Деца от седем града се включиха в първото издание на националния литературен конкурс „Приказка без край”, в който се превърна инициативата на клуб „Фантазия” към русенската фондация „Бистра и Галина”, ръководен от русенската поетеса и журналистка Иглика Пеева. Идеята е пишещи деца да съчинят половин приказка, а други изкушени от словото техни връстници да я довършат. В литературния маратон тази година участваха малки творци от София, Варна, Плевен, Разград, Тетевен, Петрич и Сопот.

Предлагаме ви приказката на носителката на първма награда във втора възрастова група Калина Минкова от русенското Дойче шуле.. Тя е довършила разказа на 11-годишния Боян Станков от Клуб за творческо писане „Фантазия” към Фондация „Бистра и Галина”.

 

 

І награда, ІІ възрастова група

Калина Минкова, 6 б клас, СУПНЕ „Фридрих Шилер“

Боян Станков, 11г., Клуб за творческо писане „Фантазия”

при фондация „Бистра и Галина”

 

Двамата Дядо Коледовци

В навечерието на Рождество всички чакаха Дядо Коледа да мине през комина и да остави подаръците. Елфите цели месеци от ранни зори до късни доби ги правеха и опаковаха.

Докато старецът се подготвяше за голямото пътуване, се появи негов двойник. Това беше едно извънземно, което кой знае защо, бе решило да вземе неговия облик. То нахлу при подаръците с една бухалка и започна да ги чупи със злост. Елфите бяха стъписани, но те помислиха, че подаръците не са достатъчно хубави и се приготвиха да правят нови.

В това време се появи истинският Дядо Коледа. Те ужасно се объркаха, гледайки удивено ту единия, ту другия. Тогава най-умният от тях предложи да измислят три загадки, три изпитания, с които да разберат кой е истинският. Първото изпитание бе жонглиране с подаръци. Второто бе катерене и спускане през комин. А третото бе най-трудно – толкова трудно, че и елфите понякога не можеха да се справят. Третото изпитание бе спелуване на лапландски.

 

Продължение на приказката от Калина:

И така двамата белобради старци застанаха един срещу друг. Елфите им връчиха пет еднакви кутии с подаръци, обвити с красиви, разноцветни панделки. Най-малкият от тях вдигна ръка и каза:

- Готовиии ...Старт!

Надпреварата започна. Двамата Дядо Коледовци ловко подхвърляха подаръците и те полетяха един през друг във въздуха. Старците сякаш бяха репетирали да жонглират заедно в синхрон. Трудно можеше да се открие някаква разлика и това смути събралата се публика. След като разбраха, че няма как да различат истинския Дядо Коледа в това изпитание, елфите поискаха шоуто да спре и старците да изпълнят втората задача – катерене и спускане през комин.

Започна вторият двубой. Първият Дядо Коледа се покатери по покрива изключително ловко и след това бързо се спусна през комина.

- Еха! Всичко стана за нула време. Само 60 секунди. Това е нашият Дядо Коледа! – възкликна един от елфите.

- Не бързай! Това, че се справи добре, не означава, че не е ловък и в лъжите. – поправи го друг елф.

Вниманието на публиката беше насочено към втория Дядо Коледа. За отрицателно време белобрадият старец беше на покрива и се спусна през комина. Старателно повтори движенията на своя конкурент за същото време.

Елфите ставаха все по-объркани. Последната им надежда беше в третото изпитание, защото знаеха, че няма по-добър от Дядо Коледа в спелуването на лапландски.

Джуджетата подготвиха списък с думи, като подбраха възможно най-сложните за изписване, за да затруднят противниците. Докато траеше подготовката, двамата Дядо Коледовци не спираха да се оглеждат от главата до петите и да разменят смръщени погледи.

Ето, че дойде дългоочакваният момент. Елфите застанаха пред двамата старци с дълъг списък от думи, точно сто хиляди. Бяха преценили, че по петдесет хиляди думи за всеки участник в надпреварата са достатъчни да разкрият цялата истина и злосторникът да бъде разобличен.

Най-малкият елф посочваше лапландска дума, а старците, редувайки се, трябваше да я произнесат буква по буква. Задачата на останалите елфи беше още веднъж да проверят дали наистина думата се изписва по начина, по който е изговорена. Заредиха се дума след дума, а двамата Дядо Коледовци нямаха никакъв проблем със спелуването. Никой от тях не допусна и най-малка грешка. Изминаха цели два часа, а словестният двубой все още продължаваше. Дългият списък с думи беше към своя край. Ето че бе изречена и последната, а все още нямаше победител.

Елфите бяха много разочаровани и замлъкнаха. В този момент се появи Снежанка.

- Какво става тук? Скоро ще дойде време да тръгваме, защото децата ни чакат. Каква е тази бъркотия? – каза тя и с учудване огледа двамата Дядо Коледовци.

Елфите развълнувано обясниха ситуацията на Снежанка. Тя се усмихна и каза:

- Толкова време сте отделили на тази загадка, а тя има много просто решение. Истинският Дядо Коледа крие захарно бастунче под брадата си.

Елфите се спогледаха и двама от тях веднага се втурнаха да повдигнат брадите на Дядо Коледовците. Тогава се случи нещо неочаквано. Единият Дядо Коледа изчезна, а на негово място се появи едно малко зелено човече, високо толкова, колкото елфите. То имаше големи очи, които гледаха уплашено. Огледа се, сякаш търсеше начин да избяга. В този момент към него се приближи истинският Дядо Коледа.

Много пакости направи тук и без малко да оставим децата без подаръци. Кой си ти и какво искаш? - попита го той

Аз съм Миб. Идвам от планетата Легвардия. Казаха ми, че през тази година при нас няма да има тържества и подаръци, защото Дядо Коледа не искал вече да пътува толкова далече. Аз се вбесих и реших да проваля празника на всички във Вселената. Но сега си мисля, че не съм прав…

Човечето наведе виновно глава и като че ли очакваше своето наказание. Внезапно въздухът затрептя от познат смях

- Хо хо хо! Някой те е заблудил. Коледа ще има вечно за всички, защото тя носи радост, любов и надежда, и ни прави по-добри. Коледа не е само подаръци.

- Съжалявам! –каза Миб виновно и понечи да си тръгне.

- Стой, почакай! Така и така си ни дошъл на гости, нека видим какво сме приготвили за теб. Снежанке, елфи, потърсете в чувалите за Легвардия подаръка на Миб!

Не след дълго в ръцете на Дядо Коледа вече имаше кутия, обвита с червена панделка. Белобрадият старец я подаде на зеленото човече.

- Заповядай! Това е за теб, мило дете!

Миб се зарадва и очите му сияеха от щастие. Той посегна към подаръка, но внезапно спря и наведе глава.

- Какво има? – попита Дядо Коледа

- Извини ме, Дядо Коледа, но този подарък не може да ме направи толкова щастлив, колкото бих искал да бъда. Тук го няма моето семейство, а без него ми е някак празно. Моля те, нека се прибера у дома при мама, татко и братчетата ми. Ще е хубаво да получа подаръка си заедно с всички тях.

Старецът се усмихна и погали главата на човечето, а то с усмивка потегли към дома си.