„Сенсей, благодаря за това, което сте ми дали!“ Това са думите, които правят истински щастлив дългогодишния инструктор по бойни спортове и действащ полицейски служител Боян Русев. А той ги чува често от деца, младежи, възпитаници и техните родители. Именно това е и една от причините, които карат Боян, ръководител на клубове по карате и джу-джицу в продължение на 17 години от 1991 година, отново да се основе школа след 8 години пауза. 
„Джу-джицу и самоотбрана - БУМ Русе“ 
развива дейност от три седмици и вече се радва на силен интерес
А завърналият се в спорта 49-годишен полицай използва прекъсването, за да завърши висше образование като треньор по джу-джицу, както и да получи втора специалност „Педагогика по физическо възпитание“.
Практиката, която вече имах зад гърба си, свързах и с теорията. С квалификациите и дипломите, които придобих, реших да сформирам нов спортен клуб, като сам създадох устава. Това ми беше образованието и просто седнах и приложих наученото. Не е непозната материя и за мен беше удоволствие да го направя. Идеята е изцяло моя, като срещнах подкрепа в лицето на Емил Стоянов, който е член на управителния съвет, и на Атанас Енчев, който е зам.-председател на клуба и баща на дете, което е било в мой клуб, обяснява треньорът. 
Боян възпитава децата и младежите в дух на уважение към закона и дисциплина, и неслучайно новият клуб носи името БУМ. Зад тази абревиатура стоят трите ценности благородство, усърдие и морал, които всъщност са и основните цели, заложени в устава на сдружението. Оставяйки следа във времето, днес 
Боян може да се похвали с няколко републикански шампиони и вицешампиони, както и с кадри, които работят във вътрешното, външното и военното министерства. 
Радост и гордост за мен е, че след време едно от тези момчета завърши военно училище и в момента е началник в областна дирекция Разград. Друго момче пък е във Варна в „Гранична полиция“. Има и такива, които потеглиха на другата страна. Обкръжението, в което навлязоха, след като спряха да тренират, ги подведе в грешна посока. Това обаче са единични случаи, споделя Боян. 
Проектите на полицията за деца са другата причина, която подтиква дългогодишния треньор да основе новия клуб. Една от тези програми е „Детско полицейско управление“, където Боян е привлечен като треньор и специалист в Сливо поле и работи с трети класове. По нея обаче е отделено много малко време и съответно децата и родителите искат да получават допълнителни занимания. 
Това са проекти, свързани с обучението и възпитанието на децата от гледна точка на израстването им, както и отделянето им от средата на улицата, наркотиците, телефони, интернет, като целта е 
да влязат в залата, за да могат да укрепнат физически, а оттам и здравословно,
обяснява полицейският служител с 30-годишен стаж, който в момента работи в Сливо поле.
За по-малко от месец в клуба му в Сливо поле има записани вече 9 деца на възраст между 5 и 12 години, а в Русе малките бойци са 6. 
Моята цел е да съм един допълнителен помощник на родителите, за да могат децата им да се развиват здравословно, да се научат на дисциплина и морал. На първо място наблягам на развитието на децата, а впоследствие вече и на необходимите умения в бойните спортове, и то с насоченост самоотбрана, казва Боян.
Той обяснява, че всяка възрастова група има характерни особености на подготовка и водене на тренировъчния и учебния процес. Колкото е по-малка възрастта, толкова тренировъчният и учебният процес е свързан повече с игри и забавления. Самият материал се преподава под такава форма, за да може да бъде по-лесно възприет и да запази интереса и вниманието на децата. 
Има комплекс от много игри, които развиват определени умения или двигателна култура на детето. Например, една игра с хвърляне на хартиени топки от едно поле в друго при определен сигнал, развива координация и пространство. Част от тези умения след това се свързват с техниките, които децата ще възприемат по карате и джу-джицу. Това е тънкостта и начинът на работа с деца, разяснява Боян. 
Треньорът споделя, че 
с децата изграждат приятелски отношения, но на базата на уважението
към него като преподавател. Винаги, когато сме в залата, те проявяват уважение към мен и залата. Задължително ме наричат сенсей, което на японски означава учител, а когато влизат и излизат в залата, винаги се покланят, защото това е мястото, където се учат и придобиват знания и умения. Така се изгражда дисциплината и така нещата тръгват правилно, за да се изградят и техните морални качества - да са волеви, да не се огъват пред трудности, да имат уважение към по-големите. Всичко това се натрупва и с постоянно повторение. Основният метод за обучение на децата е упражнението и повторението. Колкото повече се упражняват и повтарят, толкова повече упражнението остава за тях като инстинкт, който в един момент ги защитава и те вече не мислят, когато го правят, посочва Боян.
Спортната кариера на дългогодишния треньор тръгва от Тутракан, където още от дете започва да се занимава с борба. Спомня си, че по онова време в родния му град това е един от най-добре развитите спортове и затова се насочва към него. В пети клас родителите му го записват в спортното училище в Русе в паралелка с борба, където учи до 10-ти клас. 
В 10-ти клас 
на няколко момчета от паралелката по борба ни отправиха предложение да отидем във втория отбор на „Левски Спартак“
и съответно да ни приемат в спортна паралелка в милиционерското училище в Пазарджик. И така през 1984 година се озовах там като състезател на „Левски Спартак“ по борба. Ние бяхме първият 3-годишен випуск след 10-ти клас, защото до преди това всички милиционери бяха по 4 години и ги приемаха след 9 клас, разказва Боян. 
Случилото се той определя като подарък от съдбата, тъй като едновременно със спорта вече има и професия. Дотогава Боян не е имал определена насока за бъдещата си професия, като единственото му желание е било да стане спортист. 
Израснал е в голямо семейство, но никой от близките му не е спортувал, нито пък е работил в структурите на МВР. Има брат и две сестри, като най-малката е само с три години по-голяма от неговата първородна дъщеря Наталия. Когато дъщеря ми започна да проговаря, се обръщаше към сестра ми с „леля“, а тя беше с една педя по-висока от нея, спомня си с усмивка Боян. Той обаче държи личния си живот настрани. Има две дъщери - Наталия и Габриела, които също са имали желание да се занимават със спорт, но впоследствие са изгубили интерес и са потеглили в друга насока.
В полицейското училище Боян също сменя посоката и от борбата се пренасочва към каратето. 
След първата година отпаднах от националния отбор по борба и 
оттам се запалих по каратето, 
което беше много добре практикувано по това време от школниците на милиционерското училище. Те бяха едни от най-добре развиващите се в страната и съответно оттам произлязоха след това и най-добрите треньорски кадри по карате, спомня си Боян. Всъщност в борбата той няма определени заслуги на международно ниво, а само отличия и медали на републиканско. Това може би също е сред причините да се запали по каратето, като само две години след завършването си той вече участва на първото републиканско първенство по карате за служители на МВР, където става първи. Това е първото му участие и първа победа в каратето, където след това продължава да се развива много дълги години. 
През 1987 година, Боян се връща в родния Тутракан и започва веднага работа като служител в структурите на МВР. През 1991 година вече регистрира и първия си собствен клуб по карате, който се нарича „Трансмариска“, носейки името на предприятието, което му е спонсор тогава. И на античната римска крепост край града, разбира се. По това време полицейският служител и преподавател води две групи - за напреднали и начинаещи. 
След като спортният клуб „Трансмариска“ заработи с пълна сила, 
на републиканско ниво изненадвах небезизвестните софийски клубове, 
които бяха ръководени точно от момчетата, от които аз съм се учил в Пазарджик. Всички бяха учудени, защото не очакваха подобна конкуренция от Тутракан, но бързо им променихме мнението, а впоследствие излезе отбор, който извади състезатели, разказва с гордост Боян. 
Заради обществените процеси по това време обаче „Трансмариска“ е приватизирана, а дейността на клуба запада и се налага той да се преобразува в клуб „Транс-Ринг Тутракан“, който също има много добри изяви в областта на каратето. Впоследствие Боян става многократен републикански шампион по карате, представяйки дирекцията на МВР в Силистра. По това време поддържа контакти с момчетата от русенския клуб по карате, които са в състава на групата за бързо реагиране. 
Това бяха мои познати, приятели и колеги и по тяхно предложение 
поисках преместване от районно управление Тутракан в групата за бързи действия в Русе
Прехвърлянето ми стана по служебен път и започнах работа 1997 година. Тогава се преместих в Русе с цялото си семейство, тъй като и съпругата ми е родом оттук, спомня си Боян. 
Работата в групата за бързи действия му носи още повече професионални възможности, тъй като изкарва множество курсове и квалификации, които обогатяват професионалното и спортното му развитие. Инструктор е по алпийски дисциплини, по тактика и стрелба, има изкаран курс по граплинг. Наред с това Боян е съдия републиканска категория по джу-джицу и има приз от федерацията по джу-джицу за принос в развитието на този спорт.
През 2003 година полицейският служител сформира клуб-филиал на централен полицейски карате джу-джицу клуб по предложение на председателя на централния полицейски клуб Тони Петров. 
Заедно с мен като треньор работеше и Борислав Кисев, който в момента ръководи спортен клуб „Динамо“. С него 
направихме този клуб-филиал най-добрия в страната по джу-джицу,
като в периода, в който го ръководехме, постигнахме множество резултати, а на национално ниво бяхме най-добрият клуб в страната по джу-джицу. През 2008 година закрих централния полицейски клуб и тогава влязох в НСА, за да завършва висше образование като треньор по джу-джицу, както и втора специалност учител по физическо възпитание, казва Боян. 
Попрището му като треньор е отдавна и намеренията му са да продължи да се занимава с това. След пенсионирането ми като полицай, треньорската професия ще остане приоритет и изцяло ще се занимавам с това, което обичам и харесвам. То ще ми донесе душевен мир и спокойствие в пенсионна възраст, чертае планове Боян.