Доктор Галя Стилянова в поредния успешен български сериал „Откраднат живот“ е един от филмовите образи в поредицата, който предизвиква най-много и искрено съпричастие. Какво ти съпричастие - откровено харесване! Не всички зрители обаче знаят, че актрисата, която прави ролята, е русенка. Това е Ралица Паскалева, която въпреки огромната си ангажираност отдели време, за да отговори на въпросите на вестник „Утро“ и да сподели с читателите свои размисли за сериала, за работата си, за актьорската професия, за своите учители и за своя роден град.


- Как облякохте бялата престилка и сложихте стетоскопа - с други думи, как стигнахте до ролята на д-р Стилянова? Или ролята сама стигна до вас?
- Не аз избрах ролята, а това направиха продуцентите на проекта. Преди да играя в „Откраднат живот“, се снимах в продукция по друга телевизия - в „Столичани в повече“. Там работихме доста с тях и имахме време да се опознаем. И когато дойде време за сформиране на каста на този сериал, те ми се обадиха с предложение именно за ролята на д-р Стилянова. Аз, разбира се, приех, не само защото ролята ми се стори страхотна, а и защото след толкова съвместна работа с „Дрийм Тийм“ безрезервно вярвам на тяхната преценка за това как се прави кино и телевизия и бях убедена, че сериалът ще има успех.
- Как се чувствате в кожата на младата лекарка?
- Чудесно. Искрено съм благодарна на продуцентите и на сценаристите, че правят ролята ми толкова силно наситена с емоции и всевъзможни случки, през които преминава моят образ. Така имам възможността и аз да развивам себе си като актриса.
- Имате ли общи черти с доктор Стилянова?
- Ние актьорите винаги прекарваме всеки образ през самите себе си. Това е така, защото в нашата професия работим с нашето тяло, глас, мечти, спомени, болки, емоции... Малко или много вкарваме по нещо там от нас самите. Общите ми черти с д-р Стилянова са по-скоро възрастта, любовта, с която тя се бори за професията си, упоритостта. Но не съм се сблъсквала с нейните житейски проблеми в моя личен живот.
- Ако се озовете в ситуация, в която спешно трябва да се окаже първа помощ на някого на улицата, какво ще направите?
- Ами доколкото си спомням, всички в училище сме учили как се оказва първа помощ. По принцип съм решителен човек и веднага бих се впуснала да помогна. Но се надявам да не ми се случва да изпадам в подобни ситуации, тъй като болката на хората силно ме тревожи и разстройва.
- Докато снимахте сериала, искаше ли ви се нещо да поправите, да промените, да добавите?
- Снимането на кино и телевизия е един неспиращ, постоянно развиващ се процес. Сядаме, обсъждаме и коментираме как ние, актьорите, виждаме нашите образи, как режисьорът ги вижда и винаги се срещаме някъде по средата. Както казах - за да стане един образ истински, трябва да мине през теб самия и това, разбира се, води понякога до леки промени в текста или ситуацията, но като цяло се придържаме силно към сценария.
- Да се върнем към началото на вашата кариера. Кога бяхте наясно със себе си, че искате да станете актриса?
- Не е било мечта за мен, която да ме е водила право към НАТФИЗ. Още когато бях ученичка в Дойче шуле в Русе, играех в постановки и пиески и усещах, че това ми се отдава, но дълго време мислех да уча археология. После обаче нещата така се стекоха, че започнах да превръщам хобито си в моя професия, а какво по-хубаво от това да съчетаеш тези две неща?
- Как се подготвяхте за НАТФИЗ?
- Подготвях се за НАТФИЗ във Варна, където съм завършила Първа езикова гимназия. Там в подготовката ми помогна Веселина Михалкова, една приказна актриса, която много обичам и уважавам. Подготвях се във варненския театър. НАТФИЗ изисква голяма отдаденост и упоритост. От търсенето на материали до това как ще ги представиш на комисията. За 3 минути трябва да впечатлиш и убедиш хора, които те виждат за първи път, да ги накараш да повярват, че наистина имаш талант и амбиция да работиш точно това.
- Кои са вашите учители, на които сте признателна - и от училище, и от Театралната академия, и въобще?
- О... Хубав въпрос! Рядко ми го задават и затова ще си позволя да им кажа дори имената. Както всеки учител си има любим ученик, така и всеки ученик си има любим учител. От Дойче шуле в Русе любимата ми учителка беше Рубина Маринова. Имам да изкажа огромни благодарности и към класната ми във Варна в 1 ЕГ Румяна Златева. Обичам я и я уважавам безкрайно много и тя го знае. От Театралната академия съм благодарна както на моя професор Стефан Данаилов, така и на всеки един от останалите преподаватели, които са си дали времето и опита, за да ни направят добри актьори. А в живота най-важните учители за мен са моите родители. Обичам ги безкрайно, ама те го знаят - казвам им го на ден поне по сто пъти.
- След като се дипломирахте, коя беше първата ви истинска роля?
- За мен всяка една роля е била истинска. Независимо дали съм я играла на театралната сцена на НАТФИЗ, в училище, на сцената на професионален театър, на големия екран в киното или телевизията. Всяка една роля е минала през мен и е оживяла с помощта на моето тяло и емоция.
- В коя от чуждестранните кинопродукции, където сте се снимала, ви беше най-интересно и запомнящо се?
- Във всяка. Нашата професия е непрестанно развиваща се и трябва да си винаги нащрек и да наблюдаваш всичко, което се случва. Винаги има от кого какво „да откраднеш“ - дали като отношение към екипа, като начин на работа на терен или като актьор. Винаги има какво да научиш и да си направиш изводи.
- Има ли актьор или актриса от световното кино, с които искате да работите заедно?
- Разбира се, че има. Много са. Обожавам Леонардо ди Каприо, Рейчъл МакАдамс, Шон Пен, Мерил Стрийп... Безброй много са талантливите хора, които мечтая да засека дори случайно на улицата, камо ли да работя с тях. 
- Ролята, която не бихте отказала?
- Не съм се замисляла дали изобщо бих отказала някоя роля. Ако откажа нещо, то няма да е заради самата роля. Защото ролята зависи до голяма степен от мен. Както вече казах - всеки актьор прекарва през самия себе си всичко и винаги има как да изиграеш нещо, дори и да е коренно различно от теб самия и да го доближиш максимално до твоите разбирания за живот.
- А роля, която не бихте приела за нищо на света?
- Май и на този въпрос отговорът се крие в предишния.
- Повече кино или повече театър? Защо?
- И двете. И все пак, както обичам да казвам - за мен театърът е страст, но киното ми е призвание. Сами си вадете изводите. 
- Коя е следващата роля, в която да очакват скоро да ви видят вашите почитатели?
- Нека очакват скоро трети сезон на „Откраднат живот“, който вече започнахме да снимаме. А иначе на големия екран скоро трябва да излезе един от последните ми филми, които снимах. Той е руско-българска копродукция и голяма част от него заснех в Москва. Играя на руски и български, а филмът се казва „Лабиринтите на любовта“. 
- Как минава един ваш ден?
- В гримиране, безкрайно преобличане на костюми, снимане и т.н. Но иначе правя и други неща - уча арабски, разхождам си кучето, виждам се със семейството и приятелите ми, пътувам... Ей такива неща.
- Как предпочитате да си почивате? 
- Като пътувам. Това винаги ме е правило истински щастлива. Мога само да благодаря на Господ, че до момента съм имала възможност да видя много кътчета от света и, дай Боже, и за в бъдеще да мога да си го позволя.
- Когато се връщате в Русе, какво ви прави впечатление?
- Връщам се винаги, щом имам време. Дори и два свободни дни да имам, се прибирам. Обичам моя град Русе и много се гордея с него. Никога не пропускам да кажа, че това е моят роден град. Всичко ми прави впечатление: от някоя ремонтирана улица дори до някое новопосадено дърво! Мога само да се радвам, че Русе става все по-красив град. Определено има особен дух и атмосфера, които не могат да се сравнят с много други градове.