Мауро Камузо работи дълги години в каменоломни, но виното си остава в кръвта му по наследство. Затова днес той е обединил двете неща и произвежда шампанизирано вино, което отлежава в тунелите на затворена мина за добив на минерали на 50 км. югозападно от Торино.

Разположена в подножието на италианските Алпи, до средата на 90-те години в мината Вал Германаска се добива талк, от който се произвежда талкът на прах.

Днес, благодарение на предприемчивостта на Камузо, изоставената мина има ново приложение. Мауро започва оттам, докъдето е стигнал дядо му – известен винопроизводител.

Камузо е собственик на имот, където през 2010 година започва да отглежда грозде шардоне и пино ноар, а първото вино, което той прави, е от реколтата му, през 2013 година.

През 2015 година за пръв път Камузо изпраща 3000 бутилки в мината, за вторична ферментация дълбоко под земята.

Открита през 1937 година, мината има прекалено малки тунели за модерна техника и затова през 1995 година я затварят, а две години по-късно я превръщат в музей.

Температурата в мината е постоянна – 10 градуса през цялата година. Тъмно е, а влажността е към 90 процента. На теория условията са идеална за производство на пенливо вино.

Бутилките се нареждат хоризонтално и престояват под земята около година, като от време навреме ги завъртат, за да се стимулира образуването на повече мехурчета.

После винените бутилки се обръщат с гърлото надолу за три седмици, за да може утайката от дрождите да се премести в горната част на бутилката.

Точно като истински миньори Мауро и помощниците му носят каски с лампи на тях, за да си вършат работата.

Чрез винарската изба продължава и животът на мината, а така и традициите в минното дело не се забравят, казва работещата за Мауро Андреа Пейро.