Препълнен салон на русенската опера - такова нещо отдавна не се беше виждало, камо ли в две поредни вечери. Не се беше виждало отдавна и такова посрещане на публиката - с голяма маса с чашки бяло и червено вино, хапчици, миникексчета: като на истинска премиера. Многото и разнообразна публика припомни, че сградата на операта в Русе не е голяма, а вътре в салона си беше настанала истинска теснотия. В събота вечерта редовете с креслата постепенно се запълваха от господа с рединготи, папийонки и дори с бастунчета и дами с вечерни тоалети от тюл и черно кадифе. До тях сядаха млади и не дотам млади фенове на рока - с тениски с характерни надписи, с шапки жокейки с козирки на темето, а изпод ръкавите на якетата се подаваха рокаджийски гривни и пръстени.
Градската мълва шушукаше, че господата в строги костюми са масони от страната и чужбина, които в събота през деня се събрали на конференция в зала „Европа“. Дали това е наистина така, най-вероятно ще остане тайна - както е известно, масоните обичат да се обгръщат в загадъчност. Факт е, че на стълбите към зала „Европа“ завчера стоеше мъж, който категорично не допускаше никой простосмъртен да се качи нагоре. Както е факт също, че след като започна втората вечер на джаз феста, кетърингова фирма прибираше кашони и бели покривки, оставяйки след себе си чаши с недопити швепсове и смачкани опаковки. Зашушука се дори и че това е обяснението премиерата на рок операта на Николо Коцев да се състои точно в тези два дни, независимо че по същото време се провежда и традиционната джаз среща. Така масоните можели да се насладят на подходящо „културно мероприятие“ от „хай левъл“ разред, бляскаво и мистично.   
В салона на операта правостоящи постепенно запълваха и проходите от двете страни в салона, като в лявата страна след угасването на светлините известно време се чуваше звук от разтваряне на сгъваеми столове - и скоро повечето от правостоящите вече седяха. 
В такава впечатляваща атмосфера оркестърът под диригентството на Найден Тодоров засвири, а малко след това гръмнаха музикантите на Николо Коцев, разположени с инструментите си на сцената. Там се появи „разказвачът“ - популярният напоследък актьор Ненчо Балабанов, който с дълбок тържествен глас зачете на английски текста за магичната история на пророка Нострадамус. Постепенно започнаха да излизат героите - крал Анри Втори, самият Нострадамус, кралицата, хористите и балетът на русенската опера насищаха интермедиите между отделните арии-песни с динамика и драматизъм, а публиката френетично ръкопляскаше след всяко изпълнение на солистите - Александър Атанасов от „Кикимора“ като Нострадамус, Амалия Ненова от „Дърти Пърчис“ като Катерина Медичи, Мехмет Кая като крал Анри II и останалите. 
Аплодисменти имаше и на финала на спектакъла, продължил над два часа и половина. Сред русенци обаче останаха и много фенове на рока, които не успяха да се вредят с билети за двете премиерни представления. Те се надяват Русе да не си остане с премиерите на „Нострадамус“ и дори били чели някъде, че „пак ще го дават“. Но който познава добре обичайната практика на русенската опера за шеметни бутикови премиери, едва ли допуска, че реално това ще се случи. Освен ако не се наложи да се направи генерална репетиция за представление в София или някъде другаде.