Издателство „Лени Ан“ направи символичен коледен подарък на русенци, които се интересуват от историята на своя град, особено от неговите знаменити години на възход и процъфтяване. Издателството пусна от печат една скромна наглед, но много ценна и важна книжка - сборника „Река Дунав и град Русе“. В него са представени няколко експозета на основни участници в кръгла маса на същата тема, провела се през октомври 2015 година в училището с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“. Идеята на кръглата маса, модератор на която беше директорът на Историческия музей проф.Николай Ненов, бе да изтъкне ключовото значение на голямата европейска река за създаването и развитието на най-големия български град по нейното поречие. Централният акцент бе свързан с това, че
всичко най-добро, което Русе е постигнал, се дължи най-вече на Дунав
Тази малка, но изключително съдържателна книжка предизвиква различни и разнопосочни асоциации. От една страна, искрена радост от това, че едни прекрасни хора са се амбицирали и са си направили труда да съберат факти, дати, названия, цифри, които сглобяват картинно историята от далечни и не толкова далечни времена на Русе - с център това, което е причина градът да бъде създаден и десетилетия и столетия да се развива именно тук, на брега на река Дунав. От друга страна, читателят вижда и осъзнава какво е загубил градът само за последните двадесетина години. 
Сборникът съдържа седемте съобщения, които бяха представени по време на срещата преди две години. Преподавателят по история в СУПНЕ Николай Чакъров, който е и главният инициатор на провеждането на кръглата маса, работи върху темата „Река Дунав в топонимията на град Русе“. Чакъров се спира на названията на улици, булеварди, жилищни кооперации, заведения и предприятия, които са свързани с Дунав и с други топонимични обекти, свързвани от реката. Любопитното е, че голяма част от съществените за Русе „дунавски“ точки отдавна не съществуват. 
Няма я култовата за русчуклии закусвалня „Дунавски вълни“ 
в центъра на града, няма я сладкарница „Дунав“, няма ги ресторантите „Будапеща“, „Гюргево“, „Потсдам“. Експресният влак „Синият Дунав“ отдавна е забравен дори и от най-верните му фенове, които преди няколко десетилетия прекарваха комфортно в чистите му вагони часовете по пътя Русе-София. В небитието са потънали определящи физиономията на Русе предприятия като „Дунавска коприна“ и „Дунавия“. Останали са само хотел „Дунав“, ресторант „Виена“. И хор „Дунавски вълни“.    
„Река Дунав и град Русе“ - под това заглавие инж.Николай Генчев, който дълги години е работил в емблематичното за Русе и за българското речно корабоплаване предприятие „Българско речно плаване“, прави една пространна историческа справка за Русе като пристанищен център, за развитието на флота и за изграждането и съдбата на БРП. Той се спира на драматичните събития след световната криза през 30-те години на 20 век, когато ролята на стопанските превози по Дунав са от изключително значение за България. Инж.Генчев припомня, че създаването на българското дунавско държавно корабоплаване - 
„Речно крайбрежно плаване“, предшественика на БРП, започва през далечната 1935 г. 
с влекачите „Искър“ и „Вит“, към които малко по-късно се присъединява „Осъм“. През смутната 1941 г. започва да работи фериботът „София“, свързващ Русе и Гюргево, към влекачите България е добавила 4 моторни товарни хладилни кораба „Русе“, „Видин“, „Лом“ и „Свищов“, както и модерните за времето товаро-пътнически кораби „Цар Борис Трети“, „Царица Йоана“ и „Княз Симеон“. През 70-те години настъпва нова ера в превозването на стоки и хора: в Русе се строят четири тласкача, купуват се нови влекачи, 32 шлепа въглевози се строят в русенската и варненската корабостроителници, а в Бургас се правят 70 шлепове-баржи. Пак в това десетилетие Параходство БРП купува 7 танкера за нефтени продукти и химикали, влекачи, тласкачи. От 1962 г. по Дунав тръгват бързоходните пътнически кораби „Ракета“, заменени по-късно от по-големите „Метеор“, а през 1968 г. Русе се сдобива с двата унгарски туристически кораба „Люляк“ и „Матей“.
Първите две съобщения в сборника - за топонимията и за корабоплаването, навяват твърде невесели мисли. Нещо повече, читателят може да направи дори една доста мрачна асоциация - с една зловеща карта с черепи, разпространявана преди четвърт век от някогашното СДС. Разбира се, темата е по-различна. Но 
усещането за кошмарно съсипване, катастрофално унищожаване на ценности е налице
И това, струва ми се, не е просто носталгията на живелите повече. Това е част от силата, от жизнената мощ на град Русе, част от неговия пълнокръвен портрет, важна част от цялото му същество. И то такава част, без която той губи не просто кичур коса или свежест - губи непоправимо зрение, слух, осезание, говор...     
Надежда Цветкова от Държавен архив Русе представя темата „Дигитални свидетелства за русенския яхтклуб, съхранени в ДА-Русе“, Добрил Христов пък споделя свои спомени за работата си като млад инженер корабостроител, който след дипломирането си в германския град Рощок постъпва на работа в Института по корабостроене в Русе. Избрани моменти от историята на Пети пехотен Дунавски полк представя о.р.майор Димитър Вълков. Преподавателката от СУПНЕ Наталия Иванова разглежда река Дунав в различни нейни аспекти - имена, характеристики, български и европейски институции, свързани с нея. В творчески аспект поглежда към реката Живодар Душков - историк и поет. Той прави преглед на стихове на дузина русенски автори на лирични произведения, вдъхновени от Дунава. 
Представяне на книгата ще се състои на 18 януари, сряда, от 17.30 ч във фоайето на регионална библиотека „Любен Каравелов“. Ще участват авторите на експозетата Николай Чакъров, инж.Николай Генчев, д-р Надежда Цветкова от Държавен архив, офицерът от резерва майор Димитър Вълков от Военния клуб, Наталия Иванова от СУПНЕ, Живодар Душков.