Учен, бизнесмен, общественик, меценат, филантроп... И макар че на този ден напуска нашия свят, името му ще живее, докато е жива цивилизацията. Това е Алфред Нобел, починал на днешния 10 декември точно преди 120 години.   
Ето как е представен той в енциклопедията „Нобелови лауреати“, издание на БАН от 1994 година.
Алфред Бернхард Нобел е роден на 21 октомври 1833 в Стокхолм. Той е четвъртото дете в семейството на Имануел Нобел и Каролина Андриета Алзел, които имат 8 деца, но само 3 от тях достигат зряла възраст. Семейството на баща му произхожда от областта Сконе, Южна Швеция, и от края на XVII в. приема латинизираното фамилно ими Нобелиус (по името на общината Ньобельов), по-късно съкратено на Нобел. Имануел Нобел, архитект и строител, се увлича от механиката (има няколко патента за различни машини), 
интересува се от експлозиви, развива предприемачество
След банкрут на предприятието си за производство на еластични тъкани, търсейки пътища за нова предприемаческа дейност, отива във Финландия, а след това - в Санкт Петербург, Русия. Там основава предприятие за производство на подводни мини, машини и инструменти, което бързо се разраства. През 1842 и семейството му се премества в Русия.
Като дете Нобел е слаб и болнав. В Русия преуспяващото семейство Нобел наема за Алфред частен учител. Като ученик той е прилежен, схватлив и жаден за знания, особено в областта на химията (при заниманията си ползва съветите на професор Николай Николаевич Зинин, известен руски учен и близък на семейството му). По-късно младият Нобел допълва образованието си по химия в Париж, където се установява по време на пътуването си (1850-52) в Европа и Северна Америка. След завръщането си в Санкт Петербург Нобел работи в предприятието на баща си, което по време на Кримската война (1853-56) произвежда оръжие и боеприпаси за руската армия. След края на войната предприятието започва производство на корабни парни машини, което не се развива успешно и то фалира. Нобел заедно с родителите си и брат си Емил се завръща в Швеция. В Русия остават по-големите му братя - Роберт и Лудвиг, които по-късно създават там едни от най-големите оръжейни и машиностроителни предприятия, разработват нефтените находища в Баку.
От младежка възраст Нобел проявява влечение към механични и химични експерименти - 
през 1857 патентова в Русия измерителен апарат за газове, а през 1859 - за течности. В Швеция помага на баща си при експериментите му с взривни вещества, главно с нитроглицерин. Необходимите за опитите средства той осигурява чрез кредит от 100 000 франка от френска банка. През 1864 Нобел патентова детонатор, който през 1865 усъвършенствува, като използва метална капсула с гърмящ живак. Това изобретение е в основата на практическото използуване на нитроглицерина, а по-късно - и на други изпаряващи се взривни вещества. При експлозия в лабораторията през 1864 загиват 8 души, между които и брат му Емил. Това сломява бащата и той се оттегля от изследователска дейност. Въпреки големите загуби, причинени от експлозията, и предизвиканото от нея обществено недоволство, Нобел продължава опитите си. През същата година Шведските държавни железници купуват патента „взривно масло“, експлозивът се използува при прокопаването на тунели; Нобел 
основава „Нитроглицерин“ АД, което през 1865 построява фабрика близо до Стокхолм
През 1865 той основава предприятието за взривни вещества в чужбина - „Алфред Нобел“ АД в Хамбург, Германия. През 1866 Нобел прекарва 3 месеца в САЩ да търси пазари за експлозивите си, средства за опитите си и да защити патентите си. С нюйоркски акционери основава „Юнайтет стейтс бластинг ойл къмпани“, а в Сан Франсиско - „Джайънт паудър къмпани“. В резултат от сливането на двете компании е образувана „Атлантик джайънт паудър къмпани“, в която Нобел е акционер до 1885. По време на пребиваването му в Америка става експлозия в предприятието в Хамбург и това го подтиква да започне да търси начин за намаляване взривоопасността при съхраняване на нитроглицерина. Опитите му се увенчават с успех и през 1867 патентова динамита, получен при абсорбирането на нитроглицерина от химически инертния порест материал кизелгур.
Новият експлозив донася на откривателя си голяма известност и производството му поставя начало на натрупването на голямо състояние. Следващите години Нобел отдава изцяло на разрастването на бизнесе си. През 1871 основава „Бритиш дайнамайт къмпани“ в Глазгоу, Великобритания, която през 1875 се преобразува в „Нобел експлозив“, и открива фабрика за динамит във Франция, през 1872 основава „Асосиете динамит Нобел“ в Швейцария и създава предприятие за производство на динамит в Италия, през 1886 създава „Нобел дайнамайт тръст корпорейшън“ в Шотландия.
Динамитът покорява световния пазар
и с неговото приложение започват да се осъществяват големи проекти - прокопаването на тунела „Сен Готар“ в Алпите, премахването на подводните скали при Хел Гейт на Ист Ривър в Ню Йорк, разчистването на Дунав при Железни врата, прокопаването на Коринтския канал, разработването на тунела „Сен Готар“. Нобел изобретява взривния желатин, който патентова през 1875. Получава патентни права върху динамита и неговите подобрения във всички икономически развити държави.
70-те години са период на борба с конкурентни фирми, произвеждащи видоизменения на динамита. През 80-те г. мрежата от предприятия за производство и продажба на динамит и др. експлозиви се разширява и през 1886 Нобел образува 2 тръста. Той проявява интерес и към нефтопроизводственото предприятие на братята си в Баку, на което става акционер през 1878. За него разработва и патентова някои технически новости и идеи, като идеите за първите нефтопроводи в Баку за дестилация и пречистване на суровия нефт, за използване на парафина за осветление.
След осемгодишна изследователска работа Нобел създава бездимния барут (балистита), който патентова през 1887. Италианското правителство купува патента и през 1889 открива фабрика за производство на бездимен барут в Авиляно. Това създава затруднения на Нобел с френското правителство и през 1891 той е принуден да напусне Париж след седемнадесетгодишно пребиваване в него. Установява се в Сан Ремо, Италия, обзвежда лаборатория във вилата си и се отдава на интересите си в областта на електролизата и механиката.
В продължение на няколко години Нобел води във Великобритания 
съдебен процес срещу откривателите и производителите на кордита, откраднали негови идеи,
но през 1895 искът му окончателно е отхвърлен. През 1894 Нобел купува оръжейния завод в Бофорс, Вермландс Лен, Швеция, където построява имение и обзавежда лаборатория и живее по няколко месеца в годината. Последното му откритие е прогресивният бездимен барут, което патентова през 1896. Нобел депозира в различни държави общо около 350 сертификата, представящи 150 изобретения (по Quid, 1992).
Изключително напрегнатият живот и честите пътувания подкопават и без това крехкото му здраве. Въпреки това той извършва огромна по обем и изискваща изключителна концентрация умствена дейност. Неговата научна и делова активност не му пречат да се занимава и с кореспондентска и писмена работа, както и да отделя време и за другата голяма страст в живота си - литературата. Като космополит Нобел владее свободно 5 езика - шведски, руски, немски, английски и френски, и следи състоянието на европейската литература и философия. Познава добре и английските философи, представителите на социалния дарвинизъм, Уилям Шекспир и Волтер. По време на пребиваването в Париж, където води затворен живот, посещава само литературния салон на мадам Адам. От съвременниците си 
предпочита Виктор Юго, Ги дьо Мопасан, Оноре дьо Балзак, Алфонс дьо Ламартин, Хенрик Ибсен, Иван Тургенев
Най-близка му е поезията на Джордж Байрон и Пърси Биш Шели, която го вдъхновява да се отдаде на летературна дейност. През 1862 Нобел започва да пише новела и роман, през 1895 - 96 трагедия, публикувана в Париж. Оставя и непубликувани ръкописи. Нобел е член на Кралската шведска академия на науките от 1884, на лондонското Кралско дружество и на Дружеството на инженерите в Париж. Почетен доктор е на университета в Упсала (1893). През 1880 става рицар на Нордстйернеорден. Кавалер е на Почетния легион.
Нобел не покрива представата на съвременниците си за преуспяващ бизнесмен. Той предпочита уединението и спокойствието пред светския живот. По отношение на себе си е скромен и непретенциозен. В навиците си е спартанец. По характер е затворен, мълчалив, има малко доверени приятели. В приятелски кръг е внимателен, любезен и високоерудиран събеседник, но понякога е язвителен. В продължение на 16 години има връзка със Софи Хес, но не създава семейство. 
Нобел е известен със своята благотворителност и отзивчивост - прави дарения, подпомага близките си и чужди хора, особено е щедър към способни бедни младежи. Неговото схващане е, че 
голямото наследство е „нещастие, тъй като развращава хората“, 
както и че „който притежава голямо състояние, би трябвало да остави само малка част на своите наследници“, че дори на децата си „не е редно да им се завещават големи суми, които не са заслужили, понеже това ще породи мързел и ще попречи на развитието на индивида“.
Това е едно от обясненията за решението му да остави състоянието си за образуване на фонд, чиито приходи да се раздават всяка година на хора, допринесли най-голяма полза на човечеството с откритията си в областта на физиката, химията, физиологията или медицината, създали значителни литературни произведения или с принос в борбата за мирно съществуване на народите. 
Някои считат, че това хуманно желание на Нобел противоречи на дейността му по откриването и производството на взривни вещества, които по време на война отнемат човешки живот. Но откритието на Нобел е за облекчаване на мирния труд на хората, а на приложението му за военни цели той винаги се е противопоставял.
„Що се отнася до мен, 
желая всички оръжия да бъдат изпратени в ада,
където е истинското им място“, казва той 3 години преди смъртта си.
В друго свое изявление той казва, че войната е „ужасът на ужасите и най-голямото криминално престъпление“, и допълва: „Бих искал да изобретя вещество или машина с толкова ужасяваща сила за масово унищожение, така, че войната да стане невъзможна завинаги“. 
Пацифистките му убеждения са в основата и на приятелството му с Берта фон Зутнер, активна участничка в Европейското движение за мир. Нобел оказва значителна финансова помощ на тази кауза и една от наградите, които определя в завещанието си, е за дейност в името на сплотеността между народите, намаляване на числеността на армиите, съдействие за мирно уреждане на проблемите.
Нобел написва последното си завещание на 27 ноември 1895 и го депозира в банка. На 10 декември 1896 умира от сърдечен удар в Сан Ремо, а на 29 декември 1896 е погребан в Стокхолм. Завещанието му е отворено през януари 1897. Изпълнители на последната му воля са секретарят му Рагнар Сулман и стокхолмският адвокат Рудолф Лилеквист. След съдебни дела в Стокхолм и Париж за установяване на местожителството му и с наследниците му, при които се потвърждава валидността на завещанието, изпълнителите създават устав на бъдещата Нобелова фондация. Уставът е гласуван в Шведския парламент и е утвърден от краля на Швеция. На 29 юни 1900 Нобеловата фондация е учредена. Последната воля на Алфред Нобел е изпълнена.
 

ЗАВЕЩАНИЕ
Аз, долуподписаният Алфред Бернхард Нобел, като обмислих и реших, с настоящето обявявам моето завещание за имуществото, придобито от мен до смъртта ми.
Цялото останало след мен реализуемо имущество да се разпредели по следния начин: моите изпълнители на завещанието да превърнат имуществото ми в ценни книжа, създавайки фонд, процент от който ще се дава като премия на тези, които през изминалата година са допринесли най-голяма полза на човечеството. Посоченият фонд да се раздели на пет равни части, предназначени за: първата част - за този, който е направил най-важно откритие или изобретение в областта на физиката; втората - за този, извършил важно откритие или усъвършенствуване в областта на химията, третата - за този, който е постигнал забележителни успехи в областта на физиологията или медицината, четвъртата - за този, който е създал най-значително литературно произведение, отразяващо човешките идеали, петата - за този, който има най-голям принос за сплотяване на народите, унищожаване на робството, намаляване числеността на съществуващите армии и съдействие за мирни договорености. Наградите в областта на физиката и химията ще се присъждат от Кралската шведска академия на науките, по физиология или медицина - от Кралския Каролински институт в Стокхолм, по литература - от Шведската академия в Стокхолм, наградата за мир - от комитет от пет души, избиран от норвежкия Стортинг. Моето особено желание се заключава в това, присъждането на наградите да не се влияе от националността на кандидата, за да получат наградите най-достойните, независимо от това дали са скандинавци или не.
Това завещание е последно и окончателно, то има законна сила и отменя всички мои предишни завещания, ако такива се намерят след смъртта ми.
Накрая, последното мое задължително изискване се състои в това, след смъртта ми компетентен лекар еднозначно да установи факта на смъртта и едва след това тялото ми да се предаде за изгаряне.
Париж, 27 ноември 1895
Алфред Бернхард Нобел