Идния вторник, 29 ноември, в зала „Европа“ на Доходното здание ще бъде отбелязана 110-ата годишнина от рождението на един от най-ярките композитори на 20 век - руснака Дмитрий Шостакович. Музикантът с бляскава и заедно с това силно драматична съдба, оставил след себе си емблематични произведения, които и днес са творческа провокация и за изпълнителите, и за меломаните, е роден на 25 септември 1906 година в Санкт Петербург. Композитор, пианист, общественик, доктор по изкуствознание, педагог, професор, народен артист на Съветския съюз, герой на социалистическия труд, лауреат на Ленинска награда, на пет Сталински награди, на Държавна награда на Съветския съюз... Това е само част от биографичната справка на Дмитрий Шостакович. Зад данните стоят възторзи и сривове, извисявания и аплодисменти и смръщени вежди на Сталин - след него и на всички надолу по веригата, заради което композиторът изпада в немилост. 
„Бащата на народите“ Йосиф Сталин е скандализиран от творба на Шостакович
която е силно свързана с Русе - операта „Катерина Измайлова“, пожънала преди години шумен успех с русенската си постановка. Когато за първи път операта е поставена в Москва, критиката е във възторг, но Сталин не я харесва - и се появява разгромната статия „Бъркотия вместо музика“, която захвърля автора в немилост. От по-нататъшни и по-сериозни неприятности Шостакович е спасен благодарение на своята Пета симфония, която получава одобрението на „вожда“. А през 1941 година създава Седмата си симфония, която започва да пише в Ленинград по време на фашистката блокада. Тя по-късно става известна като Ленинградска симфония. А животът на Шостакович продължава все така да бъде ту признаван от властта и гръмко акламиран от нея, ту отричан като упадъчен автор, заедно с негови колеги като Сергей Прокофиев и Арам Хачатурян.  
Нашият град обаче има своите спомени, свързани с именития руснак. Когато през пролетта на 1965 година в Русенската опера подготвят българската премиера на „Катерина Измайлова“, с която да участват във фестивала „Мартенски музикални дни“, самият композитор пристига в Русе. В продължение на няколко дни той репетира заедно със състава на операта, като партитурата, по която работи и нанася своите бележки, остава запазена по чудо в оперния театър. Премиерата тогава преминава при пълен фурор. А след това едни от най-известните български композитори -
Любомир Пипков, Филип Кутев и Марин Големинов решават да заведат Шостакович на бар
Барът е „Дунав“ /то по онова време друг бар май не е имало в града/. А там свири... Петър Петров-Парчето! Джазменът наскоро се е върнал от специализация в Прага и жъне овации с първия си джаз „Квартет Петрови“ - Петър Петров-Парчето/саксофон/, Петър Петров-Петуха /тромпет/, Златко Петров на пианото и Илко Петров на барабаните. Разказват, че Парчето свири в такава самозабрава на саксофона, че Шостакович остава възхитен. Великият руски композитор става и ръкопляска прав, до него се изправят също и Пипков, Големинов и Кутев. 
Русенската опера напоследък се завръща сравнително често към творбите на Шостакович. През 2012 година бе поставена операта „Нос“ - за първи път оперен театър в България посегна към тази също противоречиво възприемана творба на композитора. 
„Нос“ донесе на операта в Русе „Кристална лира“
същата награда спечели и „Катерина Измайлова“, след като в края на 2014 година амбициозната режисьорка Вера Немирова, която живее в Германия, решава да повтори подвига на своя баща Евгени Немиров и да постави отново на русенска сцена драматичната творба на Шостакович, Найден Тодоров също толкова амбициозно застава зад проекта като директор на операта и диригент. Нещо повече, тогава излиза на бял свят „онази“ партитура с авторските бележки на Шостакович и именно по нея работи Найден Тодоров. Симфониите на композитора също се радват на интерес от страна на оркестъра и публиката.
Вероятно поради всичко това е малко странно, че тъкмо Русенска опера отсъства от изброените организатори на честването на 110-ата годишнина на композитора в българския град, най-много свързан с него. Музикалната вечер, която ще започне във вторник в 17.30 часа, се прави по идея и с участието на сдружението „Приятели на Русия „Александър Невски“, регионалната библиотека „Любен Каравелов“, Националното училище по изкуствата „Проф.Веселин Стоянов“ и община Русе. 
Вярно е, че Русенската опера напоследък има твърде много ангажименти - в момента част от оркестъра е на турне в Германия, друга част е на турне из България със спектакъла-сбогуване на Нешка Робева, предстои русенска „Набуко“ в НДК. И все пак, 
в афиша за честването за Шостакович операта някак много звънко и видимо отсъства
Впрочем, по непотвърдени слухове солисти от операта са имали идея през септември тази година да се постави паметен знак, който да напомня, че големият композитор е идвал на крака в града за своята премиера. В Русе обаче се оказало, че няма пари за поставянето на такъв знак. А писмо, изпратено до Министерството на културата със същото предложение, не срещнало разбиране, меко казано. 
И още нещо - солистът на операта Пламен Бейков има свой проект, посветен на годишнината. Той се нарича „Шостакович. Послеслов“, включва програма с вокални произведения на композитора и мултимедия със слайдшоу с творби на Микеланджело, Достоевски и Шостакович. Съпроводът на пианото е на русенската пианистка Божена Петрова. Този проект на русенския бас е адмириран от Българския културен център в Москва и Дома-музей на големия руски оперен певец Фьодор Шаляпин - и ще бъде представен от Бейков и Петрова в имението на Шаляпин в центъра на руската столица на 25 ноември. Дали някой ще се сети да предложи на двамата артисти да повторят и в Русе своя проект - това остава въпросителна с многоточие.