Поет, философ, юрист, суфист, духовен водач, мистик, мъдрец и идол за милиони. Такова богатство губи светът преди 743 години, но наследява красотата на идеите и прозренията му. Това е Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми, чиято душа отлетяла към покоите на Създателя на 17 декември 1273 година.
Джалал ад-Дин Мухаммад е роден през 1207 година в град Балх, днес в Афганистан, а тогава в пределите на Източна Персия. Баща му Баха ад-Дина Валад е известен за времето си учен и мистик и преподава на сина си всички натрупани знания. Заради нашествията на ордите на Чингиз хан 
семейството е принудено напусне родния град
и да се отправи на дълго пътешествие през Багдад, Мека, Медина и Дамаск. Бащата навсякъде е посрещан и акламиран от свои последователи и няколко пъти опитва да се установи на различни места, на все нещо не му достига и тръгва със семейството си на път. След 10-годишно странстване фамилията се установява в днешна Анадола, наричана тогава Рум. Оттук идва и името „Руми“, с което по-късно синът Джалал ад-Дин Мохаммад Балх ще стане известен не само в мюсюлманския свят. 
По покана на селджуксия султан 
бащата и синът се установяват в град Кония
Там бащата създава медресе – мюсюлманско духовно училище. По това време градът е не само столица на селджукските турци, а един от големите духовни центрове на мюсюлманството.
Едва навършил 18 години, Руми се жени по настояване на баща си и година по-късно има син.
На 40 години достига своя апогей. Мъдростта му го е направила богат, прочут и почитан и 
вече носи титлата Мевляна - сиреч водач, господар на своите ученици
Духовният наставник на дервишите има всичко – купища пари, бляскав дом, влияние и слава, но не спира да прави това, за което е предопределен свише - той преподава философия, религия и право, пише стихове.
Когато на 12 януари 1231 година бащата издъхва, султан Ала ад-Дин Кей-Кубад I предоставя място в розовата си градина за гроб. Когато 42 години по-късно Джалал ад-Дин Мухаммад последва баща си, е погребан до него. Наследникът му Мевляна Хюсаметин Челеби започва строеж на мавзолей над гроба по проект на архитекта Беретин Тебризли, а строителните работи са финансирани от грузинската принцеса Гюрчу Хатун - съпруга на емирите Сюлейман ал-Дин Перван и Аламедин Кайсер.
Сградата е изградена в типичен селджукски стил, а неин отличителен белег е 25-метровия конусовиден купол, облицован с тюркоазно-зелен фаянс. Около мавзолея се оформя дервишко теке (манастир) с площ 6500 кв.м, а днес музейният комплекс е разположен върху площ от 18 000 кв.м. По време на управлението на султан Сюлейман Великолепни северната и западната стена са съборени и сградата е разширена с добавянето на преддверие и молитвена зала. 
В мавзолея и преддверието му са погребани 55 представители на рода на Джалал ад-Дин Мухамад и ръководители на ордена Мавлеви. 
Една от залите му се използва за 
митичния ритуален танц на дервишите
от ордена.
За танца дервишите са облечени с бяла дългопола дреха, с черни наметала и с високи шапки (тадж). Преди да започнат да танцуват, те ритуално снемат черното наметало. Танцът започва с разрешение на ръководителя на ордена. По време на танца дясната ръка на дервишите сочи към небето, а лявата към земята. Танцът започва с бавни въртеливи движения, които постепенно се ускоряват. Синхронното въртене символизира духовното единство на танцуващите сема. Покрай залата са разположени ложи, в които застават музикантите и високопоставените гости. Местата за обикновените зрители са откъм съседната молитвена зала. 
Най-важното произведение на Руми е „Маснауи-е Манауи“ („Духовни стихове“) - шесттомна поема, разглеждана от много суфии като втора по важност след Корана. „Маснауи“ често е наричана Куран-е фарси (Персийският коран).
Други важни произведения на Руми са прозаичната книга „Фихи ма фихи“ („Съдържащ това, което съдържа“) и поемата „Диван на Шамс“ - посветена на Шамс от Табриз. На него е посветена и една от най-нашумелите книги на съвременната турска писателка Елиф Шафак - „Любов“.
За суфизма и дервишите може да се говори много, но нека дадем думата на техния наставник и вдъхновител.
Нека изпитаме мъдростта в думите на Руми:
* Това, което търсиш, търси теб.
* Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?
* Ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето.
* Когато правиш нещата от душа, чувстваш една река да тече през теб, една радост.
* Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.
* Там, където има руини, има и надежда за съкровище.
* Тишината е езикът на Бога, всичко останало е лош превод.
* Всичко във вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си.
* Преди книгите да се опитаме да прочетем себе си.
* Зърната зоб, които слагаш в капана, не са проява на щедрост.
* Душичке моя, каквото се отнасяше до вчерашния ден, си отиде с него. Днес трябва да се каже нещо ново.
* Ако искаш винаги да светиш като ден, тогава изгори онази своя част, която прилича на нощ.
* Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го.
* За да може един човек да стигне до дома си, то той трябва да напусне много временни обиталища.
* Човек, който говори не това, което чувства, се смята за ням, дори и да има сто езика.
* Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти.
* Знай, че делото, произлязло от твоята душа и тяло, се хваща за полата ти като твое дете.
* Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана.
* Красавецо, недей да удряш по огледалото, когато видиш в него собствения си грозен нрав.
* Един камък не може да се раззелени, дори да стане свидетел на хиляда пролети.
* Ако птичка, чиито крила още не са се развили, се опита да лети, ще се превърне в залък за всяка кръвожадна котка.
* Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи обратното.
* Лъкът се зарежда само с прави стрели, а лъкът на самолюбието ти, напротив, има криви стрели.
* Когато себичността дойде, Бог си отива.
* Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си.
* Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си.
* Търси лекарството за болестта в привичките на болния.
* Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си. Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях.
* Онзи, който търси нещо, ако ще да действа бавно, ако иска да е бърз, в края на краищата ще открие търсеното... Макар да си болен, немощен или заспал, върви право към онова, което търсиш, пожелай го.
* Потрудете се за всяко свое желание, работете, защото е нужно да положите страдание за него.
* Щом човек е доволен, значи е зарадвал някого, ако е разтревожен, значи е натъжил някого.
* Ако търсиш подслон за душата, значи си душа; ако дириш парче хляб, си хляб; ако търсиш капка вода, си вода; ако си по дирите на жестокостта, си тиранин;ако дириш любов, си влюбен. Ти си онова, което жадува душата ти.
* Бъди силен, без да проявяваш насилие, бъди мек, без да показваш слабост.
* Повечето хора са канибали, не се подлъгвай по техните поздрави.
* Човек не може да вижда всичко; нещата, които обичаш, те карат да ослепееш и оглушееш.
* Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ.
* Светът е планина и нашите действия са викове, които ехото връща към нас.
* Животът поставя пред нас различни видове храна, за да се види какви животни сме.
* Бъди нащрек! Спри да изричаш „утре“. Много „утре“ са идвали и са отминавали. Ако не внимаваш, времето за сеене ще изтече.
* Дори да нямаш нечий недостатък, може би по-късно в живота си ще развиеш този недостатък. Помисли върху това!
* Един знаещ човек е знаещ поради любовта в сърцето си, а не заради бялата си брада.
* Не ще спечелиш сърцето на Възлюбления, ако не пожертваш главата си.
* Какво е любовта? Не ще научиш никога, докато не изгубиш себе си във Възлюбения.
По материали от интернет