Когато „Лудогорец“ вървеше към първите си големи европейски мачове, изпълнителният директор на разградския клуб Ангел Петричев призова шумно и патетично футболна България да застане зад отбора, защото ставало дума за осъзнаване и защита на националната кауза.
„Каузата“ излезе срещу „Дунав“ в титулярен състав с 9 чужденци и две българчета на ветерански години - Йордан Минев и Светослав Дяков. След почивката Дерменджиев прати на игрището холандеца Мисиджан и още едно бразилче - Кишада.
„Дунав“ стартира мача с един чужденец - Джалилов, а след почивката заложи и на сънародника му Давронов, който обаче изгоря за точно 7 минути с два жълти картона. Другите 10 титуляри бяха българи, а през второто полувреме на терена излезе и Бранимир Костадинов.
„Каузата“ с румънеца Клаудио Кешеру, който се подписва срещу 30 000 евро месечна заплата, видя голям зор, а Дерменджиев гледаше като хипнотизиран. Задачата му докъм 75-а минута при 3:3 бе да подпира основно очилата си, щото все му се струваше, че ще паднат. Накрая развърза езика и ги наговори. 
Излиянията на този иначе кротък и сдържан човек наелектризираха форумите, но нали знаете - език мой, враг мой! Най-елегантното пожелание на неутралните дори фенове бе „Арсенал“ да смачка днес „Лудогорец“ на стадион „Васил Левски“. Въпреки заветите за „каузата“. Сакън!
Контрастът между имената в съставите на двата тима говори, че футболът ни може да крачи напред и с наши, български момчета. Ето ги и примерите - Антон Огнянов, Диян Димов и Васил Шопов стояха като равни до именитите чужденци на „Лудогорец“, Петър Патев прониза Милан Борян без капка колебание, а „култовият“ Моци прегръщаше като грохнал боксьор Мирослав Будинов при всеки удобен случай и не го жалеше с ритници по пищялите. Да не говорим за Джонатан Кафу, който струвал вече цели 10 милиона евро. Да, той вкара накрая гол сред уморената и изтощена отбрана, но дотогава не показа кой знае какво. Защото не му дадоха да покаже. 
Веско Великов доказа, че тази игра може да се опре и на българите. Просто трябва да им се даде шанс и да им се вярва. Да, изборът на добри наши играчи е ограничен, а и „Дунав“ не разчита на футболисти от родния каймак. Помните ли обаче колко от момчетата през сезона във „В“ група играят и днес със светлосиния екип? Почти 90 процента.
Тази линия трябва да бъде продължена. Глупостите във „фамозния“ „Локо“ /ГО/, „Берое“, „Черно море“, „Ботев“ /Пд/, „Левски“, ЦСКА, където масово наблягат на чужденци, не са никакво решение. Българският футбол и националният отбор нямат никаква полза от такива наемници. Особено от тимове като „Лудогорец“.
Националната кауза в българския футбол днес е скромен в приказките, но добър на терена тим като „Дунав“.