Отиващата си година бе ознаменувана с опитите за урегулиране на миграционната криза, която се оказа най-тежкият проблем на Европейския съюз в сферата на безопасността.

Поради необходимостта от подкрепата на Анкара ЕС се концентрира в реализацията на решенията, приети на срещата на върха от 29 ноември 2015 г., както и в укрепването на цялостното сътрудничество. Анкара и Брюксел се договориха да бъдат отворени нови глави в преговорния процес за присъединяването на Турция в ЕС, и съвместно да намерят пътя за урегулирането на кризата с мигрантите.

Докато Брюксел търсеше начини за преодоляване на бежанската криза, Анкара се концентрира в преговорите за членството в ЕС и въпроса за отпадането на визовия режим. На 18 март т.г. ЕС и Турция стигнаха до договореност по въпроса за спиране на наплива на нелегалните мигранти в Европа. Страните-членки в ЕС поеха ангажимента да заделят 3 млрд. евро за издръжката на сирийските бежанци в Турция и още толкова за 2018 г.

Особено напрежение между Турция и ЕС предизвикаха шатрите с изложението на терористичната организация ПКК в Брюксел на 18 март, когато трябваше да се състои поредната среща на върха – правителството на Белгия даде разрешение за това веднага след кървавия атентат на 13 март в Анкара. Иначе белгийската държава заявяваше готовност да сътрудничи на Анкара по проблема с борбата срещу тероризма, но силите за безопасност в Белгия не попречиха на поддръжниците на терористите да построят изложението си в сградата на Европейския парламент.

След 21 март броят на нелегалните бежанци, добиращи се от Турция до гръцките острови, от 6 000 души в денонощие спадна до 100 човека. Турция изпълни своята част от ангажиментите, а ЕК на 4 май подкрепи плана за осигуряването на безвизовия режим за турските граждани в страните от Шенген, но при определени условия – да се изпълнят всички 72 критерия, с които страната така и не успя да се справи. Известен с антитурските си позиции, председателят на ЕП Мартин Шулц заяви, че въпросът за членството на Турция в ЕС няма да влезе в дневния ред, докато ЕК не предостави писмени доказателства за това, че Анкара е изпълнила всички условия, необходими за отмяната на визовия режим. Така се стигна до замразяването на преговорния процес, бяха поставени и допълнителни условия като въвеждането на биометрични данни в паспортите в съответствие с нормите на ЕС, и изпълнение на ангажиментите по споразумението за реадмисията на бежанците.

Визовият режим не е отменен, а Турция е обект на критика за борбата си с тероризма. Въпреки договореностите в края на юни визите да отпаднат, това не се случи, но числото на нелегалните мигранти, опитващи да проникнат през Турция в страните от ЕС, спадна значително. В същото време представители на ЕС атакуваха с критики Анкара заради отказа й да преразгледа антитерористичното си законодателство. Нагледен пример за двойните стандарти на Запада бе фотоизложбата, посветена на главатаря на ПКК Абдуллах Йоджалан и сирийското крило на кюрдската терористична организация, експонирана в ЕП.

Комисарят по външната политика и сигурността Федерика Могерини посети Анкара едва на 9 септември, т.е. 56 дни след кървавия опит за преврат в Турция от 15 юли. Освен това ЕС остро осъди действията на властите в Турция по отношение на поддръжниците на Фетхуллах Гюлен и членовете на организацията му ФЕТО. ЕС осъди и арестите на лидери и членове на Демократическата партия на народите /ДПН/, и на ръководството и журналистите от в.“Джумхуриет“, които отказваха доброволно да дадат показания.

В доклада на ЕС от 9 ноември Турция е подложена на критики заради мерките срещу ФЕТО, предприети след опита за преврат, както и заради борбата й срещу кюрдските сепаратисти от ПКК и поддръжниците им. Иначе в доклада бе отбелязана важната роля на Турция в борбата срещу ислямските терористи от ДАЕШ. В деня, когато бе огласен въпросният документ, докладчикът на ЕП за Турция Кати Пири призова за спиране на преговорния процес за присъединяването на страната в ЕС. Изявлението й предизвика бурни реакции в Турция и властите отказаха среща с нея.

Еврокомисарят по разширяването Йоханес Хан прие депутата от ДПН Файсал Саръйълдъз. Преди това Главната прокуратура бе издала заповед за задържането на Саръйълдъз с мотива, че той отказва да даде показания в хода на разследването на престъпленията на терористите. Освен това бяха получени и видеозаписи, доказващи неговото съучастие при доставките на оръжия за терористите от ПКК. На фона на всички тези събития на 24 ноември Европарламентът прие проекторезолюцията за замразяването на преговорите за членството на Турция в ЕС.

Документът няма юридическа сила. На 15 декември по време на срещата на лидерите на ЕС въпросът за спрените преговори дори не стана тема за обсъждания. ЕС изрази позицията, че се придържа към споразумението от 18 март. Лидерите се договориха за нова среща на върха и Турция през пролетта на 2017 г., когато вероятно проблемът ще намери решение.