За нас, отдалечените от обичаите на англосаксонците, този ден е свързан главно с една неизменна новина от Америка - как поредният президент е помилвал поредната пуйка, която е трябвало да украси трапезата му за Деня на благодарността. Но милиони пуйки нямат този късмет и това продължава вече над два века. Да, както вече казахме, говорим за Деня на благодарността - един от най-популярните празници, който се чества редовно в САЩ от 26 ноември 1789 година, а от 1863 година е обявен за национален празник от президента Ейбрахам Линкълн. 
Но този празник има много, много дълга предистория.
Денят на благодарността
(Thanksgiving) е свързван с установяването в Новия свят на пилигримите. Това са ранните заселници от Плимутската колония (днес град Плимут, Масачузетс), които потеглят на 16 септември 1620 година от британския Плимут с кораба „Мейфлауър“ и след изтощително плаване на 21 ноември акостират близо до нос Кейп Код в Нова Англия.
По това време празникът вече е доста популярен в Европа. Според историците в този период на Стария континент редовно са организирани чествания сред големи групи хора, които са се събирали заедно край отрупаните с празнични блюда трапези и са изказвали благодарността си към Бог за добрата реколта, за края на сушата и изобщо за всички благоприятни стечения на обстоятелствата и условията, имащи съдбоносно значение за начина на живот на хората по онова време.
Записани са много примери, предшестващи отбелязването на този конкретен Ден на благодарността през 1621 година, 
свързан с благополучното достигане до нови територии след продължително плаване
Сред тях са акостирането на английския кораб „Маргарет“ във Вирджиния през 1619 година и още по-назад във времето - първото идване на група испански конквистадори през 1565 година.
Защо тогава 1621 година е приета за рождена дата на Деня на благодарността? Съществуват исторически сведения, че през тази година, както и през 1623-а, в Плимут, днешен Масачузетс, са се състояли празненства, чрез които пилигримите са отдавали благодарността си за изобилната реколта (всъщност през 1621 година те са прибрали първата си реколта на новия континент). В Бостън пуританите са организирали подобен събор през 1631 година. Според американския историк Джеръми Бангс, директор на Музея на американските пилигрими в Лейдън, пилигримите, отбелязали първия Ден на благодарността през 1621 година, най-вероятно са заимствали идеята от ежегодните чествания, посветени на получаването на подкрепление срещу обсадата на Лейдън през 1574 година, докато са били в Лейдън (град в днешна Холандия, където са се водили сражения, част от осемгодишната война между Англия и Испания).
И все пак 
защо точно това празнуване с отдаване на благодарност през 1621 година има отношение към днешния празник,
отбелязван и в САЩ, и в Канада, само че на различни дати - на четвъртия четвъртък от ноември в САЩ и на втория понеделник на октомври в Канада? Заслугата е на една конкретна личност - жена на име Сара Джоузефа Хейл, която работи като редактор на списание и безотказно лобира за добавянето на Деня на благодарността към националните празници на Съединените американски щати. В продължение на десетилетия тя изпраща писма до менящите се американски президенти, в които настоява предложението й да бъде взето под внимание. Хейл до така степен е отдадена на каузата, че изпраща писма в продължение на пет президентски мандата.
В крайна сметка упоритостта й се увенчава с успех - през 1863 година 
Ейбрахам Линкълн лично прочита писмото й, посреща радушно аргументите на Хейл и удовлетворява желанието й
обявявайки четвъртия четвъртък на ноември за Ден на благодарността - национален празник. Така че, ако имате отношение към този празник и го отбелязвате по един или по друг начин, би било редно да изразите специална благодарност към тази жена - Сара Хейл, която си осигурява място в историята и с друго свое дело - написването на популярната приспивна песен „Мери имаше малко агънце“ (Mary Had a Little Lamb). Тя е издадена за първи път през 30-те години на XIX век като част от сборник с поезия за деца и безспорно е най-известната от много творби на Хейл, публикувани до смъртта й.
Въпреки че в отбелязването на празника е прието да се търси религиозен контекст, което е напълно логично предвид факта, че благодарността за благополучието и добрата реколта през изминалата година е била отправяна към Господ, по същество Денят на благодарността е и винаги е бил светско събитие. 
Това обяснява частта с пиршеството
и факта, че първите заселници са го празнували заедно с индианците, които дори са имали числено превъзходство.
Друга заблуда, свързана с Деня на благодарността, е, че на трапезата и тогава, както и днес, е имало пуйка и тиквен пай. Да, тиква действително е имало, но не под формата на пай, а вместо пуйка за пиршеството са били приготвяни патици и гъски, както и речна храна, ядки, царевица и дори пощенски гълъби.
Не всички президенти на САЩ са споделяли благоразположението на Линкълн към Деня на благодарността. Томас Джеферсън до такава степен не е харесвал празника, че е цитиран да обявява отбелязването му за 
„най-идиотската идея, която съм чувал“
През 1939 година Франклин Делано Рузвелт пък е направил опит да измести деня на отбелязването му с една седмица, но с определена, напълно смислена цел - да подтикне американците да започнат голямото коледно пазаруване по-рано, за да стимулира американската икономика в годините след Голямата депресия.
За да бъдат преустановени всякакви по-нататъшни разногласия и промени в датата на отбелязване на Деня на благодарността в четвъртия четвъртък на ноември (важно е уточнението четвърти, а не последен четвъртък, тъй като в някои години се случва месец ноември да има 5 четвъртъка), през 1941 година Конгресът официално приема всички параметри на този национален празник, известни ни и днес. Що се отнася до изгодата на търговците от отбелязването на Деня на благодарността, от половин век насам в САЩ денят, непосредствено след деня на огромните намаления и лудото пазаруване Черен петък, е считан за 
официално начало на коледната шопинг треска
Освен с това явление Денят на благодарността от дълги години се свързва с провеждането на едни от най-интересните мачове по американски футбол - традиция, която води началото си още от 20-те години на XX век, когато е основана Националната футболна лига на САЩ (NFL). Понастоящем на Деня на благодарността НФЛ организира три футболни срещи, първите две от които са домакинствани съответно от „Детройт Лайънс“ и „Далас Каубойс“. Детройтсктите „лъвове“ играят всяка година на Деня на благодарността от 1934-а насам с едно единствено изключение по време на Втората световна война.
Защо на трапезата задължително трябва да има пуйка? Въпрос, който сигурно сте си задавали неведнъж и който самите американци си задават, без да са на единодушно мнение за отговора. И все пак, официалната версия е, че пуйката е предпочетена като сравнително лесна за отглеждане, изхранване, с не толкова висока цена. Освен това месого й е по-добро от това на петела, не е така взискателна като лебеда, не е толкова банална като свинското и със сигурност е по-достъпна от говеждото или еленското месо. Смята се, че подаръкът на Скрудж за семейството на неговия писар Кратчит - главни действащи лица в „Коледна песен“ на Чарлз Дикенс - печена пълнена пуйка със сос грейви и пудинг от сини сливи,
окончателно бетонира статута на тази птица като традиционно блюдо на благодарствената трапеза
В наши дни поради еуфорията и разточителността на празника, а и заради недотам лоялните търговски практики, пуйката е всичко друго, но не и евтина. Щатът Минесота е най-големият производител на пуйки в страната, осигурявайки 46 милиона пуйки годишно и доходоносен бизнес за над 450 ферми. В САЩ дори съществува Национална федерация на пуйките, по чиито данни само за един ден - Деня на благодарността - американците консумират над 330 тона пуешко месо.
Няколко думи и за традиционните огромни балони с форма на животни и популярни герои, които се понасят над улиците по време на ежегодния парад за Деня на благодарността, организиран от търговската верига „Macy‘s“ от 1924 година насам. Всъщност през първите три издания на парада, който се провежда в Ню Йорк Сити между 9 и 12 часа сутринта и е предаван на живо по NBC от 1952 година насам, вместо надуваеми фигури организаторите включват в шествието живи животни, в това число лъвове и слонове. 
През първите години след замяната им с балони
те биват пускани в небето при приключването на парада и след като през 1929 година биват снабдени със специални клапи, предпазващи ги от спукване, се реят в небето с дни. Късметлията, който намери приземил се балон и го занесе на адреса, изписан върху него, е получавал ваучер от „Macy‘s“ на стойност $100. Тази практика е преустановена през 1932 година, когато един балон се издига толкова нависоко, че се закачва на крилото на самолет и се оплита в едно от витлата му.
Е, това е накратко историята на Деня на благодарността - една добра идея или най-малкото една добра възможност за топло и вкусно семейно събиране.
По материали от интернет