Това е истински шедьовър! - възкликва Джузепе Верди още на първата хапка спонгата. Годината е 1867, а гениалният композитор пише операта „Дон Карлос“. Може би между два листа с ноти решава да се разходи из Бусето - градчето до родното му село Ронколе, област Парма, и влиза в Antica Pasticceria Muggia. Сладкарницата предлага специален коледен сладкиш, направен от тънка хрупкава кора, под която се крие богата плънка от мед, бадеми, кедрови ядки, стафиди, захаросани лимонови и портокалови корички, канела, едва доловим аромат на бяло вино и лека пикантност от щипка черен пипер. Верди е възхитен от топящата се в устата му плътна сладост, а собственикът сладкар на мига разбира, че на рамото му е кацнало птичето на късмета. И нали сте чували колко приказливи са италианците и как обичат да се хвалят, та затова само за броени дни цяло Бусето знае за случката, а не след дълго спонгата е обявена за официалния десерт на градчето.
Въпреки това Бусето не претендира да е родното място на коледната спонгата. Брешело е малък град в провинция Реджо Емилия, но голямата му гордост е, че именно там в архива е открито писмо от 1545 г. на Джон Бото, главен военачалник на административния център Парма, до херцога на Милано Франческо Сфорца. Писмото придружава обилните дарове за благородника, сред които и „Спонгата от Брешело“. Това е обичайна практика, с която офицерите си осигуряват благоразположението на господарите. Писмото е първото известно писмено споменаване на коледния сладкиш. Съществуват и други документи за „дипломатическата“ роля на спонгата през 16 век, а вероятно и в следващите векове. Например в архива на Модена има писмено доказателство, че игуменката на манастира на Corpus Domini Елеонора д`Есте, дъщеря на херцогиня Лукреция Борджия, е изпратила за Коледа спонгата на херцога на Ферара. Други два документа пък стоят в основата на спора между Реджо Емилия и Парма за произхода на сладкиша. Първият е книгата за разходи на бенедиктинския манастир в Брешело от 1681 г., а вторият е от 1585 г. и се отнася за монасите от пармския „Сан Джовани“ и техния кръгъл символ на евангелиста „Eagle spongatini“.
Рецептата за коледната спонгата за първи път е публикувана през 1820 г. в Лондон в книгата „Италианският сладкар“ на Уйлям Жарин. Всъщност той е италианец, но по-голямата част от живота и кариерата си на професионален сладкар прекарва в Париж и най-вече в Лондон, където сменя рожденото си име Джулиано с Уйлям. В неговата книга, освен описани традиционни за 19 и 20 век техники в сладкарството, има и рецепти, две от които, под номера 388 и 389, са за спонгата. Разликата между тях е в технологията на приготвяне на сладкиша - едната е по-опростена, но и двете предвиждат 3 дни за приготвянето му. Във втората половина на 19 век започва и масовото производство на спонгата, като сред първите производители е пекарната на доставчика на Савойската кралска династия Луиджи Бенели. 
Предполага се, че името спонгата произлиза от италианското spongia, което означава гъба и препраща към меката консистенция на сладкиша и порестата повърхност. Според някои кулинарни историци спонгата е версия на древен римски сладкиш от брашно, масло, мед, стафиди, орехи и кедрови ядки, описан от Петроний в „Сатирикон“ през 1 век след Христа. Други пък са убедени, че спонгата е част от еврейската кулинарна традиция, донесена в Италия от евреите от Испания, които се заселват в регион Емилия Романя.
Днес спонгата е типичен коледен сладкиш за Реджо Емилия, Парма, Пиаченца, Тоскана и Лигурия. Съществуват различни рецепти, като почти всяко семейство си има своя. Но независимо от вариациите, основните съставки са мед, ядки, захаросани плодове, а тестото е маслено. Кората трябва да стане хрупкава, плънката мека и леко пикантна. Спонгатата трябва да е не по-висока от 3-5 см и с диаметър 25-30 см, поръсена е с пудра захар. Най-известните ръчно приготвени спонгати, които са признати за типични италиански храни, се произвеждат в Брешело, Бусето, Парма, Сарцана в Лигурия и Понтремоли в регион Тоскана. Те се продават, увити в хартия, но единствено опаковката на сладкарници Muggia е от нотна листи и портрет на Джузепе Верди.

Спонгата

Необходими продукти:
150 г брашно
50 г кристална захар
50 г масло
100 г акациев мед
75 г сухо бяло вино
50 г препечен хляб 
25 г бадеми
25 г орехи
25 г лешници
25 г стафиди
25 г захаросани лимонови кори
25 г захаросани портокалови кори
15 г кедрови ядки
10 г пудра захар
5 г канела
щипка индийско орехче
щипка сол
щипка черен пипер
Начин на приготвяне:
Брашното се смесва с маслото, кристалната захар, щипка сол и 50 г вино, полученото тесто се увива в прозрачно фолио и се слага в хладилника за най-малко един час. Стафидите се накисват в топла вода.
В тенджера на котлона на тих огън се разтапят медът и останалото вино. Бадемите, орехите, лешниците и препеченият хляб се нарязват на едро и се смесват с кедровите ядки. Сместа заедно с нарязаните захаросани кори, изцедените стафиди, канелата, по щипка индийско орехче, сол и черен пипер се добавя към разтопения мед. Тенджерата се връща на огъня и сместа се бърка, докато стане сравнително гладка. Отстранява се от огъня и се оставя да изстива в продължение на най-малко 3 часа.
Тестото се разточва на тънък лист с дебелина около 3 мм. От него се изрязват два блата с диаметър 22 и 24 см. Кръгла тава с диаметър 24-25 см се застила с хартия за печене. Слага се по-малкият блат, изсипва се плънката и отгоре се покрива с другия блат. Краищата му се завиват навътре, така че да не изтича плънка при печенето.  Спонгатата се оставя да престои 1 час и след това се пече в предварително загрята фурна на 190 градуса за 20 минути. Оставя се да изстине върху решетка. Накрая се наръсва с пудра захар.