Отдавна e известна значимостта на съхраняваните в австрийските архиви документи за миналото на нашия народ. По-голямата част от тях се пазят в днешния виенски Държавен архив (Wiener Haus-Hof und Staatsarchiv). Известни с точните преценки и анализи на австрийските дипломати, те разглеждат широк спектър въпроси, които пряко интересуват Хабсбургската империя в геополитическите й стремежи и експанзия на Изток и по река Дунав.
За съжаление десетките преводи и проучвания днес остават познати само на ограничен кръг специалисти. Благодарение на усилията им, чрез тях са запълнени огромни празнини в познанието ни за размирното време на XVII-XVIII век, когато османският натиск над Европа започва да отслабва и преминава в отстъпление. Тогава, когато геополитическите интереси принуждават значителна част от европейските държави да се консолидират и да принудят Турция да започне възстановяването правата на покореното християнско население.
В битката при градчето Зента на р. Тиса в Унгария на 11 септември 1697 г. между християнските сили, предвождани от Евгений (Ойген) принц Савойски и османската армия, предвождана лично от султан Мустафа II, 
австрийската армия, с численост около 50 000 души, спира последното голямо настъпление на османците в централна Европа
Пред безпомощния поглед на султана 80 000-та му войска е напълно разгромена.
Защо съм толкова обстоятелствен в изложението си?
Стремя се да въведа любознателния читател в атмосферата на XVII-XVIII век, когато започва активно противопоставяне на настъплението на исляма, когато всяко сведение за земите, подвластни на султана, съдържа ценна познавателна информация. Сведения, които могат да бъдат разбрани и преценени по-добре, ако се запознаем с историческите събития и обстоятелствата, които са довели до появата на този източник. Тези обстоятелства са свързани с взаимоотношенията между австрийската монархия и Османската империя. По традиция в онези времена ратификация на мирен договор трябва да стане с взаимна размяна на извънредни пратеници между Цариград и Виена. Предвидено е това да стане през май следващата 1740 г.
За водач на императорското извънредно „велико пратеничество“ е определен граф Антон Корнфиц фон Улфелд. 
Съхранен е ръкопис, който представлява дневник за пътуването на това императорско пратеничество до Високата порта. Смея да твърдя, че с изключение на няколко бегли научно-популярни публикации и едно кратко споменаване от П. Мутафчиев „Старият друм през Траянови врата“, а впоследствие превод, научна обработка и публикуване от проф. М.Йонов като „Описание на българските и някои съседни земи от капитан Шад (1740-1741 г.)“ 
този източник е съвсем бегло използван в проучванията на нашата история
А това е едно от най-подробните описания на българските земи от първата половина на XVIII в., което съдържа извънредно богата и разнообразна информация, включително и визуална - детайлни рисунки.
Пътеписът, за който става дума, носи заглавие „Описание и наблюдение на господин Шад, капитан в Гейсрук, за пътуването до Леванта което извърши в свитата на императорското посолство. 1740“. За личността на автора на разглежданото описание се знае твърде малко. Навсякъде той се споменава като капитан Шад, никъде не се среща дори собственото име на това лице. Тук проявявам несъгласие с проф. М. Йонов в основните му публикации за произхода на Шад.
На няколко места се упоменава, че е благородник от Гейсрук. А това ни насочва съвсем близо да нашия регион, до Швейцарските Алпи и във владенията на австрийския император. Не е запазено негово изображение, но в специализираната литература има генеалогическо изображение на графската титла за Гейсрук. 
Капитан Шад е командир на групата австрийски благородници от 16 души, която в Белград се отделя от основната част на мисията на граф Улфелд и с шест кораба, ескортирани от един турски военен кораб,
продължава надолу по течението на река Дунав до Русе
Там багажите са натоварени на 134 коли и придружавани от хората на коне, продължават през Разград, Шумен, Карнобат, като пристигат в Одрин на 26 юли, малко преди да пристигне тук и групата на посланика. До Цариград Шад пътува с цялата императорска мисия.
Като военен специалист той спира вниманието си преди всичко на важните в стратегическо отношение градове и опорни пунктове, на техния изглед, укрепления и теренните особености на местностите около тях с оглед на използването им по време на война. Много подробно са описани крепостните съоръжения, техният строеж, размери, слаби места, възможности да удържат по-продължителна обсада. Тези и някои други податки в пътеписа позволяват да се заключи, че Шад съзнателно и целенасочено е събирал военноразузнавателна информация.
Ще се огранича само с няколко откъса от релацията на капитан Шад, които пряко се отнасят до Русе и селищата от близкото му обкръжение. От общоисторическа гледна точка на първо място заслужават внимание 
свидетелствата за положението на българите и условията, при които те са живеели и работели
Отново, в противоречие с автора на превода и първи публикатор на ръкописа, проф. Михаил Йонов, категорично не мога да се съглася на твърденията му, че „...българите като бедни хора, измъчени роби, които били облечени лошо и третирани зле... Отделен е, разбира се, въпросът, че действително „робство“ има, но то се прилага към военнопленниците и към отвлечени жители от регионите, в които се водят сражения. Още при отпътуването на свитата на капитан Шад от Русчук по пътя към Разград той се натъква и на други подобни факти.
Успоредно с това в пътеписа добре се откроява и другият полюс в социалните отношения. Описват се живо и колоритно висши и низши султански чиновници - паши, емини, еничари, техните постъпки, бит и привички; едно съсловие, тънещо в безделие и дълбока корупция, което лошо изпълнявало своите длъжностни функции и още по-зле се отнася с покореното българско население. 
Накратко, по-долу, с огромни съкращения ще преповторя някои от думите в релацията на капитан Шад, а където е възможно ще направя необходимото осъвременяване на някои от наименованията на селищата.
„4 юли. Най-сетне на 4-ти юли към обед аз
пристигнах с моите корабчета в Русе без ни най-малко произшествие
и без никой от групата да се pазболее из пътя. Един еничарин, изпратен от английския посланик преди 11 дни от Цариград с писма и един ферман, т.е. заповед на султана, пристигна първо да търси милорд Гренби и господин Хюет, англичанина... 
...Едва бяхме спрели и един роб, който е бил камериер на синовете на генерал Петраш, изпрати един друг - капрал от Лотарингския полк - с писмо да ускорим неговото освобождаване. Една жена, родена в околностите на Майнц, дойде да моли за същото, а привечер дойде също и един артилерист. От тези бедни нещастници научихме, че там имало още много други роби, което засега беше само отбелязано.
...5 юли. Времето се оправи. Колите, впрегнати повече с биволи, пристигнаха на 5 [юли] и този ден именно започна разтоварването на багажа от корабите и товаренето му на тези превозни средства. Двама дезертьори от полка на Шуленбург и Марули се представиха също, че идват с нас...
...На изток от Русе има една доста добре запазена крепост, заобиколена с кули, покрити с керемиди. Тук са били свалени оръдията от всички кораби, които били разоръжени след войната. ...Аз можех да я наблюдавам само отдалеч, разхождайки се надлъж край Дунав. Височината, в подножието на която е разположена крепостта, пречеше да бъде открита тя от друга страна освен от тази, от която се влиза в нея. Аз смятах да стигна до нея, като се разхождам, и стигнах така близо, че върховете на кулите се виждаха вече под мене. Обаче еничаринът, който ме придружаваше, ме върна и ми каза, че диздарът или 
комендантът на крепостта, знаейки, че аз съм офицер от войските на императора, им забранил строго да ме водят по места, където мога да видя нещо
...Жителите на Русчук са повечето еничари, но отуракс, сиреч ветерани, които след години наред служба или срещу пари получават привилегията да живеят до известна степен отдадени на своя занаят и да не ходят на война, освен в крайна нужда. За тях беше трудно да повярват, че мирът е сключен. 
Впрочем Русе е едно твърде просторно и добре населено селище. Малко къщи са до брега на Дунав, където има много гемии с платна, които плават нагоре и надолу край брега. Тук се срещат толкова много гургулици и са така опитомени, че летят из магазините и из корабите, за да търсят по някое зърно ориз или жито. Те, както и щъркелите, за турците са свещени птици.
Навигацията по Дунав в Турция е в много по-добро състояние, отколкото у нас. От Белград до Русе аз срещах всеки ден твърде големи гемии, които изкачваха реката с весла, когато нямаше никакъв вятър, и при най-малък полъх на свеж въздух те опъваха голямо платно по начин, който може да се види по изображението на една от най-големите от тези гемии.
Градът е, собствено казано, изцяло разположен на височината, 
къщите са размесени с градини, изградени са от смес от камък и пръст без вар
както във всички останали места в тези краища. Повечето от тях са покрити с керемиди и улиците около тях имат настлани с камъни пътеки за ходене пеша, за да не се затъва в калта, която се намира на средата на улицата. Джамиите нямат нищо особено и повечето са също доста лоши и изцяло дървени. Навсякъде из града се срещат малки дюкяни и е чудно как един човек може да има търпението да остане тук седнал цял ден, за да припечели не повече от десет-дванадесет гроша наши монети...
Един войвода е началник на целия град. Малко над Русе насреща във Влахия се вижда едно друго голямо селище, наречено Гюргево, което е укрепено с една стара крепост.
На 7 юли след обяд селяните завършиха товаренето на 134-те коли, които трябваше да превозят багажа на останалата част на пътя. Ние яздехме коне и излязохме от града по залез слънце. Една бедна робиня християнка, родом от Майнцка област и заловена до селото Вайскирхен в Банат, ме срещна по пътя и съвсем изненадана от вида на необичайните облекла, тя едва можа да ми каже името и страната си, които аз отбелязах. Аз й дадох надежда да помогна за освобождаването й чрез нашия посланик 
и я увещах да отстоява твърдо вярата на религията си
Тя ме увери с всичко, което можеше да произнесе в учудването, което моят неочакван вид й беше причинил. Видях също един войник от полка на Секендорф, който беше във вериги.....“ 
Още твърде много може да се напише и цитира от релацията на капитан Шад. Това е Русе през 1740 г.  Императорският офицер, дал едно от най-ранните, добросъвестни и подробни описания на града, е сигурен, че покровителството на трите римски божества и трудолюбието на хората ще са достатъчни за процъфтяването му.