Какво се случи с русенските колективни спортове през 2016 година? Накъде вървят, накъде отиват, къде ще стигнат? За футбола днес няма да говорим, защото, както се изрази един добър наш приятел, „Дунав“ направи така, че чашата да изглежда наполовина пълна. Да видим обаче къде е наполовина празна. 
БАСКЕТБОЛЪТ - КРАЯТ НА ШАМПИОНСКА ЕРА
Най-голямата драма бе с женския баскетболен отбор, който бе закрит. Това бе оглушителен гръм, защото дълги години „Дунав Еконт“, а после и „Дунав 8806“ бяха олицетворение на почти всичко, с което Русе се промъкваше някак в новините на националните медии. Титла след титла, купа след купа, чужденка след чужденка, първи у дома, последни на международен терен и накрая - чао! Неведнъж предупреждавахме, че политиката да се налагат баскетболистки от чужбина без почти никаква грижа за школата няма да излезе на хубав край, но керванът си вървеше по утъпкана пътека заникъде и накрая стигна там, закъдето беше тръгнал. А в Русе така и не се намериха поне 5 местни момичета за някакъв що-годе приличен отбор дори за втора дивизия. 
Поне се сбъдна една близо 30-годишна мечта - феновете да излязат от отеснялата уж зала „Дунав“ и да се прехвърлят нашироко в модерната „Булстрад Арена“. Представлението на новата сцена обаче бе кратко и тъжно. Днес основните състезателки на разпадналия се „Дунав 8806“ играят за други отбори, а запалени фенове като Владимир Славов и Деси Лазарова дори пътуват, за да бъдат на мачовете им. Щото в Русе няма какво да се гледа.
Проспаното едно десетилетие с работата в школата и оттеглянето на изтощените спонсори означаваше едно - да се почне от нулата. Новият председател на новия „Дунав 2016“ Младен Ганчев, един амбициозен и отговорен човек, ангажира дори легенда като Филип Виденов. На светло бе изнесена и идеята за ангажиране на сръбски специалист, който да се заеме с управлението на школата. Доколкото ни е известно, сърбинът все още не е в Русе. 
Мъжкият отбор продължава да играе на олимпийския принцип  - важното е да участваш, дори и да не печелиш толкова често. В него поне са събрани само млади русенски момчета /някои са по на 16-17 години/. Тимът обаче не е след водещите отбори в практически аматьорската „А“ група. В този случай поне можем да се надяваме, че младоците ще израснат, защото времето е пред тях. Само с тях едва ли ще стане, но по-високата класа на отбора означава мощни спонсори и подкрепления от други клубове. Средства за такива „глезотии“ няма. 
ВОЛЕЙБОЛЪТ - СЕРВИС И АУТ
Още един от колективните спортове едва крета и се задъхва. От години е. Заради липсата на финанси той е направо на командно дишане и е цяло чудо, че системите не са разкачени още. 
Мъжкият отбор не направи никаква подготовка, заради организационни неуредици и липса на пари дори отказа един мач, в другите пък спечели само срещу тимове от калибъра на „Попово“ и „Черноморец“ /Бяла, Варненско/. Съставът е камерен - двама да се контузят и няма кой да излезе на игрището. 
Агонията до мрежата не е от вчера. Да се чуди човек как издържат момчетата и играещия им старши треньор Красимир Миронов! Ако не се направи нещо пред пролетта и не се намери спасителен брод, този отбор върви по стъпките на женския баскетболен тим. 
Женски волейболен състав „Дунав“ отдавна няма. А някога бе участник в евротурнирите.