Тази история стана поредното доказателство за престъпното мълчание на европейците по отношение на новия турски сатрап, след като Ангела Меркел и Ердоган подписаха договор, по силата на който Турция се задължава да удържа бежанския поток от Сирия и Ирак.

На 20 ноември в Истанбул се проведе заседание на Парламентарната асамблея на НАТО. По този повод турция, без да информира преди това никого, заяви, че във връзка с промени в демографската ситуация тя иска да увеличи своите представители в асамблеята на алианса от 12 на 17 души. При това положение тя на практика ще се равнява с Германия и Франция, които имат по 18, докато САЩ имат 36. Бързото разглеждане на въпроса показа, че мнозинството парламентаристи, както англосаксонци, така и европейци, нямат нищо против разширяването на турското представителство. Мнозинството, но без французите (по този въпрос левицата и десницата са на едно мнение).Те отбелязаха, че не е моментът за подобно разширение поради репресиите на Ердган по отношение на опозиционерите и като цяло твърде съмнителното поведение на Турция (заедно с Русия) по сирийския въпрос.

След като мнозинството представители се оказаха глухи за тези възражения, шефът на френската делегация (и, следователно, член на постоянния комитет на НАТО) Жилбер льо Бри съобщи на колегите си, че Франция може да не гласува за продължаване мандата на генералния секретар на Асамблеята – британеца Дейвид Хобс. Такова решение се взима само при единодушно одобрение от членовете на комитета. На фона на заплахата да се лишат от англосаксонски генерален секретар, британците и американците отстъпиха. Разглеждането на искането на Турция беше отложено за по-късен етап.

Всичко това е само борба в международна парламентарна асамблея. Въпреки това тя прекрасно илюстрира слепотата на администрацията на Обама и на мнозинството европейски страни пред амбициите на Турция и, което е още по-тревожно, нейните териториални завоевания в Сирия.

Липса на протести

За изненада на всички Ердоган се помири с Путин през юни 2016. Само че от началото на конфликта през 2011 г. турците подкрепят противниците на Башар Асад, на когото руснаците помагат. В замяна на готовността да забрави за приятелите-бунтовници и гнева към Асад, Ердоган получи от Путин картбланш за операции в северната част на Алепо. И докато руските бомбардировачи атакуваха бунтовническите райони в Алепо, турската армия се установи на територията от над 1500 квадратни километра на юг от границата между градовете Аазаз и Джараблус. Международната общност даже не мигна с очи.

Във връзка с това отсъствие на протести, президентът на Турция вероятно е останал с впечатлението, че сега вече никой и нищо няма да попречи на неговите планов. Сега той премества завоеванията си още по на юг и се стреми да вземе под контрол територията между Ал-Баб на запад и Манбидж на изток. Още 1500 кв. км. Така Ердоган следва своята фикс идея във външната политика: да не даде на кюрдите да сформират в Сирия независима държава от рода на тази, която вече съществува в северен Ирак. При това територията, която завзема Турция в Сирия, е населена именно от кюрдите.

Като цяло Ердоган сега действа в Сирия точно така, както преди две години Путин в Крим. С незачитане на международното право и без консултации със засегнатите народи. Целта - да завземе земята, като се възползва от конфликта. На фона на малко значещите протести от страна на международната общност.