Когато преди двадесетина дни на примабалерината на русенския балет Весела Василева й се обаждат по телефона от София и й съобщават, че тя получава тазгодишната награда „Кристална лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци, тя дори не може да намери думите, с които да реагира. 
Честно казано, не бях изобщо сигурна, че на мен ще присъдят приза, признава сега с усмивка Весела Василева. Разбира се, че й е било изключително приятно, че е номинирана, разбира се, че някаква приятна надежда я е сгрявала всеки път, щом си помислела за това, но когато се оказало, че именно тя е новият носител на стилната и престижна статуетка, в първия момент усещането е било за внезапен ауфтакт. 
След това постепенно нещата си идват на мястото. Защото, погледнато с малко по-обрана емоция, ролите, за които русенската прима получава номинацията, са именно ролите, които тя изключително много си харесва и обича и които смята за несъмнено „свои“. Това са 
Одета в „Лебедово езеро“ на Чайковски и Китри в „Дон Кихот“ на Минкус
И какво беше усещането, когато ви връчиха стауетката и я докоснахте с ръце? - питам балерината. А, аз не успях да я получа лично, засмива се тя. Как пък можах да си го помисля - че примата на русенския балет ще разполага с цяло денонощие, свободно от репетиции и ангажименти, за да отиде до София, да седи в залата на Музикалния театър по време на цялата церемония, да си получи статуетката, да й се порадва заедно със софийските си колеги и приятели и след това, може би на следващия ден, да си тръгне към Русе! 
Разбира се, че подобен лукс е направо немислим за Весела Василева! Истината е, че докато в Музикалния театър са връчвали „Кристалните лири“, тя е репетирала поредната си нова роля в рок операта „Нострадамус“. Затова нейната изящна статуетка е получил директорът на Русенската опера Найден Тодоров, сам взел също своя поредна „Лира“. 
Радвам се, наистина се радвам, казва Весела Василева, която малко преди нашия разговор е излязла от репетиции. Балетът в момента се подготвя за фестивала в Стара Загора на 1 декември, където русенци ще покажат „Годишните времена“ по Вивалди. А 
от 9 декември започва поредно турне във Франция и Белгия 
- след триумфалната обиколка на русенския балет в Люксембург и Белгия през лятото вече е факт и следващата покана. Ще покажем „Лешникотрошачката“ - при това с оркестър, както беше и на предишното турне, само че този път основният състав на оркестъра ще бъде от Русе, казва Весела Василева. Турнето ще продължи до 20 декември. След това на 23 декември правят балета „Снежанка и седемте джуджета“ в зала 1 на НДК в София. А после се връщат в Русе и продължават с традиционните си празнични спектакли - коледно-новогодишния фееричен маратон на „Лешника“, както наричат балетистите творбата по приказката на Хофман за Клара и Чупачката за лешници, от която гениалният Чайковски е направил безсмъртен балетен шедьовър. 
Как издържате на такова натоварване? - не сдържам следващия си въпрос, като се опитвам по-деликатно да уточня, че едва ли това е по силите на създание като Весела Василева, която на сцената изглежда въздушно, полупризрачно, 
като фея, слязла от прозрачен изумруден облак
фина, крехка и чувствителна. 
О, вие нямате представа колко сме железни - ние, които играем ролите на „въздушни създание“, засмива се примата. Всеки ден в 10 часа започва редовният екзерсис, след това репетиции, репетиции, репетиции. Случвало се е да репетираме три заглавия едновременно, а когато едното е класика, другото е модерен балет, се налага да сменяме не просто нагласата, а и настройката на тялото, това не е от най-лесните неща, обяснява балерината. Но тя се радва, че особено в последно време в русенския балет все по-често се правят и поставновки с модерна хореография - това създава друга динамика, то е и своеобразна творческа провокация, но заедно с това създава на трупата самочувствието, че е напълно адекватна на времето, в което работи. За една трупа това е много важно - да не работи само в една посока, а да разнообразява жанровете и стиловете, казва примата. И припомня, че тази посока в последните няколко години извежда русенския балет на позицията на втората в страната по постановки, съответно по спектакли и по авторитет, трупа след тази на Софийската опера. 
„Разбира се, че не е много лесно - иска се много труд, непрекъснато поддържане на формата, сурова дисциплина. Понякога се налага, когато излизаш на сцената, да надмогваш травми, болки, случвало се е да танцувам с температура... Но това се преодолява, то не е най-важното - 
важна е магията на танца
чрез който мога да изразявам толкова много чувства, преживявания, емоции, настроения - и да ги предавам на зрителите в залата. Понякога съм се замисляла: дали бих могла да правя нещо друго, ако не бях избрала балета? Но колкото и да размишлявам, не виждам нито едно друго занимание, което поне в някаква, макар и относителна степен, да ми замени балета“, казва Весела Василева. 
Всъщност, тя става балерина по малко неочакван начин - като дете е тренирала гимнастика, явно някой е забелязал талантливото момиченце, защото родителите й получили покана да заведат Веселка в операта, където комисия преценявала бъдещи балерини. Така тя от четвърти клас станала ученичка в класа по балет в Музикалното училище, а от десети клас заминала за София, където завършила Националното училище по танцово изкуство. След това без никакви колебания се върнала в родния си град. 
За мен и по този въпрос никога не е имало колебания - някак още от малка си знаех, че Русенската опера е мястото, където ще танцувам, казва Весела. Още като ученичка в шести клас тя излиза на русенската сцена и танцува в ролята на амурче в „Дон Кихот“. В девети клас вече бях главния Амур, усмихва се примата. Тук наистина се чувствам като вкъщи, познавах повечето колеги отпреди, така че след националното училище просто се върнах у дома, обяснява тя. 
Първата й голяма роля на голямата сцена е Аврора в „Спящата красавица“ 
в постановка на Калина Богоева. „Това не се забравя, танцувахме с оркестър, диригент беше маестро Георги Димитров, който тогава беше директор на операта. Именно „Спящата красавица“ донесе на цялата балетна трупа „Кристална лира“ през 2004 година. Ролята на Аврора е много сложна, изисква сериозна техническа подготовка“, обяснява Весела Василева. Със същата роля в този спектакъл тя неотдавна гостува във Варна, като успоредно с това репетира и ролята си в „Нострадамус“. 
„Всъщност, аз нямам причина да напускам русенския балет и да търся реализация другаде. Русенската опера ми предоставя достатъчно богат репертоар, където мога да танцувам, нещо повече - ако съм другаде, особено в чужбина, едва ли бих могла да мечтая за моите роли в „Лебедово езеро“, „Спящата красавица“, „Жизел“, „Дон Кихот“, „Лешникотрошачката“, но също и в постановки с модерна хореография като „Уличното цвете“, „Шехерезада“ на Боряна Сечанова... Това е 
изключително богат репертоар, който ме задържа тук
Надявам се да продължи така - разнообразието в афиша, работата с различни хореографи, многобройните ангажименти, които макар и да натоварват, носят повече удовлетворение, отколкото умора“, казва Весела Василева. 
Заедно с това по време на гастролите и турнетата тя и нейните колеги се докосват до различни светове, различни публики, различни нагласи - различни са дори аплодисментите. 
„Помня, на едно турне в Испания бяхме доста озадачени - свикнали сме публиката да аплодира отделни моменти в спектакъла, когато те й харесат. А там - мълчание. Когато спектакълът свърши, ръкоплясканията избухнаха като взрив, накрая дори свиркаха от възторг. На последното ни турне в Белгия и Люксембург пък за първи път освен ръкоплясканията чухме публиката да тропа с крака - беше странно отначало, докато разбрахме, че това е нов начин да изразяват възхита. Винаги е интересно - в Дубай, където три пъти съм била, също е по-различно, в Корея - също. Азиатците, особено в Далечния Изток, са перфекционисти в техническо отношение, имат страхотна школа и с желязна дисциплина изпълняват това, което им се възложи. Но затова емоцията, която ние влагаме във всяка роля и във всяко движение, 
излъчването, което носи всеки наш спектакъл, ги възхищава истински 
и те ни го показват. Спомням си дори, че една корейка сподели с нас желанието си да танцува в трупа като нашата - европейска, която влага много настроение и душа в танца...“, разказва примата. 
Самата тя харесва и модерния балет, но все пак сърцето й остава предано на класиката. Любимата й роля е върховната Одета в „Лебедово езеро“, но й остават още мечтани образи, които се надява, че й предстои да направи. „Баядерка“ не сме правили още, „Ромео и Жулиета“ на Прокофиев не сме правили, изброява Весела. Класиката в предпочитанията й към балетни постановки очевидно не е просто амбиция или мимолетно желание - явно такъв е замисълът на съдбата или на каквато и да е там, горе, висша сила за Весела Василева: да бъде от онази рядка порода, която за да си представи как изглежда Ана Каренина на балетната сцена, трябва да е прочела обемистия роман на Лев Толстой и да е разбрала драмата на неговата героиня. „Преди това пак заради балета прочетох „Манон Леско“ на Абат Прево. А като прочетох „Ана Каренина“, разбрах, че искам да науча още за онази епоха, затова реших, че трябва да прочета и „Война и мир“ - правя го в момента“, смайва ме окончателно изящното младо момиче. И вероятно забелязала сащисването ми, се усмивхва и добавя великодушно: „Аз обичам да чета и криминални романи, много ме привлича загадката“.