Стоян ЙОРДАНОВ
Този кратък материал се докосва само до някои страни от русенските реалности и атмосфера през ХIХ в., които постепенно подготвят града за една изключителна мисия - след Освобождението да стане широко отворената врата на младата българска държава към Европа. Всепризнато е, че тази мисия русенци изпълняват с чест.
Деветнадесети век има особено място в европейското развитие. Това е времето, когато устоите на традиционните империи започват да се пропукват и да се появяват все повече национални държави, времето на социални и технологични революции, на всеобща почит към учени, писатели и композитори. През деветнадесети век културните прегради, създадени от непознаването и неразбирането, се рушат и европейците започват да осъзнават, че въпреки различията си все пак са нещо единно. 
Народите на стара Европа осмислят, че съседите им могат да бъдат не само врагове, но и творци на ценности
През деветнадесети век хората стават по-мобилни. Пътуването извън родния град или страна започва де се приема не като големия подвиг на живота, а като възможност да видиш лично непознатото и да го разкажеш на останалите. На чужденците, били те мисионери, търговци или пътешественици, вече не се гледа само с подозрение. 
През деветнадесети век все повече се отваря към света дори Османската империя и в този процес свое важно място има Русе. Градът става забележим и интересът към него - политически, стопански или военен, нараства. Макар и за кратко той е център на Дунавския вилает, а русенската крепост неколкократно участва във войни. Русе става притегателен по своеобразен начин, а река Дунав довежда тук кого ли не. През деветнадесети век в русенското битие се вплитат съдбите на много хора, а между тях има и такива, които с делата си, всеки в своята област, намират навеки място в европейската и световната история. Тук ще разкажем само за някои от тях.
Името на ген. княз Михаил Кутузов е известно на всеки, който е прочел знаменития роман „Война и мир“
на Лев Толстой или който поне малко се интересува от история. Кутузов още преживе става легенда, защото е победителят на нахлулата в Русия през 1812 г. френска армия на Наполеон Бонапарт, но малко знаят, че той е свързан и с Русе. Няколко години преди това градът е арена на тежки сражения по време на руско-турската война от 1806-1812 г. Тогава в продължение на 10 месеца той е в ръцете на русите, а през 1811 г. за командващ на руската Молдавска армия, която се сражава на Балканите, е назначен ген. М.Кутузов. На 22 юни 1811 г. с 15-хиляден отряд и с незначителни жертви той разгромява 60-хилядната турска армия в прочутото Русчушко сражение, след което нарежда укрепленията на русенската крепост да бъдат разрушени и руските войски да се оттеглят във Влахия. Там те са последвани от 35-хиляден турски отряд, но той е обкръжен в блатата при с. Слободзия срещу Русе и след няколко месеца се предава. Това слага край на войната и Кутузов се завръща в Русия, за да се възправи срещу Наполеон. Русчушкото сражение е един от най-известните примери във военната история за пълководческия  гений на Кутузов, но в града ни няма дори знак за това.
Две десетилетия по-късно в Русе пристига друг аристократ, но този път пруски. 
Граф Хелмут фон Молтке е в Османската империя като военен инженер и съветник
По негови проекти тогава основно са реконструирани крепостите на укрепения четириъгълник Шумен-Варна-Силистра-Русе и то така, че през следващите войни наистина са непревземаеми. Той е автор и на плана на Русенската крепост от 1835 г., който днес е един от най-често ползваните исторически извори за облика на града и крепостта по това време. Молтке е отличен писател и художник. В пътеписните си дневници прави изумителни, изпълнени с възхита описания на българските земи, които сам илюстрира. След години в продължения на десетилетия фелдмаршал Молтке е командващ на пруския генерален щаб, един от активните обединители на Германия и от най-известните хора в Европа, победител в три войни, изтъкнат военен теоретик и автор на доктрини, на които се дължат победите на германската армия в следващите войни. Любопитно е, че през 1872 г. той става фелдмаршал и на руската армия, а плановете за нападение върху Съветския съюз през Втората световна война са направени върху неговите теоретични разработки.
По време на Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. в околностите на русенската крепост се водят решаващи боеве между огромната турска войска, дислоцирана в Североизточна България и Русчушкия отряд на руската армия. В този отряд служат много видни руски аристократи, представители на руския социален и културен елит, както и военни дейци, които впоследствие заемат най-висшите командни длъжности в руската армия. През този отряд преминава и подпоручик Александър Батенберг, който по-късно е първият княз на свободна България. Началник на Русчушкия отряд е 
великият княз Александър Александрович, който се проявява като добър военачалник, а в историята е познат като император Александър III 
Той управлява консервативно, недолюбван е и в България заради непризнаването на Съединението през 1886 г., но в Русия е известен като „царя миротворец“. По време на неговото царуване не се води нито една война.
В поредицата от свързаните с Русе военни дейци е редно да бъде включен и поне един моряк, тъй като Русе е всепризнатата дунавска столица на България. Освен че е най-големият наш град на река Дунав, той е люлка на българското корабостроене и корабоплаване, както и на българския военно-морски флот. 
Флотът възниква като Дунавска военна флотилия, която включва подарените от Русия след края на Освободителната война няколко военни кораба и до 1885 година е командвана от руски офицери. Сред тях е и
кап.-лейт. Зиновий Рожественски, участник в Освободителната война,
който заради добрите му организационни качества през периода 1883-1885 г. е назначен за началник на флотилията. Като такъв разгръща широка дейност по нейното укрепване, подновява корабния й състав и осъществява активно изграждане на материалната й база. Рожественски е строителят на най-старата и красива каменна част на флотската казарма, която за съжаление безразсъдно бе съборена през тази година. По негово време е изградена и неразделната от русенския облик сграда на Флотската метеорологична служба, кацнала като укрепен замък на високия дунавски бряг. След години адмирал Рожественски е най-високопоставеният руски флотски офицер и успешно ръководи руския главен морски щаб. По време на Руско-японската война 1904-1905 г. е назначен за командир на Втора тихоокеанска ескадра, с което влиза в историята. Световното внимание е насочено към нея, тъй като тя заобикаля цяла Европа и Африка, за да се притече на помощ на обсадения от японците Порт Артур, но е съставена предимно от стари кораби, поради което е разбита от японския флот при островите Цушима. Интересно е, че като офицер на крайцера „Дмитрий Донской“ в сражението при Цушима взема участие и видният български морски офицер, русенецът кап. I ранг Димитър Добрев.
С Русе през ХIХ век имат връзка и немалко известни политически и обществени дейци, както и представители на различни научни и културни среди
Тук по различно време идват трима турски султани. Махмуд II е в Русе през 1837 г. и за това напомня т. нар. Махмудова колона в младежкия парк, която е най-старият русенски паметник днес. През 1846 г. Абдул Меджит се среща тук с влашкия княз Георге V Бибеску, молдовския княз Михай Струдза и сръбския княз Александър Карагеоргиевич. Завръщащият се от Световното изложение в Париж през 1867 г. Абдул Азис престоява два дни в града, а вагонът, с който той пътува от Русе до Варна, още се пази в русенския Музей на транспорта. През 1869 г. Русе е посетен от австро-унгарския император Франц Йозеф, който пътува по Дунав; през 1874 г. тук е с дипломатическа мисия сръбския княз и по-късно крал Милан Обренович, а през 1875 г., 1880 г., както и по-късно, градът приема и румънския крал Карол I Хохенцолерн. Тези посещения, макар и повече рутинни, показват най-вече забележимо нарасналата роля на града, който вече има достойнството да намира място и в делата на коронованите особи.
В това изложение 
не може да не споменем и големия реформатор Мидхат паша,
който е дунавски генерал-губернатор в Русе от 1864 г. до 1868 г. Сред хората, които той привлича в дейността си, е и неговият секретар, албанецът Исмаил Кемали. В Русе Кемали е редактор на вестник „Дунав“ и на списанието „Источник мнения“, които са проводници на официалната турска политика. Списанието активно пропагандира замислената образователна реформа, която е трябвало да обезличи българските училища, поради което като израз на протест един от броевете му е демонстративно накъсан и разхвърлян от български младежи пред валийското управление. Години по-късно Кемали е сред героите на албанското освободително движение. След обявяването на независимостта на Албания през 1912 г. той е нейният пръв министър-председател и пръв президент, а когато в страната се налага монархическо управление, живее в емиграция.
Името на 
най-големия разказвач на приказки Ханс Кристиян Андерсен 
е добре познато на всички деца. По-малко известна е обаче неговата страст към пътешествия. След като обикаля Северна и Западна Европа, през май 1841 г. той пътува в Италия, Гърция и достига османската столица Константинопол. Там след известно колебание заради несигурната обстановка, причинена от Нишкото въстание на българите, решава да се завърне обратно с кораб през Черно море и река Дунав. Когато достига Русе се оказва, че в страната върлува и холера и властите отказват достъп на пътниците до брега. В пътеписа си „Базар на поета“ той картинно описва как им са издадени паспорти едва след като някакъв местен големец обилно е нагостен на кораба. Не е известно дали Андерсен е слязъл на брега, но от неговото наблюдателно око не остават скрити ориенталските нрави, които тогава господстват в империята.
Няколко десетилетия по-късно в Русе попада за кратко и един англичанин, комуто предстои да стане една от археологическите легенди. През периода 1876-1882 г.
младият Артър Джон Еванс се подвизава на Балканите като кореспондент на вестник „Манчестър гардиан“
Той следи основно развитието на Босненското въстание и Сръбско-турската война и е имал репутация на симпатизиращ на славяните, затова османските власти непрекъснато ограничават пътуванията му, а австрийците го считат за руски шпионин. Как се е озовал в Русе не е известно, но той не пропуска да направи няколко рисунки на части от града и на типични персонажи. Те са предимно турци, от което може да се предположи, че е бил тук малко преди Освободителната руско-турска война 1877-1878 г. След години упоритостта и научните интереси отвеждат Еванс в друг край на Османската империя. Многогодишните археологически разкопки, които той провежда на остров Крит, изтръгват от земята двореца на легендарния цар Минос и една от най-блестящите антични цивилизации - Минойската. С резултатите от разкопките си сър Артър Еванс дописва историята и така си спечелва място в нея.
Графични изображения на османския Русе оставят и други европейци - Лудвиг Ермини, Уилям Бартлет, Диодоне Ланцелот, Феликс Каниц и др. Не са малко и пътешествениците, преминали оттук през ХIХ в., много от които - Уилям Уитман (1801 г.), Франсоа Томасен (1814 г.), Уилям Макмайкъл (1818 г.), Чарлз Франкланд (1827 г.), Робърт Уолш (1827 г.), Ами Буе (1838 г.), Виктор Григорович (1845), Юстъс Мъри (1853-1856), Чезар Болиак (1871 г.) и др. са 
оставили забележителни описания на града
От тях е видно как той расте, постепенно се изтръгва от вековна летаргия и уверено навлиза в модерното време, за да прегърне онова, което Европа вече е успяла да сътвори и да осмисли. Затова дори русенските градски митове през ХIХ век стават европейски. Според един от тях през 1875 г. тук пристигнал и изнесъл концерт не кой да е, а самият Ференц Лист. И понеже в прославената столица на Дунавския вилает нямало пиано, донесли едно от ... Разград. Как ли? Е, нали вече имало влак. А Лист за благодарност се подписал на пианото. Да... интересно е, само че това пиано никой не го е виждал.