"Щом си роден с това име, трябва да служиш на Родината под каквато форма е възможно. Звучи особено, може дори малко претенциозно, но нямаш избор. А не от амбиция, да пази Господ, както и да изглежда това на публиката. Всъщност за мен то беше тежко изпитание, но това е участ и тя обикновено е пожизнена. Целта е била винаги да се служи. Аз, практически започнах като държавен глава още на 6-годишна възраст, а ставайки премиер вече години по-късно един вид се самопонижих в длъжност. Но целта ми бе една - да служа на Родината, а не да съблюдавам личния си комфорт".

Това споделя Симеон Сакскобургготски близо 15 години от поемането на министър-председателския пост в кабинета на НДСВ, ДПС и БСП, просъществувал до 2005 година, в интервю за "L'Europeo" България. 

Царят разказва и какво мисли за рода Кобург:

"Като цяло мисля, че е удивително как от едно малко херцогство родът се е разширил по този впечатляващ начин. Присъства и в Швеция, Белгия, Люксембург, Португалия - либералната династия бяха Кобург, ние тук в България и, разбира се, Великобритания".

Седмият крал на Белгия се качи на престола

Монархът споделя, че родът Кобург е една от ключовите династии, "защото Европа се превръща в роднинска, взаимосвързана територия благодарение на нашето семейство, на Хабсбургите и Бурбоните". 

Дори принц Чарлс при визитата му в България в личен разговори с царя се учудил, че му викат господин. Но тогава Сакскобургготски му обяснил, че това е заради заеманата от него длъжност. 

Бившият премиер на България разказва и за ексцентриците в рода: 

"Ексцентрик в настоящото поколение е принц Лоран, братът на крал Филип Белгийски. Той е от хората, които много не спазват правила по протокола с хрумвания извън каноните, но въпреки оригиналността на някои членове на семейството, те се ползват с не по-малко уважение в обществото". И продължава:

"Един от братята на цар Фердинанд, например, който стана бразилски адмирал, след като се ожени за дъщерята на император Педро II Бразилски е бил колоритен. Но жалко, че княгиня Евдокия я няма, защото тя беше извор на сведения, на анекдоти. С огромни си енциклопедични познания и свежа мисъл до последните си години".

Сакскобургготски разказва как протича една типична родова среща: 

"Имахме една точно в Кобург (в Бавария, Германия) преди няколко години по случай 60-годишнината на принц Андреас, дойдоха и Сакс-Кобург, Сакс-Ваймар, Сакс-Айзенах и други. И беше весело и много интересно, защото това са хора, които вече живеят нормален, светски живот, не по дворци или замъци. И лесното е, че няма ранг,

дори когато се срещаме с английската кралица, това е просто семейна сбирка.

Кралицата е наистина много приятен събеседник".

Царят разказва и за понятието „Кобург" преди 90-те"

"Злите винаги са били Кобург. През 92-ра година дойде един бивш български министър в Мадрид, който много ме учуди. Човекът ми показа вратовръзката си, тъмночервена, и вика: „Аз не съм се променил". Отговорих му - И аз също, господин министър. И на излизане му казах: „Министъре, благодаря Ви, че се престрашихте да дойдете в „бърлогата" на Кобурга"...  - израз, който съм чел в писанията от онова време".

За баща си цар Борис III и дядо си цар Фердинанд той казва, че са били изключително интелигентни, подготвени държавници. "Нарицателното Кобург като някакъв дефект е просто неуместно, но комунистическата пропаганда го е наложила доста успешно", смята монархът.

"Знаете ли, има хора, които казват:

„Вие, 96-а като се върнахте, да бяхте казали „Я да се върнем към монархията"

- и щеше да стане! Имало условия, имало и желание. Според мен - по никакъв начин! С присъщия ни ентусиазъм на третия ден щеше да започне една масирана кампания, хората пак щяха да се разделят, а пък кой съм аз - мислех си тогава - да кажа: „Деца, вървете сега подир мен, аз съм най-подходящият, зарежете републиката!". Така не става. А пък може и там да ми е грешката...", споделя още бившият лидер на НДСВ.  

По думите му един Кобург днес донякъде изкупува грехове.

За своите наследници царят иска те да пренесат на друго смислово равнище самото название „България".

"И това да не го забравят никога. Но вече е друга и ситуацията. Престолонаследник има, когато има монархия", смята той.

"Аз съм настоящия цар - синът ми когато се роди, Кардам, Бог да го прости, беше нормално да се счита за престолонаследник. Но оттам нататък да говорим с тия термини днес е между утопия и липса на реализъм", обяснява монархът.

За себе си царят допълва: 

"Възпитаван съм да съм реалист и да си изпълнявам дълга. Но оптимист не съм по характер. Нито съм и черноглед. По-скоро прагматик, благодарение и на поуките от историята. Тя толкова ни учи да не се допуснат едни и същи грешки. Политиците, които четат и познават историята, са винаги не само по-умерени, но и действат с повече перспектива".

Монархът си спомня за думи на кралица Беатрикс:

„Предпочитаме да мислим с поколения напред": 

"Защото идното поколение представлява следващия етаж. Не става дума за четири години, избори и после да те няма. Това са неща, които също са несравними, несъвместими със съвременното мислене, където е по-демократично да си избран. Чудесно, но другият вариант гарантира продължителност, натрупване на опит, надпартийност. По-дълъг поглед - и назад, и напред във времето", завършва той.