„Аз съм голям почитател на „Барселона“, бих искал в мечтите си и моят отбор да играе така, но за такъв стил ни трябват футболисти, с каквито разполагат каталунците. Да, но ги нямаме. Ето защо предочитам да имам тим от бойци с трима-четирима техничари около тях. Такива са реалностите“, каза преди няколко дни старши треньорът на „Дунав“ Веселин Великов.
Между няколкото негови техничари със сигурност е офанзивният халф Васил Шопов. Шопов празнува преди 5 дни своя 25-и рожден ден, а статистиката от представянето му с „Дунав“ в Първа лига сочи участие във всички 13 мача дотук с 910 минути игра, 4 гола и една асистенция.
Плевенчанинът до момента се очертава най-добрият  летен трансфер. Пристигна в Русе, когато другите отбори се надпреварваха да купуват „звезди“, а Веско Великов се бе отказал от услугите на Георги Чакъров. Старши треньорът залагаше на Чакъров като на човек със свободна роля, непрекъснато му възлагаше надежди, но накрая разбра, че няма да се получи. Имаше нужда обаче от универсален оркестрант и го намери - днес „Дунав“ има в лицето на Шопов интересен атакуващ халф, нападател, скрит конструктор, таран от втора позиция, футболист, който може да играе здраво и във въздуха. 
Много малко сегашни български футболисти притежават толкова пъстри качества. Да речем, че се броят на пръсти. Затова Великов му даде тази свобода, от която други не успяха да се възползват. Не го забоде в определена зона като саксийно цвете, а му позволи да прави това, което счита по инстинкт, че трябва да прави. 
И Васко започна да оправдава доверието с всеки следващ мач. Стартира малко колебливо, понякога се налагаше да бъде и сменян, но с всяка минута се виждаше как крепне синхронът му с Мирослав Будинов, Антон Огнянов, Юлиан Ненов, Диян Димов, Ивайло Раденцов. И понеже е мислещ футболист, каквито толкова рядко можем да видим вече по българските терени, ги допълва чудесно. Винаги може да изникне в тяхната зона, да помогне с шпагат, да дублира крилата или да поеме задачата на Мирослав Будинов, когато таранът се е върнал да удари рамо на защитата. Тези ходове са сериозна част от успеха на „Дунав“.
За човек с такава свобода на действие Шопов има всичко - ръст от 186 сантиметра, много добра техника, чудесно пазене на топката, ловък дрибъл, усет за головия изстрел. Понякога остава впечатление за лека мудност и липсата на взривност при поемане на топката, но в следващия момент веднага поставя сложни ребуси пред обърканата вече защита на съперника.
Историята му във футбола е като на почти всяко момче. Когато е на 9 години, баща му го води в школата на „Спартак“ /Плевен/. Дебютът му при мъжете с този отбор е през 2010 година. Играе 3 сезона, после се впуска набързо в шампионата на Македония като футболист на „Брегалница“ /Щип/. През 2014-2015 година отново е с екипа на родния „Спартак“, а през 2016-а е привлечен във втория отбор на „Литекс“. Но понеже нали ловчанлии ще правят „голяма игра“ с ЦСКА, съдбата го праща в Русе. 
Тази съдба днес изглежда повече от добра, защото халфът изглежда възроден в чудесната си футболна възраст, а и талантът му ще цъфти тепърва. Няма спор - пред Васко Шопов се задава още по-хубаво бъдеще. Скоро този футболист, поне според българските стандарти, ще струва сериозни пари. Дано само контузиите го подминат и да даде всичко за възхода на „Дунав“. Иначе се вижда, че иска и работи здраво.
Ако говорим за звезди в русенския отбор, Шопов е една от тях. Един от техничарите, около които Веселин Великов гради своя бояк отбор. Един от играчите до Антон Огнянов и Мартин Луков, които имат пълното право да очакват до време повиквателна за националния отбор.