Маларията е съществувала в Италия още по времето на Римската империя. Това се потвърждава от ДНК анализ на човешки останки, извадени от три гробници отпреди 2 000 г. Генетичното изследване е извършено върху митохондриална ДНК на паразита, открита в зъбната пулпа от човешки останки.

Изследването е показало, че маларията, причинявана от паразита Plasmodium falciparum, е съществувала още преди 2 000 г. „Маларията вероятно е била важен в исторически план патогенен агент, тъй като е била в състояние да причини голяма смъртност в Древен Рим, пише авторът на изследването – генетикът Хендрик Пойнър от университета МакМастър в Канада. Друг учен, участващ в изследването, уточнява, че в много писмени документи в Древна Гърция и Рим се споменават симптоми като треска, например. Това дава основания за хипотезата, че маларията е била разпространена, но досега нямаше научни доказателства. „Нашите данни потвърждават, че паразитът вероятно е Plasmodium falciparum /причинителят на маларията/ и че е заразявал хора от различни слоеве на населението и места“, казват учените.

Международният научен екип е взел проби от ДНК на паразита, съдържаща се в зъбната пулпа, в останките на 58 възрастни и 10 деца, извадени от три различни гробища в Римската империя.

Въпросното ДНК на паразита е запазено в зъбната пулпа, правейки изследването възможно. Обичайно ДНК-то на Plasmodium falciparum е много нестабилно и се намира най-често в кръвта или органите, поради което с времето се разгражда и изчезва. Plasmodium falciparum е най-разпространеният паразит, причиняващ малария в Централна Африка. Тази болест е причина за смъртта на близо 450 000 души годишно, предимно деца под 5 години.