Убеден съм, че нещата в България могат да се променят! Просто хората трябва да осъзнаят, че проблемът е в системата. Трябва да осъзнаем това и да си изградим модел, с който да постигнем промяната, да си изградим конкретна представа каква България искаме да има в бъдеще. Няма смисъл само да се оплакваме, че нещата не вървят, че младите емигрират, че сме избрали този или онзи простак. Просто трябва да осъзнаем реалността, причините за това и възможния начин да излезем от тази ситуация.
Това казва русенецът Орлин Тодоров, който представи пред русенци своята книга „България. Версия 0.5“. Заглавието е израз на убедеността на автора, че в нашата страна демократизацията е половинчата, че, казано на езика на компютърните специалисти, какъвто е и самият Орлин, „ъпдейтът не е цялостен“. В книгата той подредено и с изобилие от примери прави разрез на политическата картина в България, която близо столетие предпоставя именно този модел на поведение и разпределение на ролите и действията. А тъкмо той е в основата на 
драматично негативното развитие на държавата 
и растящото сподавено недоволство. 
Проблемът се търси в конкретните хора, а никой не се замисля дали самата система не предразполага към такива порочни явления, казва Орлин Тодоров, който в навечерието на презентацията на своята книга отдели време за разговор специално за читателите на „Утро“. Изданието той адресира към широка аудитория - и към тези, които са преживели с пълна сила социализма във всичките му и приемливи, и уродливи измерения, и към още по-възрастните, които все още помнят едни относително спокойни и сравнително заможни времена в годините преди Втората световна война, и - най-вече - към младите, които нямат реална представа нито от едното, нито от другото, но живеят в условия, силно повлияни от всичките онези години. 
Орлин Тодоров е бил 16-годишен, когато в България започват т.нар. демократични промени
По това време той е ученик в Математическата гимназия, която завършва през 1991 година. Започва да следва във Варна в Техническия университет, но три години по-късно прекъсва и с пари от студентска бригада във Великобритания заминава през 1995 г. в САЩ да следва компютърни науки в университета в Милуоки в щата Уисконсин. Още след първия си семестър там Орлин си намира работа като програмист, а след като се дипломира с бакалавърска и след това с магистърска степен, остава да работи и живее там. След това взема зелена карта и американско гражданство. През 2004 г. обаче решава да смени местожителството. 
Мислех си накъде да поема - ходих в Сиатъл, но там дъждовният климат, който се формира в резултат на теченията от Тихия океан, ми се отразява много депресивно, казва Орлин. Затова той избрал пълния контрапункт на депресивния Сиатъл - сухия и слънчев Лос Анджелис. Натоварих багажа в колата и 
след 4-дневно шофиране спрях в Лос Анджелис, паркирах и останах да спя в автомобила
Гледката, която видях при събуждането си на сутринта - океанът, слънцето - ме убедиха, че съм направил правилния избор, казва Орлин Тодоров. Намерих си работа, бях щастлив - усмивката буквално не слизаше от лицето ми, добавя той.
От 2006 г. става технически директор на софтуерна фирма, която работи за държавни агенции, кметски институции и други такива институти. В разговорите с техни представители постепенно ми се разкриха много детайли в работата на тези институции, но също и за проблемите, с които те се сблъскват, тъй като някои неща не се случват по начина, по който хората и политиците очакват, обяснява Орлин. Така той стъпка по стъпка навлиза в същината на законодателството и практическото прилагане на законите, в системата за финансиране на политиците, в начините на уреждане на референдумите в САЩ. И това за родения в Русе програмист се оказва изключително увлекателна материя. 
А когато година по-късно, вече получил американско гражданство, Тодоров започва частен бизнес и инвестиции, 
сам се сблъсква с конкретиките на пряката демокрация в САЩ 
и общите и частните положения, свързани със законодателството и с неговите изражения в реалния живот. 
Когато американците имат проблем, те го търсят не в конкретната личност, а в системата. Докато у нас, в България, сме свикнали да си обясняваме неблагополучията с това, че българите са мързеливи, циганите са крадливи, а политиците - корумпирани, американците се замислят над генезиса на негативните явления, обяснява русенецът. Тук никой не се замисля дали самата система не предразполага към подобни отрицателни явления - корупция, кражби, мързел, конфликти на интереси, концентрация на власт, казва Тодоров. 
Съпоставката на двете политически системи той прави, след като през 2103 година се завръща в родината. Отначало си идва уж за кратко. Но ето че остава за по-дълго. Дойдох си по лични причини, временно - но се захванах да основа един малък медицински център - неврологичен и психиатричен за лечение на главоболие, обяснява мъжът. Самият той страдал от главоболие вследствие на спортна травма отпреди време.
Основаването на медицинския център в София го сблъскало челно с всички „хубавини“ 
на българския начин на живот. А след като преди година на Орлин Тодоров по здравословни причини му се наложило да постави временно „на пауза“ софтуерния бизнес и да редуцира ангажиментите си с центъра - за да намали драстично стреса, тогава един ден той решил да седне и да запише идеите си по темата защо според него положението в България е такова. „Вече две години споделях с приятели и добри познати впечатленията си, реших сега да ги систематизирам в статия. Оказа се обаче, че това, което можеш за един час да обясниш добре на маса, за да придобие приличен писмен вид, иска доста повече време. Трябва да го обмислиш, да направиш много справки, да се поразровиш в доста документи - а това, от своя стана, в процеса на работа формира и нови идеи“, разказва Тодоров. 
„Едно от нещата, които първо ми направиха много силно впечатление в България, е липсата на прозрачност в данъчното облагане. Много хора така и не са наясно нито каква сума плащат за ДДС, нито каква част от осигуряването плаща работодателят. Другото, което впечатлява, е 
липсата на индивидуална отговорност от политиците 
- а те и техните партии получават 90 на сто от своите приходи като субсидии именно от данъците на избирателите си. Няма първични избори, на които хората да решават кой да е техният кандидат. Това, което тук си мислим, че правим като референдум, всъщност е плебисцит - референдумът има абсолютно точни въпроси, на които недвусмислено да се отговори с да или не. В САЩ и в Швейцария, да речем, преди референдума всички получават книжки с конкретни и подробни разяснения по темата, така че да можеш да си съставиш мнение и да отидеш да направиш информирания си избор. С други думи, тук я няма пряката демокрация“, заключава Орлин Тодоров. 
В своята книга „България. Версия 0.5“ той разглежда общодемократичните принципи, като прави съпоставки с това как те изглеждат в Съединените щати, в Швейцария, в други цивилизовани страни и в България. Проследявайки историческия път на много от тези държави до демократичния модел на управление, Тодоров систематизира много от примерите в таблици, диаграми, графики, които изразително посочват 
нелицеприятната картина за българската търпимост 
/или конформизъм, отработен и шлифован в течение на десетилетия?/ към деформирания начин на живот и възприемане у нас. Русенецът се спира на индивидуалната отговорност на политиците пред народа, консенсусното вземане на решения, разделението на партиите от държавата, местното самоуправление и децентрализацията, свободите, данъчното облагане. 
Независимо от това, че третира специализирана материя и че по принцип е прието да се смята, че политологичните студии и изследвания са нещо категорично нечетивно и недостъпно, Орлин Тодоров предлага на своите читатели едно наистина увлекателно и съвсем нормално написана разработка по извънредно сериозните теми. Иначе казано, той си е направил труда да обобщи и систематизира онова, което хората си говорят, като се съберат да пийнат по една ракия - и да го поднесе като солидна книга, която кара читателя да се замисли сериозно. 
Иска ми се освен презентациите на книгата, които правим в момента - в Русе беше третата след представянията в София и Благоевград, да направим и поредица от разговори с младежи, казва Орлин Тодоров. Той разбрал, че в неговата гимназия има клуб по дебати, затова възнамерява със съдействието на училищното ръководство 
да покани тези младежи и гимназисти от другите клубове по дебати в града
за да обсъдят заедно възможностите пряката демокрация да бъде постигната и в България. 
Аз съм оптимист, признава Орлин. Въпреки че признанието му идва след друго откровение: „Покварата в България я усетих, като отидох в София - подкупите и рушветите, които се раздават и които се искат направо на жълтите павета в столицата, направо ме изумиха! Там, на метри от Народното събрание, едно ченге направо ми пусна ръкавица в колата с думите: „Какво ще правим сега - ще пишем акт или ще пием чай?“. И признава още, че Америка много му липсва - за 15-те години там той е свикнал с подредеността и предвидимостта на онова общество отвъд океана. Но въпреки това не губи надежда, че и тук всичко може да се промени. Орлин Тодоров ще се радва, ако неговата книга се превърне в една от стъпките към тази промяна.