Деца от седем града се включиха в първото издание на националния литературен конкурс „Приказка без край”, в който се превърна инициативата на клуб „Фантазия” към русенската фондация „Бистра и Галина”, ръководен от русенската поетеса и журналистка Иглика Пеева. Идеята е пишещи деца да съчинят половин приказка, а други изкушени от словото техни връстници да я довършат. В литературния маратон тази година участваха малки творци от София, Варна, Плевен, Разград, Тетевен, Петрич и Сопот.

Предлагаме ви поредната приказка от конкурса.

 

І награда І възрастова група

Елица Колицова, ІІІв кл. ОУ”Ив.Вазов”

 

Христина Радулова,

12г., Клуб по творческо писане „Фантазия” към Фондация „Бистра и Галина”

 

Коледната тайна

 

Беше денят преди Коледа. Момиче на осем години седеше на прозореца. Тя се казваше Сара. Бе доста палава. И точно затова беше в стаята си наместо на снежния склон с останалите да се пързаля с шейната си. Цяло лято я ремонтира, за да е най-бързата от всички – боядиса я, лакира я и затегна болтовете само и само да е готова за зимата.

Сутрина изяде всички джинджифилови човечета и майка й я наказа тук, но тя не се предаваше толкова лесно. А сега й трябваше хартия. Защо й трябва хартия се чудите в момента. За да направи ракета със съобщение, която да изпрати на сестра си Мери, а то гласеше селдоното:

 

„Мери, намери шейната и ме чакай на пързалката.”

 

Сара тайно облече якето си, сложи си шапка, шал и ръкавици, нахлузи ботушите си и познайте – измъкна се през прозореца.

Вие отново се чудите – че как ще излезе през прозореца? Ами с помощта на дървото, разбира се. И

И така тя стигна до склона. Мери вече беше там и чакаше с шейната. Не е нужно да казвам, че Сара беше най-бърза, но ето какво се случи после.

Мери вече се беше прибрала, а Сара се мъкнеше сама, възхищавайки се на белотата. Изведнъж нещо прошумоля в храстите. Това беше елф – малко джудже – един от помощниците на Дядо Коледа.

 

Джудже! Това е невероятно! – каза Сара.

Не казвай на шефа! – изшептя джуджето.

Но как? Защо? Кога? Не е възможно!!!

 

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПРИКАЗКАТА ОТ ЕЛИЦА:

- Бързо ела и спри да викаш !!! – прошепна елфът

- Но защо ? – попита Сара

- Защото се измъкнах от работилницата – каза елфът

- Олелеее, защо си го направил?

- Ами защото не искам да правя подаръци! Не искам! – ядосано отговори елфът.

- Ами тогава защо си станал елф? – запита Сара

- Ти май не си наясно! Аз не избирам дали да стана елф или не!

- А-а-а-а-а, сега разбрах! Значи твоите родители са елфи?

- Да, точно така, но сега тях ги няма и съм сам.

- Добре, мога ли да ти помогна някак?

- Мисля, че да.

- Как?

- Скрий ме!

И така, те тръгнаха към къщата на Сара. Когато стигнаха на половината път, Сара каза:

- Но какво ще кажа на мама?

- Как така какво ще кажеш на майка си?

- Ами тя нали ще забележи,че водя елф у дома.

- Добре де, ще мислим по пътя.

Когато им оставаше съвсем малко пъ,т Сара отново попита:

-Скоро стигаме. Да измислим какво ще кажем на мама.

-Ами ще й кажем, че-е-е-е-е-е.....

- Какво ?

- Ами, че аз нямам дом и, че ти искаш да ме подслониш у вас.

- Добре.

Когато стигнаха до вратата на къщата, елфът почти звънна, но Сара веднага го дръпна и каза:

- Какво правиш?

- Звъня.

- Не, ще минем през прозореца!

- Не съм много запознат с вашите обичаи, но мисля, че това е странно.

- Ще ти обясня после.

И така те се вмъкнаха в стаята на Сара. Точно тогава вратата се отвори и влезе майка й.

- Сара, кой е това?

- Мамо, той няма дом и аз много искам да го приютим.

- Ами щом няма дом.....

- Значи може ?

- Да, Сара – усмихна се майка й.

- Благодаря, благодаря, благодаря!!!

- Добре, но има един проблем. Къде ще спи?

- Не се безпокой, аз ще му направя легло.

- Страхотно – каза елфът.

Една година след тази случка елфът все още живееше у Сара. Тя го приемаше като брат, а майка й - като син. Той ходеше на училище и вече не беше просто елф, а си имаше име – Бобо. Бобо беше забравил, че някога е бил елф и харесваше живота със сестрите си Сара и Мери.

 

Елица Колицова, 9 години

ОУ „Иван Вазов „ III в клас