Ричард Никсън. Името на 37-ия президент на САЩ е така неразривно свързано с аферата „Уотъргейт“, както кафето с цигарата, уискито с леда и политиката с лицемерието. Най-прочутото подслушване в света успява да вземе политическия скалп на най-могъщия мъж в света, за какъвто по традиция се смята президентът на Съединените щати. Президентът, който печели първия си мандат на днешния 5 ноември 1968 година.
Справедливо ли единственият американски държавник, избиран два пъти за вицепрезидент и два пъти за президент; човекът, прекратил войната във Виетнам; въвел контрол над заплатите и цените; индексирал социалните осигуровки с инфлацията; създал Агенцията за защита на околната среда, Администрацията за трудова и здравна безопасност и засилва прилагането на квоти за малцинствата на федерално ниво, да бъде запомнен с този скандал. Не съвсем, но 
историята никога не е била везна на справедливостта...
Ричард Никсън е роден в Йорба Линда, Калифорния в семейството на Франсис Никсън и Хана Милхауз Никсън. Отгледан е от майка си като квакер. Възпитанието му е толкова строго, че му е било забранено пиенето, танците и непристойния език.
След завършването на гимназия Никсън печели пълна стипендия за Харвард, но тъй като тя не покрива всички разходи, а семейството му не може да го издържа, не се записва там, а в местно квакерско училище „Уититър“. През 1934 г. завършва втори по успех и отива в Юридическото училище на Университета Дюк, където получава пълна стипендия.
Младият правист се връща в Калифорния и започва работа в малка юридическа кантора. Работата е рутинна и скучна, а както се оказва - и потискаща. По-късно Никсън признава че 
изследването на семейни казуси го кара да се чувства неудобно
тъй като квакерското му възпитание забранява да се обсъждат лични проблеми с непознати.
По това време среща жена си Пат, учителка в гимназията, с която се женят на 21 юни 1940 г. Имат 2 дъщери - Триша и Джулия. По време на Втората световна война служи като офицер във флота. По-късно твърди, че мрази Хитлер и е бил ужасен от нападението над Пърл Харбър.
Никсън е избран в Камарата на представителите от окръг в Южна Калифорния през 1946 г., като след агресивна кампания побеждава демократа Джери Вурис.
80-ят конгрес е първият след 1930 г., в който републиканците имат мнозинство. Младият депутат става приятел с Джон Ф.Кенеди и участва в комитета, който прилага Плана Маршал за помощ на Европа. Подкрепя Закона Тафт-Хартли за учредяването на профсъюзите. Става член на Комитета за антиамериканските дейности и представя свидетелство, според което старшият съветник на Рузвелт - Алгер Хис, е предател в полза на Съветския съюз. Амбициозният конгресмен вече е водеща фигура в националната политика и лесно е преизбран през 1948 г.
Никсън е избран в Сената през 1950 г., като побеждава Хелън Дъглас. По време на кампанията тя е обвинена в леви уклони, а 
съперникът й саркастично я нарича „Розовата дама“
Но и той си намира майстора. Местен вестник му лепва прякора Хитрият Дик (Tricky Dick), от който не може да се отърве до края на живота си.
През 1952 г. устремилият се към висините политик е номиниран за кандидат за вицепрезидент на Дуайт Айзенхауер, при все че е едва на 39 години. Сред новостите по време на кампанията на Никсън е използването на телевизията. След компромат, че използва незаконни дарения, Никсън се появява по телевизията и се защитава с емоционална реч. След това показва независима финансова експертиза на личното си състояние и на разходите по кампанията и след като разсейва струпалите се над главата му облаци на клеветата, директно обвинява претендента на Демократическата партия Адлай Стивънсън, че има черна каса.
Тази реч става по-известна с някои изрази, като този, че жена му „Пат не носи норка, а порядъчно, републиканско, вълнено палто“ и „въпреки че му е подарен в хода на кампанията кокершпаньол на име Чийкърс, няма да го върне, понеже дъщерите му го обичат“. Като резултат тази реч 
става известна като „Речта Чийкърс“ и донася изключителна подкрепа
за Айзенхауер и е сред причините Никсън да бъде оставен в двойката.
Ошлайфаният републиканец преоткрива службата на вицепрезидента. Въпреки че няма формална власт, той има вниманието на медиите и на собствената си партия. За първи път демонстрира, че този пост може да бъде плацдарм за Белия дом. Повечето вицепрезиденти след това следват неговия пример и се кандидатират за Овалния кабинет. Той е първият вицепрезидент, който встъпва във формална власт и управлява временно правителството. Прави това 3 пъти, когато Айзенхауер е болен. Неговата бърза ориентация в ситуацията става ясна на 24 юли 1957 г. по време на откриването на Националната изложба в Москва, където той води импровизиран дебат със съветския лидер Никита Хрушчов за предимствата на капитализма и социализма.
През 1960 г. Никсън се кандидатира за президент, но губи от приятеля си Джон Ф.Кенеди
През 1962 г. Никсън губи и изборите за губернатор на Калифорния. В речта си след загубата той обвинява медиите, че са фаворизирали опонента му Пат Браун и твърди, че „това е последната му пресконференция“ и че „вече няма да гледате как Дик Никсън раздава правосъдие“.
След този крах Хитрият Дик се премества в Ню Йорк, където става скъпо платен съдружник във водещата адвокатска кантора „Никсън, Мъдж, Рози, Кърти & Александър“. По време на изборите за Конгрес той събира подкрепа из страната за кандидатите на Републиканската партия и така задълбочава влиянието й. През изборите от 1968 г. осъществява
забележително политическо завръщане
като печели отново президентската номинация. Никсън се обръща към така нареченото „мълчаливо мнозинство“ от консервативни американци, които не харесват хипитата и противниците на войната. Той обещава „постигане на мир с достойнство“ и без да обещава, че ще спечели войната твърди, че „новите ръководители ще сложат край на войната и ще спечелят мир в Пацифика“. Не излага план за края на войната, което кара Хъберт Хъмфри да каже, че може би има някакъв „таен план“. Никсън не е изричал тази фраза, но никога не се е дистанцирал от нея и скоро след това става част от кампанията му. Той побеждава Хъмфри и Джордж Уолъс и става 37-ия президент на САЩ.
Веднъж овладял властта, той предлага „Доктрината Никсън“, която 
има за цел възлагането на войната на виетнамците и намаляване на ролята на американците
През юли 1969 г. Никсън посещава Южен Виетнам и се среща с президента Нгуиен Ван Тиен и с американски командири. След изтеглянето на американските сили боевете са оставени на южновиетнамската армия, която е оборудвана с модерно въоръжение, но бойните й умения са под въпрос поради неадекватното финансиране, нисък морал и корупция.
На 20 юли 1969 г. Никсън се обръща по радиото към Нийл Армстронг и Едуин Олдрин по време на тяхната легендарна разходка по Луната. На 5 януари 1972 г.
одобрява развитието на програмата за космическата совалка
решение, което оказва изключително влияние на американската програма за изследване и развитие на Космоса.
През 1960 г. Китай прекратява съюза си със СССР, като напрежението между тях достига своя връх през 1969 - началото на 1970 г., а Никсън се възползва от това, за да промени баланса на силите в Студената война в полза на Запада. Никсън подобрява значително отношенията с Китай, което по-късно става известно като „китайската карта“ в отношенията със СССР. През 1971 г. е направен ход за допълнително подобряване на отношенията, когато Китай кани американския отбор по тенис на маса. Американският отговор е оказаната подкрепа за влизането на комунистическата държава в Организацията на обединените нации, на което до момента винаги е било налагано вето. През октомври 1971 г. Китай влиза в ООН. През 1972 г. Никсън се превръща в първият американски президент, който посещава комунистически Китай, но въпреки всичко САЩ продължава да поддържа значително морско присъствие край Тайван. Съветските ръководители, силно притеснени от тези събития, се съгласяват с условията на Никсън и същата година завършват първите разговори за ограничаване на стратегическите оръжия.
Никсън е твърд поддръжник на генерал Яахая Хан в Пакистан въпреки нарастващото насилие и геноцида срещу бенгалците в Източен Пакистан.
Твърди се, че президентът е оказвал скрита помощ при преврата на Аугусто Пиночет в Чили през 1973 г. База на ЦРУ край Панамския канал е оказвала логистична и друга помощ на приятелски движения в Латинска Америка.
През 1972 г. Никсън е 
преизбран с една от най-убедителните изборни победи в американската история
като побеждава Джордж Макгавърн с 60% от подадените бюлетини. Той печели в 49 от 50 щата, като губи само в Масачузетс.
На 3 април 1974 г. обявява, че ще плати 432 787,13 долара неплатени данъци и лихвите към тях, след като комитет на Конгреса докладва, че е спестил плащането на данъци за периода от 1969 г. до 1972 г.
Но това са само вторични трусове след голямото цунами, ударило челно Хитрия Дик.
През октомври 1972 г. „Вашингтон Поуст“ изнася информация, че ФБР е установило, че сътрудници на Никсън са шпионирали и саботирали множество кандидати за президент на Демократическата партия като част от операция, която по-късно става известна като Аферата „Уотъргейт“. По време на президентската предизборна кампания петима крадци са арестувани в офиса на Демократическата партия в комплекса Уотъргейт. Впоследствие те са свързани с Белия дом. Това се превръща в един от серията мощни скандали, свързани с Комитета за преизбиране на президента (известен като CRP, но често и подигравателно като CREEP т.е. влечуго). Между скандалите е 
излизането на „списък с враговете на президента“ и набор „мръсни трикове“
Последвалият скандал „Уотъргейт“ разкрива необузданата корупция, незаконните действия и лъжливостта на администрацията на Никсън. Самият президент се опитва да омаловажи скандала, но когато неговите помощници подават оставка, ролята му за поръчването на незаконните операции влиза във фокуса на пресата, съда и на разследванията на Конгреса. Никсън е избягвал плащането на данъци, приемал е незаконни дарения за кампанията си, нареждал е поставяне на бомби, използвал е държавните агенции за оказване на натиск на политическите си врагове, нареждал е подслушвания и незаконни прониквания. Вицепрезидентът Спиро Агню подава оставка през октомври 1973 г., понеже е заловен при получаването на подкуп, но Никсън остава на власт с думите „Аз не съм измамник“. Тайните му записи на разговорите в Белия дом стават явни, когато след съдебно разпореждане са изискани и разкриват голямата схема за прикриване на нередностите. Наречен е от разследващата скандала комисия „неназован съконспиратор“.
Агонията продължава дълго и на бял свят излизат все по-черни и по-кални подробности
от дейността на президента. На фона на неизбежния импийчмънт Никсън подава оставка на 9 август 1974 година, след като се обръща към нацията по телевизията предишната вечер. Той никога не признава, че е извършил нещо незаконно, но твърди, че е направил грешни преценки. Ако не беше подал оставка, щеше да стане със сигурност вторият президент след Андрю Джонсън отстранен чрез импийчмънт.
На 8 септември 1974 г. обща амнистия от президента Джералд Форд, който е вицепрезидент по време на втория му мандат, слага ефективен край на всички възможности за привличане на Никсън към отговорност. Този акт е силно противоречив и критиците на Никсън твърдят, че общата амнистия е „услуга за услуга“ заради оставката му. Тази „размяна“ на услуги никога не е доказана и много модерни историци смятат, че не е вероятно да има такава уговорка между двамата мъже. Амнистията наврежда на Форд политически и е една от основните причини за загубата му на изборите през 1976 г.
В годините след напускане на президентството Никсън работи за възстановяване на обществения си имидж и има значително повече успехи в това отколкото по време на подаване на оставката му. Той получава изключително уважение като съветник в областта на външната политика, като дава съвети както на следващите републикански, така и на демократически президенти.
На 18 април 1994 г. 81-годишният Никсън получава тежък мозъчен удар и умира 4 дни по-късно на 22 април. Сред изпращачите до последния му земен дом в Йорба Линда, Калифорния, са действащият президент Бил Клинтън, бившият държавен секретар Хенри Кисинджър, лидерът на сенатското мнозинство Боб Доул и губернаторът на Калифорния Пити Уилсън и бившите президенти Джералд Форд, Джими Картър, Роналд Рейгън и Джордж Буш.
По материали от Интернет