Новоизбраният български президент се стреми да разсее опасенията, предизвикани от реториката си в навечерието на изборите през ноември, че като лидер на страна членка на ЕС и НАТО, той е твърде близо до Кремъл. Това се казва в материал на „Файненшъл таймс“, посветен на бъдещия държавен глава.

"България винаги ще работи само заедно със своите партньори, ЕС и НАТО... Искам България да бъде истински член на НАТО, с реални възможности и да бъде лоялен и предсказуем партньор", каза Румен Радев пред изданието.

В него избраният български президент посочва още, че никога не е посещавал Москва. Въпреки това обаче в своето интервю от София бившият ръководител на българските военновъздушни сили застъпва тезата за възстановяване на отношенията между Алианса и Русия – позиция, която има успех сред българите по време на президентските избори, но която може да си противоречи с нарастващите притеснения в Европа за руското подриване на Запада.

„Смятам, че сме изправени пред общи заплахи – тероризъм, ислямски фундаментализъм и сътрудничеството между НАТО и Русия е необходимо“, казва Радев пред изданието, което отбелязва добрият му английски. „Ако не работим за добър диалог и за намаляване на конфронтацията, ние не можем да се изправим пред тези глобални заплахи ефективно“, допълва той.

Радев е запознат добре и с двете гледни точки, пише „Файненшъл таймс“. Бивш пилот на изтребител МиГ-29, трениран в тогавашния съветски сателит България по време на последните години от Студената война Радев заминава да учи в колеж в Алабама през 90-те, завършвайки с отличие.

Той подава оставка като военновъздушен командир през август, преди да обяви кандидатурата си за президент като независим кандидат, подкрепен от опозиционната Българска социалистическа партия (БСП). Неговото име вече е било обсъждано в Москва като възможен кандидат по време на посещение на делегация на БСП през юни, водена от лидера на партията Корнелия Нинова, посочват хора, запознати с разговорите.

Радев обаче иска да демонстрира и своята лоялност към НАТО. По-рано тази година, облечен в генералска униформа, той се появява в национален ефир, за да критикува министърът на отбраната заради забавяне в избора на самолети западно производство за подмяна на остаряващия ескадрон от изтребители МиГ-29 на страната, което според него е неадекватно като се има предвид ролята й в НАТО за охрана на въздушното пространство над черноморския регион.

Позицията на избрания президент, както и тази на неговите избиратели, се основава частично на дългата връзка на страната със своя по-голям съсед Русия, пише „Файненшъл таймс“. Двете нации споделят обща славянска и православна култура, като мнозина българи таят историческа благодарност към Русия, след като освобождава тяхната страна от османско владичество през 19 в., посочва още изданието.

След сталинисткото поемане на управлението през 1944 г. България остава верен съветски сателит до падането на комунизма през 1989 г. и е подигравана от своите съседи като „16-та република“ на СССР заради раболепното поведение на нейните лидери спрямо Москва. Въпреки че оттогава насам България гледа на запад, присъединявайки се към НАТО през 2004 г. и към ЕС през 2007 г., Русия остава важен икономически партньор.

Руски интереси контролират около 20% от българската икономика, в голяма част заради зависимостта на страната към „Газпром“ и „Лукойл“ за почти всички свои доставки на газ и петрол.

По време на предизборната си кампания Радев призова за облекчаване на международните санкции, наложени срещу Русия заради анексирането на Крим и ролята й в украинския конфликт, с предлога, че те вредят на българския земеделски износ и туризъм.

Неговата забележителна победа на президентския балотаж през ноември предизвика оставката на правителството на Бойко Борисов – българския прозападен премиер. Веднъж щом Радев положи клетва на 22 януари временно правителство ще поеме наблюдението на общи избори през април.

Критиците на Радев се притесняват, че неговото назначаване като президент ще засили опитите на Кремъл да дестабилизира България. Държавният ръководител на страната не притежава изпълнителна власт, но може да отхвърля закони, приети от парламента. Президентът също така е командир на въоръжените сили.

„Сега руснаците имат приятели в почти всяка политическа партия – леви, крайнодесни и националисти“, казва Илиян Василев, бивш български посланик в Москва и регионален енергиен експерт.

България чувства същия натиск от Москва като другите държави от Централна Европа и Балканите, според Орлин Шентов – председател на софийския Център за изследване на демокрацията

“Кремъл използва същия наръчник за „мека сила“ - политическа и регулаторна хватка, финансирайки политически партии, за да използва дефицита на управление, с цел да подкопае сплотеността на ЕС и трансатлантическите връзки“, посочва Шентов, цитирайки проучване на Центъра за изследване на демокрацията в партньорство с базирания във Вашингтон Център за стратегически и международни изследвания.

Надсмивайки се на репутацията си на ориентиран към Русия политик, Радев казва, че първите му посещения в чужбина ще бъдат до Брюксел и Букурещ, не Москва.

Смятам, че след Брекзит всички европейски лидери трябва да бъдат по-активни, за да ... възстановят доверието на всички европейски граждани в институциите на съюза. Много хора са разочаровани и ако не направим това, тенденцията за напускане на съюза може да се разпространи“, казва той.

„България ще остане проевропейска, но ние не сме доволни с Европа на две скорости“, допълва Радев, имайки предвид изключването на страната от Шенгенската зона, заради нейната неспособност да ограничи организираната престъпност и корупцията, както и да реформира съдебната система.

По думите му той като президент ще започне лична кампания за справянето с хроничните проблеми на България с корупцията, давайки за пример успеха на съседна Румъния в затварянето на корумпирани политици и възстановяването на откраднати европейски фондове.

„Както направих с изработването на тренировъчен модел за нашите военновъздушни сили, така бих искал да изуча, анализирам и разработя най-доброто решение“, казва той. „Аз ще изуча не само румънския опит, но и този на други европейски държави... Ние ще разработим един наистина добър модел“, допълва той.