Жителите на Русенска област получават 1/35 или 2,86% от генерираните в страната доходи и по този показател заемат едва девето място в национален мащаб. Доходите в Русенско от 1,04 млрд. лева годишно са почти 9 пъти по-малко, отколкото на живеещите в София град (9,05 млрд.). Тъй като населението в столицата е едва 5,84 пъти по-голямо, отколкото област Русе, очевидно е, че софиянци ни изпреварват значително не само по размер на заплатите, но и на общите доходи. Това показват данните от анализ на икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ).
В страната се генерират доходи за близо 35 млрд. лв., а регионалната разбивка показва тежестта на всяка област. От данните е видна огромната тежест на столицата София, където се генерират над 9 млрд. лв. доходи. Следват други два големи центъра - областите Пловдив и Варна - със съответно 3 млрд. лв. и 2,4 млрд. лева. На следващо място са областите Бургас и Стара Загора със съответно 1,7 и 1,6 млрд. лева. Трябва да се има предвид, че тези региони значително ни превишават по население.
Като второстепенни центрове икономистите от ИПИ  обособяват други 7 области, които генерират между 900 млн. лв. и 1,3 млн. лв. доходи на област. В тази група Русе е по средата, след Благоевград, Плевен и Велико Търново и пред Хасково, Пазарджик и София (област). Всички останали 16 области остават назад. 
Обособяването на пет основни икономически центъра предопределя областните данни за доходите -отдалечеността от въпросните центрове води до чувствително по-ниски нива на доходите, твърдят икономистите.
Липсата на големи икономически центрове на север (с изключение на Варна) обяснява по-ниската икономическа активност в Северозападния и Северния централен район. Именно в тези райони е най-осезаем ефектът на социалните трансфери - пенсии и социални плащания, които, макар да свиват относителната бедност в рамките на района, не могат да компенсират липсата на трудови доходи и съответно изоставането спрямо по-развитите райони на страната.
Разбивката на районните пазари на труда показва някои интересни развития. Във всеки един район на практика се засилва ролята на икономическия център - традиционно за столицата София, Варна и Пловдив, а в последните години и утвърждаването на Бургас.
Динамиката на пазара на труда в Северозападния и Северния централен район насочват вниманието към Плевен и Велико Търново, които постепенно се открояват и играят все по-голяма роля, макар и все още далеч от водещите икономически центрове в страната.
Изводите по отношение на публичните политики следва да са именно в посока на създаване на условия и стимули за утвърждаване на икономическите центрове, в т.ч. по-силни такива на север. Ключови за това са процесите по финансова децентрализация, които да целят обвързване на икономическата активност в регионите със състоянието на местните бюджети, както и съвместната работа на местните власти за открояването на инвестиционни дестинации, които излизат извън рамките на строгото административно-териториално деление в страната, препоръчват икономистите.