„Внимание!.. Не чувам!“ - обявява ръководителката на групата. Настъпва пълна тишина. И в този момент от радиокасетофона зазвучават тактове на български песни - родолюбиви, звучни, призивни. Развяват се воали - бели, зелени, червени, и под звуците на „Моя страна, моя България!“ редиците на хората с бели, зелени и червени тениски хармонично се събират в концентрични кръгове, които съставят българския трибагреник.
Това е най-новата композиция на групата от спортисти ветерани „Локомотив 2“, която се ръководи от Димитрина Йорданова. Бивши ученички на Йорданова, която 
дълги години беше преподавателка по физическо възпитание в легендарната Руска гимназия
помнят нейния ентусиазъм и заедно с това безподобния перфекционизъм, когато „другарката“ Йорданова подготвяше „съчетания“ за празници и манифестации. Този перфекционизъм заедно с огромната човешка доброта, която често направо прелива от душата й, много добре са известни и на педагозите бивши колеги на русенката. 
А след като се пенсионира в Руската гимназия, тя буквално на следващия ден започва да се занимава с ветераните в Русе. От една страна, това поддържа тези възрастни хора във форма, обяснява Димитрина Йорданова. С тях тя подготвя множество композиции, с които жените и мъжете от известната като „трета“ възраст се явяват на фестивали, събори, прегледи и спортни празници в цялата страна. 
Патриотичната композиция е 20-а поред за Димитрина Йорданова
създадена специално за „Локомотив 2“. В нея, както и във всички останали, тя е премислила всеки детайл - какви ще бъдат движенията на хората, например на фона на песента на Глория „Елате в България! Върнете се, българи, тук ви чакат майки и бащи!“. Знам, че при тези думи на много от зрителите, а също и на хората в нашата група, им се свиват сърцата и сълзите аха да избликнат на очите им - всеки втори има по някой близък, прокуден в чужбина, казва Димитрина Йорданова. Затова тя създава това поредно свое произведение като изповед и като заклинание - с надеждата наистина нещо да се преобърне, не само в сърцата на хората, и България да тръгне по друг път, за да спрат да заминават нейните деца. 
На държавното първенство за групи ветерани в Димитровград, където се явихме на 15 октомври, 
нашата композиция събра бурни възторзи и аплодисменти
разказват спортистките с побелели коси. За всяка от тях сбирките на групата са важна част от живота им - така те поддържат тонус, а и по-малко мислят за болежките и за проблемите, които неминуемо ги спохождат. Самата Димитрина Йорданова, която дълги години е била активен състезател и е печелила не една и две майсторски титли, усеща ту една, ту друга болка в ставите, които неимоверното натоварване е изтощило до предел. „Странна работа обаче - като облека спортния екип и като застана пред групата, готова да започна тренировката, изведнъж забравям за болката, а тя самата сякаш се изличава, няма я! Явно рефлексът е по-силен дори и от физическата болка!“, казва  Йорданова. 
Тя се радва на успехите, които продължава да жъне нейният талант да ръководи, да организира, да създава композиции, който със сигурност е полезен за хората в „Локомотив 2“. Ние сме заедно не само заради спортните занимания и прояви, казва русенката. Жените и неколцината мъже 
често се виждат и просто така - на кафе или чайче
заедно отбелязват празници, споделят проблеми и скърби. 
Сега излизаме вече в предпразнична ваканция, казва Димитрина Йорданова, видимо доволна от своите спортисти-ветерани, които през тази година са се представили изключително добре и в Димитровград, и в Балчик, където публиката изпраща тяхното съчетание със ставане на крака, и на спортния празник в Червена вода. И ветераните и тяхната ръководителка тайничко се надяват от общината да им обърнат малко повечко внимание. Като отидохме в Димитровград на държавното първенство, гледаме: другите групи идват с безплатни автобуси, осигурени от общините им, на други управите поемат поне част от парите за път, разказват жените. И признават, че те самите са събрали помежду си парички, за да могат няколко души от тяхната група да отидат и да участват в първенството. Имаме хора с по 200 лева пенсия, как да отделят за такова пътуване, като трябва и за лекарства да дават, и ток и вода да плащат, обясняват ветеранките. Но понеже не обичат да се оплакват, накрая се усмихват и докато се преобличат и сгъват вноалите и цветните тениски, вече се уговарят за следващата си среща на кафенце. Докато дойде време в началото на следвата година за нови тренировки и нови спортни вдъхновения и приключения.