Прегазен на пешеходна пътека тип "зебра" пешеходец от автомобил може да се окаже виновен, ако е тръгнал да пресича внезапно пътното платно, не е преценил скоростта на идващите коли или е преминал при лоша видимост. Нещо повече пешеходецът е виновен и дори когато шофьорът кара с превишена скорост. Това става ясно от тълкувателното решение на Върховния касационен съд (ВКС), с което се уеднаквява съдебната практика по този тип дела.

До него се стигна, след като ВКС намали присъдата на мъжа, сгазил Лора Казанлиева във Варна през 2011 г., с аргумента, че тя е съпричинила катастрофата. Тогава правосъдният министър и главният прокурор поискаха тълкуване на закона.

От решението на съда следва, че пешеходците вече не могат да бъдат сигурни дори, когато пресичат на пешеходна пътека и задължително трябва да се оглеждат дали наближава автомобил. Нещо повече от тях се изисква да преценят дали има опасност той да ги връхлети и прегази и тогава да решат дали да пресекат пътното платно.

По делото има няколко особени мнения, включително и на председателя на ВКС Лозан Панов. Все пак преобладаващото мнение на върховните магистрати е, че пешеходецът има вина, нищо че законът го определя като най-уязвимия участник в движението.

Върховните съдии приемат, че правото на предимство на пешеходеца е абсолютно, но само ако спазва изискванията на Закона за движение по пътищата към самия него. Те цитират две разпоредби, според които пешеходците трябва: "преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение; да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; да не преминават през ограждения от парапети или вериги".

Във втората са описани забраните, когато става дума за пътища извън населени места: "да навлизат внезапно на платното за движение; да пресичат платното за движение при ограничена видимост; да извършват търговия и услуги на платното за движение".

"Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) от страна на пешеходец при пресичане на пътното платно за движение на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за движение относно скоростта за движение и ако пешеходецът е нарушил правилата", пише в решението.

Принос за такова тълкуване имат и авторите на закона, посочват съдиите. Текстовете са написани така, че правото на пешеходците не може да е безусловно.

"Генерално погледнато, позицията на законодателя относно защитата на пешеходците не дава възможност по тълкувателен път да се изведе правото им на преминаване на обозначена пешеходна пътека като безусловно, макар че би било необходимо то да е такова както по обем, така и по съдържание. Правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване на правилата на Закона за движение по пътищата", пише в решението.

Съпричиняване има и когато пешеходецът пресече на червен сигнал, пише в решението. По същия начин стои въпросът и ако се пресича не на пешеходна пътека, а в близост до нея. Съдиите приемат, че правото на пешеходеца не е абсолютно, когато пресича на нерегламентирано място.

С решението си ВКС казва, че наказанието на шофьор, убил на пътя, макар и движел се с превишена скорост, трябва да бъде смекчено заради пешеходеца, който не се е огледал или е стъпил внезапно на пътеката. Съдиите приемат, че подобно разбиране е прието още през 1964 г. и няма смисъл то да бъде изоставяно. Във въпросното постановление от миналия век е записано, че: "по транспортните престъпления в някои случаи съдилищата не са оценявали правилно съпричиняването на резултата от пострадалите лица, които грубо са нарушили правилата за движението по улиците и пътищата, и поради това са налагали неоправдано тежки наказания".

Против това тълкуване на закона са трима съдии - председателят на ВКС Лозан Панов, Спас Иванчев и съдия Севдалин Мавров, който участваше в съдебния състав, взел решението по делото за смъртта на Лора. И тогава Мавров бе против тезата за съпричиняване, но решението бе взето с гласовете на другите двама съдии.

"Не може да се изисква от пешеходците вярна преценка за всички характеристики на приближаващи мотрни превозни средства, които могат да рефлектират върху спирането им преди пешеходната пътека. Още по-малко да са в състояние да преценят скоростта им на движение поради възрастови особености, житейска зрялост, умствена недоразвитост, болестно състояние, умора, разсеяност и др., предвид задължението на водачите на МПС да се движат с разрешена скорост и да намалят на местата от пътното платно, обозначени с пешеходни пътеки", пише Мавров в особеното си мнение.

Съдия Иванчев се фокусира върху това, че самото наличие на пешеходна пътека вече трябва да повиши вниманието на шофьора. "Естеството на очертаната и сигнализирана пешеходна пътека не позволява да се приеме, че отсъства каквото и да е предвидимо препятствие на пътя. От това следва извод, че скоростта на движение на водачите на превозни средства следва да е съобразена с наличието на пешеходни пътеки от всякакъв тип. В градски условия максимално позволената скорост при приближаване към пешеходна пътека очевидно не е съобразена скорост. Ако водачът на превозно средство се движи с несъобразена скорост, възприемането на неспазено задължение от пешеходеца да се съобрази със скоростта на водача (която невинаги може да бъде преценена) като съпричиняване и основание за намалена отговорност (смекчаващо вината обстоятелство) означава да се даде една незаслужена бонификация на водач, който поначало е неизправен", е написал той.

Аргументите на Панов пък са, че шофьорите са задължени да пропуснат пешеходци на пътека или поне да намалят скоростта, като се позовава на закона. Той смята, че не може движещите се с висока скорост да отнемат правото на пресичане. Ако се приеме обратното, това означава, че предимство на пешеходеца изобщо не е съществувало. "Последният единствено заплаща с живота и здравето си за това грубо нарушение на правилата на движение от водача", пише той.