Той е сред 26-те най-превеждани автори в света, а Хорхе Луис Борхес, Бертолт Брехт, Ърнест Хемингуей, Артър Конан Дойл, Владимир Набоков и още много забележителни личности са се възхищавали от творчеството му. Това е популярният на всички континенти Робърт Луис Стивънсън, а днес е тъжен ден за неговите почитатели. На 3 декември 1894 година големият писател си отива от този свят едва на 44 години.
Робърт Луис Балфор Стивънсън е роден в Единбург, Шотландия, на 13 ноември 1850 г. в семейството на инженера Томас Стивънсън и съпругата му Маргарет Балфор. Като 
единствено дете, ексцентрично и по-различно от останалите, 
на Стивънсън е трудно да се впише в ранната си училищна среда. Болнав от малък, наследил белодробно заболяване от майка си, през голяма част от детството си той е поверен на детегледачката Алисън Кънингам, която го въвежда в света на викторианските романи и библейските истории. Това става с разрешението на родителите му, които са силно религиозни. И Стивънсън неизбежно попива всичко чуто и изповядва ценностите на семейството си. Още преди да се научи да чете и пише, младежът диктува истории на майка си. Сам започва да твори около седмата си година. Томас Стивънсън се радва на интересите на сина си и го подкрепя, спомняйки си своите опити като малък и липсата на подобно отношение от своя баща.
На 18 години бъдещият автор на бестселъри се отказва от името Балфор, променя презимето си от Lewis на Louis и започва да се нарича с инициалите си RLS.
На 7-годишна възраст Робърт започва да посещава училището на ул. „Индия“ в Единбург. Заради проблемите със здравето си обаче присъствията му са редки и бива обучаван от частни учители. Междувременно сменя още няколко училища като Единбургската академия за момчета, Спринг Гроув и частното училище на Робърт Топмпсън. През ноември 1867 г. постъпва в Единбургския университет.
Бидейки 
потомък на три поколения строители на фарове
той се записва да изучава инженерство. От самото начало обаче не показва ентусиазъм и не обръща внимание на материята. Вместо това акцентира върху нови запознанства. Така се среща с бъдещия си финансов агент Чарлс Бакстър и с професор Флемин Дженкин, чиято биография по-късно пише.
Въпреки това всяка година през ваканциите пътува да изследва инженерната семейна работа. Пътуванията се харесват на шотландеца, защото допринасят за писането му. Особено се наслаждава на второто пътешествие с баща си, тъй като наподобява обиколка на Уолтър Скот, дало вдъхновение за неговия роман „Пиратът“. Може би като най-важен и влиятелен човек на този етап от живота му се явява неговият братовчед Боб - енергичен и безгрижен човек, избрал да изучава изкуства вместо семейната професия. Междувременно Робърт Луис Стивънсън работи върху писането си, имитирайки стиловете на Даниел Дефо, Уилям Хазлит, Чарлс Лам и сър Томас Браун. Изучава френска литература и шотландска история, както и трудовете на Дарвин и Спенсър.
През април 1871 г. Стивънсън уведомява баща си, че е 
избрал да посвети живота си на писане
Томас Стивънсън не остава доволен, макар и да не е изненадан от избора на сина си. По-късно Робърт изучава право, най-вече, за да успокои баща си. Никога не практикува професията. Характерни за него стават дългата коса, бохемския стил на обличане, както и посещенията на евтини барове и бордеи. Признава се за атеист. Поема по път, който не съответства на възпитанието му. Така отношенията с баща му, а и с майка му рязко се влошават. В писмо до Чарлс Бакстър шотландецът нарича себе си „проклятие“ за родителите си.
При едно посещение на братовчед си в Англия през 1873 г. Стивънсън се запознава с двама души, които по-късно ще изиграят важна роля в живота му. Това са Сидни Колвин и Фани Ситуел. Робъртсън е привлечен от Ситуел и през следващите няколко години поддържат оживена кореспонденция. Колвин става негов литературен съветник и скоро след запознанството им спомага за издаването на първия платен материал на писателя, озаглавен „Пътища“. Скоро Стивънсън е активна част от литературния живот на Лондон, запознавайки се с много от тамошните автори на своето време като Андрю Ланг и Лесли Стивън, който проявява интерес към творчеството му. Стивън запознава Робърт Луис Стивънсън с Уилям Ърнест Хенли и двамата поддържат близки приятелски отношения до 1888 г., когато кавга прекъсва дружбата им. Хенли е смятан за прототип на Дългия Джон Силвър от „Островът на съкровищата“.
Здравето на шотландеца рязко се влошава 
през есента на същата година и докторите му препоръчват да замине към място с по-подходящ климат. Следващите 6 месеца той прекарва в писане на есета в Южна Франция. При завръщането си в Единбург през април 1874 г. прекарва много време, работейки върху рецензии на книги, статии и къси разкази. Бавно, но сигурно, Стивънсън си изгражда име в журналистиката и материалите му биват издавани във все по-именити издания. През 1878 г. е публикувана и първата му книга - „Пътешествие във вътрешността на страната“. База за пътеписа са наскоро прекарани ваканции в каране на кану из каналите на Белгия и Франция. През август 1880 г. Стивънсън се завръща в Англия и от този момент нататък животът му  преминава в търсене на подходящ за болестта му климат.
През 1882 г. Стивънсън пише книгата „Нови хиляда и една нощ“, където използва похватите на арабския приказен епос. През 1883 г., едва 33-годишен, RLS
  издава книгата, която го обезсмъртява - „Островът на съкровищата“
Първоначално се подписва като капитан Джордж Норт, за да създаде илюзията, че авторът е морски вълк. През 1886 г. се появява друг шедьовър - „Странният случай на доктор Джекил и господин Хайд“, написан за 6 дни, както и „Отвлечени“. Така за пръв път в живота си Робърт Луис Стивънсън става известен, а под перото му всяка тема се превръща в приключенска творба.
При пътуванията си до Франция Стивънсън посещава множество галерии и театрални постановки в Париж. Ходи до Монтебло и близки градчета, където става член на така наречените колонии на творците. Голяма част от енергията му преминава в странствания. Пътешествието с кану от 1876 г. изиграва и друга роля, освен вдъхновение за книга. То среща Стивънсън и неговия спътник сър Уолтър Симпсън с Фани ван ден Грит Озбърн. Родена в Индианаполис, едва седемнадесетгодишна тя се омъжва и се мести в Невада при съпруга си Самуел след участието му в Американската гражданска война. Заедно имат три деца - Изабел, Лойд и Харви (който умира съвсем малък). Двамата със Самуел се разделят на няколко пъти поради системните му изневери. През 1875 г. Фани се мести във Франция с децата си, където с Изабел изучават изкуства именно в района на Монтебло.
Въпреки че Стивънсън се завръща във Великобритания малко след запознанството им, 
Фани не престава да бъде в мислите му
На нея посвещава любовно есе, публикувано в списание „Корнхил“. През следващата година двамата се срещат отново и отношенията им се развиват. Стивънсън прекарва доста време и с нейните деца във Франция. През август 1878 г. Фани се връща в Калифорния, докато той остава в Европа, правейки необходимото пътуване за книгата си „Пътешествия с магаре в Севените“ (1879). През август същата година Робърт Луис Стивънсън заминава при Фани Озбърн въпреки съветите на своите приятелите. Дори не уведомява родителите си. Резервира умишлено място втора класа в параход не само за да спести средства, а и за да увеличи приключенското усещане. След това от Ню Йорк стига с влак. По-късно описва и това свое преживяване в пътепис.
Фани и Робърт се женят през май 1880 г. Двамата, заедно със сина й Лойд, заминават на меден месец северно от Сан Франсиско, в долината на Напа. Там се настаняват в изоставен минен лагер на връх Света Елена. И това преживяване Стивънсън описва в книгата „От Шотландия до Силвърадо“. След медения месец семейството заминава обратно за Великобритания. Новата му съпруга съумява да накара Робърт и баща му да загърбят различията си и постепенно е приета в семейството.
В периода 1880-1887 г. Робърт се опитва да се установи в Европа и САЩ. Едва след смъртта на баща си през 1887 г. той 
се почувства свободен да последва съвета на лекаря си и да опита различен климат
През 1888 г. Стивънсън и семейството му отплават с яхта от Сан Франциско и прекарват следващите приблизително три години предимно по вода из Тихия океан. Често прекарват по няколко дни на Хавайските острови. Там Робърт става добър приятел с крал Калакуа, както и с неговата племенница Виктория, която има шотландско потекло. Пътешествията го отвеждат още в Гилбъртови острови, Нова Зеландия, Самоа и Таити. В този период написва още „Господарят на Балантрей“, „Сатанинската бутилка“, както и няколко балади по мотиви, събрани от посетените острови.
За Стивънсън, принципен противник на натурализма, да бъде верен на факта не означава да се придържа към неговото копиране, към външното документално правдоподобие. Той поставя високо литературата, нейните възможности и общественото й значение, счита литературата за една от действените форми на живота, не само за отражение на реалността. Литературата, според писателя, не трябва нито да подражава на живота, т.е. да го копира, нито да си „съперничи с него“, т.е. да прави безплодни опити да се сравнява с творческата енергия и мащаб на самия живот. Художественото произведение, за което може да се каже, че е живо и че ще живее, според него, 
съединява в себе си правдата на живота и идеала -
то е „едновременно реалистично и идеално“, както формулирал той принципа на художественото си творчество в кратката статия „Бележки за реализма“. В същото време са му чужди декадентският скепсис, снобизмът, упадъчните настроения на естетите. Не приема и повърхностно битописателство на натуралистите, както и демоничните обсесии и егоцентризъм на романтиците. Справедливи са думите му за класическата традиция, за нейното значение при формирането и развитието на писателското майсторство, оправдана е ориентацията му към високите образци, заслужават признание и уважение неуморните му и вдъхновени грижи за съвършенството на формата. 
Сравнително малко известен факт е, че освен литература Робърт Луис Стивънсън написва 123 музикални творби за соло, дуетни, три и квартетни изпълнения на флейта, кларинет, мандолина, китара, цигулка и пиано. Десет песни са адаптирани към негови стихове със собствени мелодии. Самият шотландец свири на пиано и флейта.
През 1890 г. Стивънсън купува около 400 акра земя в Уполу, остров в Самоа, където се установява. Построява къща в селцето Ваилима. Там 
приема местното име Туситала, което означава разказвач
Влиянието му върху тамошните толкова нараства, че те започват да ходят при него за съвети и дори го включват в политиката. Той е убеден, че европейците, назначени да управляват самоанците, не са достатъчно компетентни. След много безуспешни опити да промени ситуацията Стивънсън публикува творба като своеобразен протест, описваща гражданската война в Самоа. Тя дава толкова силен отзвук, че води до свалянето на управляващите.
Семейство Стивънсън поддържа приятелски отношения с някои колониални лидери и техните семейства. Като своеобразен подарък Робърт отстъпва на дъщерята на американски комисар рождената си дата, тъй като тя е родена на Коледа и не крие своето разочарование от невъзможността двата празника да бъдат отпразнувани отделно. Това сближава двете фамилии.
Междувременно Стивънсън не спира да пише. В този период под перото му излизат „Брегът на Фалеса“, „Катриона“ (известно още като „Приключенията на Дейвид Балфур“) и „Ваилимските писма“. Не след дълго обаче
изпада в силна депресия, чувствал се изтощен и изразходван
Страхува се да не би пак да се превърне в безпомощен инвалид, както се случва сред едно от премеждията му в САЩ. Внезапно започва да работи по нов роман, но не успява да го завърши.
На 3 декември 1894 г. Робърт Луис Стивънсън умира от мозъчен кръвоизлив. Местните самоанци настояват през нощта тялото му да бъде пазено от охрана, докато не бъде пренесено до гроба му. Погребан е на връх Ваеа, на място, гледащо срещу океана.
Сам съчинява надгробния си надпис в стихове:
Под звездната безкрайна шир,
сложете ме да спя във мир.
Честит до края бях безспир
и за почивка съм готов.
Тоз стих за мен да изсекат:
„Той спи в мечтания си кът;
морякът върна се от път,
ловецът свърши своя лов“
За любовта на местните жители към Стивънсън свидетелства фактът, че епитафията му е преведена на самоански и се изпълнява като песен.
По материали от интернет