Всички говорят за електромобилите. Ако има нещо, което автомобилният свят обича в момента, то това именно са колите с батерии. Почти няма компания, която да не е обявила плановете си да пусне на пазара поне един електромобил в близко бъдеще. И това в случай, че не го е направила вече. И въпреки че концепцията на електромобилите е по-стара от век, модерните електрически коли са много далеч от нея, тъй като технологиите се променят и развиват с дни. 
През годините двигателите с вътрешно горене сякаш останаха застинали във времето, а през това време електромоторите станаха все по-малки, все по-компактни и все по-ефективни. Нещо повече, според прогнозите на различни анализатори, както и на самите производители, електомобилите са на път да изместят машините с двигател с вътрешно горене в много близко бъдеще. Наистина ли това ни очаква, пита automedia.bg и дава своите отговори.
Проблемът е, че хората не обичат да чакат, а сегашните батерии се зареждат отчайващо бавно. Другият основен проблем при електромобилите е свързан с максималния пробег и свързаното с него планиране на маршрута. Хората искат електрическите коли да са поне толкова добри, колкото конвенционалните модели, които дори с всички усложнения, свързани с модернизацията, без проблем могат да бъдат използвани 15-20 години.
С други думи, ако автомобилните производители не положат усилия да обновят технологиите във вече продадените хибриди/електромобили, става все по-очевиден изводът, че същите ще се превърнат в ненужна купчина ламарина за по-малко от 10 години, когато представянето на техните батерии се сгромоляса. Междувременно по пътищата продължават да се движат автомобили с конвенционален двигател на възраст повече от 30 години.
Овехтяването при електромобилите ще става все по-значителен проблем, тъй като батериите ще стават все по-скъпа стока до 2026 г., а времето за зареждане ще намалява все повече и повече.
Стойността на старите електромобили пада значително с всяка изминала година, което също е значителна спънка пред хората, обмислящи покупката на автомобил с батерии. Ако някой реши да купи 10-годишен автомобил на ток, той със сигурност трябва доста сериозно да обмисли действията си. Представете си сега да си купите „Нокиа 6600“ на старо. Ако се сещате изобщо как изглежда този телефон, ще ви припомним, че когато излезе преди десетина години той се смяташе за иновативен смартфон.
Най-вероятно подобен автомобил не би ставал за каране след толкова години. Издръжливостта на батерията му вероятно би била срамна, а технологиите, по които някога сте ахвали, сега ще ви се сторят като нещо, заимствано от „Семейство Флинстоун“.
Имайки предвид бързия напредък в технологиите при електрическите коли, решихме да забравим очевидните ползи от тях и съвсем целенасочено и песимистично да обърнем глава към потенциалните недостатъци в дългосрочен план.
Разбира се, всички сме съгласни, че автомобил без ауспух е много добър за околната среда, но все пак ще се концентрираме в други аспекти на технологията - онези, за които производителите на електромобили тайно се надяват никога да не разберете.
Производство на няколко континента - усложнена логистика
Повечето конвенционални автомобили се сглобяват от части, произведени и доставени от заводи, разположени в близост до производствената линия. Много често производителите отварят заводи в други континенти, за да се приближат до местния пазар и да намалят производствените си разходи.
Винаги е било и все още е по-евтино да сглобяваш и продаваш автомобили на един континент, отколкото да разчиташ на един завод, който да захранва международните пазари. Ситуацията е различна само при компаниите, произвеждащи ексклузивни автомобили, чиито клиенти не се вълнуват особено от крайната цена, а и продажбите не са в толкова големи обеми, за да оправдаят изграждането на отделен завод.
Когато на пазара се появи първият хибрид - „Тойота Приус“ - всички разкритикуваха японците, че са използвали никел-металхидридни батерии в него. Металите в тези батерии се добиват от мини в изолирани части на света, които трябва да бъдат транспортирани на дълги разстояния, за да бъдат превърнати в батерии, които пък впоследствие трябва да бъдат изпратени до завода, където се произвеждат самите коли.
Положението при електромобилите не е много по-различно, с изключение на факта, че производителите започнаха да произвеждат батериите в собствените си заводи. Въпреки това, веригата от доставчици е много по-дълга от тази при конвенционалните автомобили, което оскъпява значително крайния продукт. 
Литий и други метали - откъде идват и на каква цена?
Както вече стана ясно, електромобилите се нуждаят от много ценни метали за техните батерии. Първоначално хибридите използваха никел-металхидридни батерии, но впоследствие фокусът се измести към по-ефективната литиево-йонна технология. Най-важната част очевидно е литият, а той става все по-скъп в последните години. Откъде идва той?
Според проучване, проведено през 2015 г. в Щатите, Австралия е най-големият доставчик на литий в света, следвана от Чили, Аржентина, Китай и Зимбабве.
Точно като петрола залежите на литий са изчерпаеми, а цената му расте заради растящите нужди на автомобилните производители. И така до момента, в който човечеството не изобрети нова технология. Съвсем естествено, увеличаващата се цена на лития се отразява и на цената на електромобилите, които стават все по-скъпи.
Проблемите на електрическите автомобили не свършват до тук, тъй като литият не е единственият рядък метал, нужен за тяхното производство. Други редки метали, като диспрозий, лантан, неодим, празеодим, също участват в състава на батериите. Всички те се добиват в мини, които замърсяват околната среда. 
Рециклиране на батериите - готови ли са всички за това?
Първият „Приус“ е на почти 20 години. Неговите батерии със сигурност не биха оцелели толкова време и в етап от живота на колата ще трябва да бъдат подменени. Ако разцветът в продажбата на електромобили отговори на очакванията на производителите, това означава, че до 2045 г. би се натрупало огромно количество литиево-йонни батерии за рециклиране.
Ако се чудите защо точно 2045 г., отговорът е съвсем прост - защото това са точно 20 години след очаквания бум на пазара на електрически коли през 2025 г.
И докато литиево-йонните батерии могат да бъдат рециклирани, все още няма достатъчно компании, които да се захванат с тази задача. Малкото фирми на този пазар все още се притесняват да излязат и да кажат, че могат да поемат такива големи обеми.
И докато осъзнаваме, че заводите за рециклиране на литий все още не са достатъчно, за да посрещнат международните нужди в идното десетилетие, причината за това е повече от ясна. В света все още не се продават достатъчно електрически коли, за да се провокира създаването на такива заводи. Междувременно, конвенционалните автомобили също не се рециклират в достатъчно голяма степен.
„Тойота“ има програма за изкупуване на старите батерии на своите хибриди, които впоследствие се рециклират и са готови за употреба. Все още обаче има потенциал цикълът да бъде оптимизиран, за да могат хибридите като „Приус“ да се превърнат в истински екологични.
Сбогом на лесните ремонти и стартирането с кабели
Електромобилите не са лесни за поправяне, което не улеснява по никакъв начин техните собственици. С изключение на спукана гума или изгоряла крушка на фар, човек не може да поправи каквото и да било в електрическия автомобил. Ако разговаряте с който и да е фен на автомобилите, почти със сигурност ще чуете да се оплаква, че днешните автомобили са твърде сложни и трудни за поправяне. Въпреки това обаче, когато ти падне акумулаторът, винаги можеш да разчиташ на колега на пътя, който да ти даде ток с кабели. Това няма да може да се случи с електромобил.
При всяко положение електрическите коли трябва да бъдат по-издръжливи от конвенционалните, за да се докажат на пазара. Винаги можете да закарате конвенционалния си автомобил, в който и да е сервиз, който да го поправи за вас, докато при електромобилите това ще е далеч по трудна задача. Повечето електротехници нямат квалификацията да работят по автомобилни електромотори, а дори да имат познания в областта, едва ли ще разполагат с нужните инструменти. Другият вариант е да отидете в официалния сервиз, където най-вероятно ще ви „одерат кожата“, ако гаранцията на колата е изтекла, разбира се. 
Забравяте за приключенията в отдалечени местности
Помните ли „Ленд Ровър Кемъл Трофи“? Снимките и клиповете от тези състезания допринесоха за развитието на имиджа на „Ленд Ровър“. Машините в тези серии трябваше да могат да се справят с всичко, а за целта разчитаха на големи варели с гориво.
Много хора използват успешно електрическите си автомобили за придвижването от една точка до друга, но нито едно от тези „приключения“ не е свързано с пътувания до отдалечени региони. Причината е повече от ясна, там няма контакти.
Не очакваме това да се промени в близко бъдеще, ако изобщо се стигне до там, тъй като ще отнеме много време, за да успеят технологиите да се развият дотолкова, че производителите да могат да осигурят на клиентите си достатъчно дълъг пробег с едно зареждане. Освен това, за да станем свидетели на нещо като „Ленд Ровър Кемъл Трофи“, първо ще трябва да присъстваме на раждането на офроуд машини с електрическо задвижване, което само по себе си звучи вълнуващо, но и отдалечено във времето.
С други думи електромобилите няма да „убият“ напълно конвенционалните коли. Не и в отдалечените региони, а най-вероятно не и в тези с по-суров климат. Същото важи и за автомобилите, задвижвани от водородна горивна клетка, които също се нуждаят от сложна система за зареждане.
Възобновяемо електричество или водород, ако обичате?
Електромобилите са доста противоречиво изобретение. По инерция казваме, че електрическите коли са добри за природата, защото не изпускат парникови емисии в атмосферата, но често забравяме откъде идва електричеството за тези коли. В най-честия случай то се произвежда в електроцентрали, които се захранват от невъзобновяеми източници.
Правителствата в много страни се фокусират в развитието на „зелена енергия“, но прогресът в областта е доста бавен. Ако живеете в къща, лесно можете да се сдобиете със соларни панели, които да произвеждат нужния ток за захранването на вашия електромобил. Така или иначе, соларните панели не са никак евтини, а тези, които имат капацитета да зареждат автомобил, са направо скъпи. Още повече, че голяма част от хората живеят в апартаменти, където монтирането на соларни панели е направо невъзможно.
На този етап рискуваме да приемем водородът за по-удачен избор. Това обаче също не е съвсем разумен подход, тъй като водородът се извлича от метан, а при процеса се генерира въглероден диоксид и въглероден моноксид.
Разбира се, всички проблеми на електромобилите имат теоретични решения. За да се превърне обаче теорията в практика, трябва да има ясни доказателства за потенциалния пазарен интерес към електрическите коли. Важно е също така и правителствата да са решени да стимулират покупката на такива машини с различни субсидии и данъчни облекчения.