Да, той наистина е космическото око на нашата прекрасна планета. И в прекия, и в преносния смисъл. Това е известният американски астроном Едуин Хъбъл, на когото е кръстен и едноименният телескоп. На днешния 30 декември 1924 година ученият оповестява съществуването на други галактики, което коренно променя схващанията на човечеството за вселената. А кръстеният на него телескоп е изведен в орбита на 24 април 1990 година и оттогава се движи на 559 километра над Земята, наблюдава вселената и непрекъснато разширява кръгозора ни.
Едуин Хъбъл прави 
истинска революция в астрофизиката
Векове след откритието, че земята не е плоска и неподвижна, а е кръгла и се върти, неговите открития изстрелват науката в нови висоти.
Влюбеният в звездите учен посвещава голяма част от последните години на кариерата си на опит да направи така, че астрономията и астрономте да попаднат в радара на Нобеловия комитет и той да отчете техния значителен принос към астрофизиката. Кампанията му не се увенчава с успех до края на живота му, но скоро след смъртта му Нобеловият комитет решава, че постиженията в областта на астрономията попадат под критериите за връчване на Нобеловите награди за физика. Наградата обаче не може да се присъжда посмъртно.
Но да не избързваме и да се върнем в началото.
Едуин Хъбъл е роден на 20 ноември 1889 година. Завършва университета на Чикаго и участва в Първата световна война, преди да се установи като водещ изследовател в областта на астрофизиката в обсерваторията „Маунт Уилсън“ в Калифорния. Революционната работа на Хъбъл включва откриването на постоянна връзка между червеното отместване на галактиките и разстоянието, което е помогнало да се докаже, че вселената се разширява. Допълнително системата за класификация на галактиките, която той създава, се използва в продължение на десетилетия от други изследователи.
Още в детството си Едуин Хъбъл започва да чете научно-фантастични новели
Една от любимите му книги е бестселърът на Жул Верн „20 000 левги под водата“. През 1898 г., когато е на 10 години, Едуин и неговите седем братя и сестри се местят заедно с родители си в Чикаго. Там момчето посещава гимназия и се отличава в спорта - като ученик чупи рекорда на щата Илинойс за висок скок.
Хъбъл получава стипендия да следва в университета на Чикаго през 1906 година. Докато е там, той работи като лабораторен асистент на Робърт Миликан, който по-късно печели Нобелова награда за работата си в областта на физиката. След завършването си през 1910 година амбициозният младеж напуска Чикаго и се записва в университета на Оксфорд, където учи правна философия и три години по-късно получава бакалавърска степен за съдебна практика.
След кратка работа като преподавател в Индиана, Хъбъл се връща в университета на Чикаго за да учи астрономия. Не след дълго е нает от калифорнийската обсерватория „Маунт Уилсън“ да помага в довършването на конструкцията на нейния телескоп „Хуукър“. Преди да започне на новата позиция, която развълнувано приема, Хъбъл 
завършва докторат по астрономия, записва се в американската армия и служи в Първата световна война
Докато работи в „Маунт Уилсън“ астрономът доказва, че извън нашия Млечен път съществуват други галактики. За да стигне до този извод и успешно да го защити, ученият прави снимки през обсерваторния телескоп „Хуукър“ и сравнява различните степени на светимост сред звездите Цефеиди.
По това време няма ясна идея за размера на Млечния път и чрез своето изследване Хъбъл успява да изчисли, че мъглявината Андромеда (смятана по това време просто за спирала) се намира на близо 900 000 светлинни години от Млечния път и би трябвало тя да бъде отделна галактика. По-късно е доказано, че мъглявината Андромеда, вече официално преименувана на галактика, се намира много по-далеч - на близо 2,48 млн. светлинни години.
В началото на 20-те години на ХХ век Хъбъл започва ново изследване с колегата си астроном Милтън Хюмасън, което е било насочено към спектралните отклонения и уникалните разстояния на галактиките, в частност изследвайки тяхната свързаност със Земята. Двамата с Хюмасън публикуват резултатите от труда си през 1929 г., като развиват теорията, че червеното отместване в светлинните емисии на галактиките - което показва, че галактиките се отдалечават една от друга - е в линейна зависимост от разстоянието между тях. С други думи, Хъбъл твърди, че червеното отместване на една галактика е два пъти по-голямо от това на друга, ако тя е два пъти по-далеч от нас в сравнение с другата. Изследването е оценено по достойство от научните среди.
През 1936 година Хъбъл 
публикува „Царството на мъглявините“ - историческа и обяснителна част от неговите изследвания
в областта на междугалактическата астрономия. 
Ученият работи в обсерваторията „Маунт Уилсън“ до 1942 г., когато напуска и се мести в Мериленд, където минава службата му по време на Втората световна война, за която през 1946 г. получава медал за заслуги.
Хъбъл продължава да провежда изследвания в обсерваторията „Маунт Уилсън“, както и в обсерваторията „Паломар“ в Калифорния, до смъртта си на 28 септември 1953 г. Той претърпява инсулт, причинен от церебрална тромбоза, когато е едва на 63 годишна възраст.
Работата на Хъбъл в областта на астрономията е наистина революционна. Виждайки, че съществуват и други галактики, учените придобиват по-добра идея за концепцията за размера на вселената, както и за възможността за съществуване на други планети. Класификационната система на галактики, която той е създал се използва от други изследователи близо век.
Изследването на Хъбъл и Хюмасън 
помага за укрепването на теорията, че вселената се разширява
като това е споделено от Хъбъл в публикации от средата на 30-те години на 20-ти век с помощта на химика Ричард Толман. От тогава теорията за разширяващата се вселена е широко приета от учените по света и непрекъснато излизат нови доказателства в нейна подкрепа. Изследователската работа на Хъбъл и Хюмасън също така помага да се докаже, че галактиките трябва да имат произход от една централна точка, което е използвано от някои учени за поддръжка на теорията за Големия взрив - една от най-популярните теории за произхода на вселената, която е предложена за пръв път от Джордж Лемайтре през 1927 година.
Хъбъл остава един от най-известните астрономи в света. В допълнение на получения медал за заслуги през 1946 година той получава още няколко отличия - медала „Франклин“ (за постиженията си като физик), медала „Брус“ и на златен медал от Кралското Астрономическо общество. Безброй университетски съоръжения, планетариум, астероид № 2069, открит през 1955 г. (2069 Hubble) и част от магистрала в щата Мисури също споделят неговото име.
Най-известният му „кръщелник“ 
обаче е телескопът на НАСА „Хъбъл“.
Когато извършваме наблюдения от Земята ние сме зависими от атмосферните явления. Но при наблюдения от открития космос или места, където няма атмосфера разделителната способност на телескопа ще бъде ограничена само от дифракцията, но не и от атмосферната турбуленция (която е причина за блещукането на звездите). Другото важно предимство на космическите телескопи е че те могат да извършват наблюдения в инфрачервената и ултравиолетовата област от спектъра. Инфрачервените и ултравиолетовите лъчи силно се абсорбират от атмосферата.
Изстрелване на телескопа, размазаните снимки и изключителната поправка
На 24 април 1990 година совалката „Дискавъри“ най-сетне излита с телескопа „Хъбъл“ на борда. След няколко седмици става ясно обаче нещо неприятно - изображенията, които са изпратени обратно към Земята са леко размазани. Докато този проблем позволяваше на учените да извършват наблюдения и да правят открития, част от планираната мисия не можеше да бъде изпълнена.
След проведения анализ се оказва, че формата на главното огледало не е перфектна - 
ръбовете са с 2.3 микрометра по-плоски 
от колкото трябва да бъдат. Човек би казал, че това е нищо, но резултатът е катастрофален получава се сферична аберация, което е добре познато на астрономите явление.
Това е много неприятна ситуация и НАСА попада във фокуса на множество критики и шеги.
Инженерите веднага започват да търсят решение на проблема за първата сервизна мисия през 1993 година. Системата, която измислят, се наричала КОСТАР и представлява серия от оптически инструменти, които компенсират ефектите на сферична аберация и позволяват на телескопа да функционира нормално.
През декември 1993 година е изстреляна мисия STS-61 на совалката „Индевър“. Екипажът трябва да използва инструменти за поправка, които преди никога не са използвани в космическото пространство. Те успешно инсталират КОСТАР, сменят планетарната камера, сменят жироскопите и инсталират нови слънчеви панели.
Скоро след това се доказва, че мисията е успешна -
„Хъбъл“ започва да изпраща към Земята забележителни снимки на звезди, галактики, мъглявини
Научните резултати от „Хъбъл“ помагат на астрономите да решат едни от най-належащите проблеми в астрономията. Например с помощта на телескопа учените успяват да определят по-точно каква е стойността на константата на Хъбъл.
Докато учените знаят, че Вселената се разширява от много години, едва от скоро е известно, и то благодарение на телескопа „Хъбъл“, че разширяването става с ускорение. И докато днес знаем за наличието на това ускорение, ние нищо не знаем за неговата причина.
Преди време се появява хипотеза, че в центъра на някои галактики е възможно да има черни дупки. Доказателства обаче няма. „Хъбъл“ показва категорично – черните дупки се срещат в центъра на всички галактики! С помощта на телескопа учените знаят, че има тясна връзка между масата на черната дупка и свойствата на дадената галактика. 
Пак с негова помощ са проучвани и планетите
Проучена е атмосферата на Юпитер, направени са снимки на Марс, проучени са планетите-джуджета Плутон и Ерида.
Други открития на космическото око са протопланетарните дискове в мъглявината Орион и откритието на извънслънчеви екзопланети.
Телескопът „Хъбъл“ се намира в ниска околоземна орбита, което означава, че той е изложен на влиянието на горните слоеве на атмосферата на Земята. Счита се, че оставен в неконтролирано състояние той ще навлезе и ще изгори в атмосферата до 2033 година. Вероятно не всички части ще изгорят напълно, но не е напълно изключено някои от тях да достигнат Земята, дори да причинят щети.
Първоначално НАСА оригинално планира совалка да върне телескопа обратно на Земята и той да бъде изложен в музей. Но рискът при полетите на совалките и пенсионирането им през 2010 година оставя „Хъбъл“ на волята на съдбата и краят на телескопа е все още неясен.
По материали от интернет