Четирима русенски поети - Мая Ангелова, Красимир Манев, Пламен Пенев и авторката на този текст, заедно с преводачката Анка Станева бяха специалните гости на второто издание на литературния фестивал в румънския град Брашов. Русенци се включиха в лирическия маратон по идея на румънския поет Николае Опришан, който макар че живее и издава своите книги със стихове в столицата Букурещ, е избрал да бъде член на Дружеството на писателите на Румъния не другаде, а именно в Брашов. Както „Утро“ писа преди време, първият сборник стихове с преводи на български език на Опришан излезе в русенското издателство „Авангард принт“ в превод на Анка Станева. Тук авторът направи и своето премиерно за България представяне пред ценители, които останаха
омагьосани от неговата наситена с метафори поезия
Вероятно самият той също се е впечатлил от поетите в Русе, с които е контактувал, за да сподели със своите събратя по перо в Брашов идеята поетичният празник там да стане международен. 
Литературният маратон, който продължи три дни, даде възможност поети с различен натюрел да споделят своите лирични откровения, но заедно с това и да обменят разсъждения за това как се чувства в днешния свят човек, за когото литературата е негова втора кожа. Поетичните четения, по време на които автори от Брашов, Букурещ, Сибиу и Русе си предаваха щафетата, имаха привкус на особена съпричастност, която привличаше все нови и нови почитатели на литературата от града домакин. Две от четенията преминаха в зали на големи книжарници, предвидени за такива творчески срещи, а 
за финалното четене домакините бяха избрали Музея на националния химн на Румъния
разположен в дома на известната в румънските интелектуални среди фамилия Мурешени. Благодарение на предварителната подготовка - на преводи на стихове на русенци, направени от Анка Станева, румънските участници се докоснаха до стилистичните похвати, до посланията и внезапните откровения на четиримата български гости. Станева бе превела на български език и по едно стихотворение на румънските поети. Българското звучене на техните стихове внесе интригуващ нюанс в четенията. Това кореспондираше с друг жест, който пък силно впечатли българите - един от румънските автори на стихове се оказа актьорът Адриан Мунтян, който на примависта влизаше в атмосферата на българската поезия и тъй образно я рецитираше, че превръщаше в миниспектакъл всяко от стихотворенията на русенци. На последната права към него се присъедини и Мая Ангелова.
Мая влезе в тона на Мунтян и „изигра“ няколко от румънските стихотворения
преведени на български. От едното от тях, автор на което е самият актьор, Мая направи истински театрален етюд, в който въвлече и румънския артист. 
В оскъдното свободно време - всъщност само в кратките паузи между събитията, с които бе наситен брашовският фестивал, русенци успяха да се запознаят поне бегло /колкото да пламне интересът им/ с богатата история на града домакин. Председателят на писателското дружество Адриан Лесенчук поведе българската група по заснежената алея покрай стените на старинната крепост, като спираше до всяка от запазените кули и обясняваше: „Това е
кулата на тъкачите, след нея е кулата на ловците, после идва тази на дърводелците
а ей там е кулата на творците“. Оттам по тесните улички, покрити с павета, помнещи тропота на конници отпреди няколко века, групата се спусна надолу към сърцето на Стария град, за да се озове пред едно паметно и за българите място. Сладкодумният свещеник Василе Олтян, който е и директор на Музея на първото румънско училище, настани писателите по дървени чинове от 17 век и им разказа удивителни истории и факти. Румънците слушаха със затаен дъх за техните някогашни владетели, а българите приготвиха фотоапарати и телефони, за да снимат уникалния екземпляр на Рибния буквар, отпечатан точно тук от бележития възрожденски учен Петър Берон. В чертите на днешния център - Стария град, 
в брашовския квартал Шкей през 13 век са се заселили много българи
които обаче за столетие-две са се порумънчили и днес не може да се говори за реално българско население в чертите на Брашов. Но години наред преди време те са били част от интелектуалния елит в града. 
А това, както и други интригуващи факти, свързани с книжнината на кирилица и от славянски автори, е била причина през 20 век да се поддържат оживени връзки между български и румънски учени, които често са се събирали в Брашов. За съжаление, последната такава среща на академично равнище е била през 1986 г., каза Ръзван Вонку, преподавател в университета в Букурещ, който изнесе лекция за българо-румънския диалог в брашовския Шкей в последните 6 столетия. Като университетски преподаватели хуманитаристи двамата с Мая Ангелова бързо намериха общ език и дори се въодушевиха от потенциални възможности за възобновяване на прекъснатите преди три десетилетия контакти. 
На сбогуване, когато и българи, и румънци признаваха възхищението си едни от други и благодарността за искрената споделеност, и гости, и домакини си обещаха тази първа среща да не е последна. Напълно е възможно това обещание да стане реалност - особено ако се съди по изключително оживените Фейсбук диалози, които от неделя сутринта се водят между Мая, Краси, Нели, Анка и Адриан Лесенчук, Флорин Караджиу, Даниела Шонтика, Калин Съмъргицан, Каталин Станчиу.