Днес ректорът на Русенския университет „Ангел Кънчев“ проф.Велизара Пенчева празнува двоен празник. Преди в България да се върне отново Денят на будителите, на който да се почитат хората с мисия да будят свяст, да отварят учите, да водят малки и големи по пътя на знанието и достойнството, преди това Велизара Пенчева е посрещала и продължава да посреща гости за рождения си ден. Днес тържеството ще бъде малко по-специално от друг път - защото първата жена ректор празнува не обикновен, а юбилеен рожден ден. 
„Майка ми ми е разказвала, че преди да се родя, е валял първият сняг, небето било сиво, закрито от облаци. А точно на първи ноември изведнъж блеснало слънце - празнично, откъдето и да го погледнеш“, усмихва се ректорката. А 60-годишният й юбилей е повод да обърне поглед назад и да разлисти обратно книгата на живота си. С молба за това се обърнахме към нея и ние от вестник „Утро“.

- Професор Пенчева, във вашата биография има само един кратък период от година и половина, когато не сте свързана с Русенския университет. А откога и как се появи в живота ви той?
- Родена съм на брега на Дунава, в Оряхово, но детството ми премина в село Хърлец, близо до Атомната електроцентрала в Козлодуй. Баща ми работеше първо на строежа на централата, а след това и в самата АЕЦ. Така или иначе, живеехме в атмосфера на голямо движение, оживление и една енергична приповдигнатост, постоянно се движеха камиони, по-тежки коли, автомобили, които пренасяха материалите и оборудването за АЕЦ. Може би всичко това е повлияло избора ми на специалност - да стана инженер, и то в сферата на транспорта.
- А защо именно в университета в Русе?
- Това вече бе решение на моите родители, които бяха прекрасни хора, винаги са насърчавали и мен и по-малкия ми брат да учим. А Русе и висшето училище тук бе избрано по една прагматична причина: тогава по Дунава пътуваха експресните кораби „Метеор“ и аз като станах студентка, всеки месец си отивах по веднъж. Така или иначе, моите студентски години бяха нещо много хубаво, за което си спомням винаги с удоволствие. Още като бях във втори курс, проф.Дочо Дочев повярва в мен и ми повери отговорността да преподавам математика. С доверие се отнесе към мен и покойният вече проф.Димитър Симеонов, който беше ръководител на дипломната ми работа - той очевидно е видял в мен учения, а дипломната ми разработка прерасна в научноизследователски проект. След като се дипломирах в Русе, година и половина специализирах приложна математика в Техническия университет в София, където също работих с чудесни преподаватели и знакови имена като професорите Спас Манолов, Владимир Топенчаров, Ана Димова и др.
- А каква е причината след това да останете в Русе? 
- Те са две - тук, в университета, започнах академичната си кариера като хоноруван преподавател по висша математика. Но другата причина, която е от решаващо значение, е моята студентска любов - Пенчо Пенчев, с когото бяхме в един курс, в една група, аз седях на първата банка, а той сядаше зад мен. Той беше завършил Механотехникума в Русе и много ми помагаше в техническото чертане, което за мен беше нещо съвършено ново и трудно. Аз пък му помагах по математика. Заедно сме с него от 1978 година, знам, че винаги мога да разчитам на него във всичко - както някога за техническото чертане... 
- Как продължи развитието ви в университета? 
- Спечелих конкурс и бях назначена на трудов договор като преподавател по математика и информатика на чуждестранни студенти. Това за мен беше сериозно предизвикателство - да преподавам на младежи с различни нагласи, различна подготовка, различни по националност, по виждания, по интереси. Затова и днес продължавам да се отнасям с разбиране към студентите, които вече не просто подготвяме за други ВУЗ-ове, както беше някога, а приемаме да обучаваме при нас в нашите специалности. В началото на 90-те години се преместих в катедра „Транспорт“, защитих докторска степен и от 2011 г. съм професор в областта на управление и организация на транспорта. 
- Вие имате и период, в който сте била заместник-декан на Факултета за чуждестранни студенти.
- Да, това беше от 1985 до 1988 година. По-късно, от 2005 до 2008 г. бях ръководител на катедра „Транспорт“, а от 2009 г. съм член на академичното ръководство на Русенския университет - като директор на дирекция „Качество на обучението и акредитацията“, директор на дирекция „Развитие, координация и продължаващо образование“. 
- През януари тази година вие бяхте избрана за първата жена ректор на Русенския университет. Обръщайки се назад, кой от периодите в кариерата ви е бил най-труден?
- Преди да стана ректор, от 2014 година бях заместник-ректор на университета. Знаете ли, за мен най-необичайното предложение, което обмислях дълго и взех трудно решение, беше предложението на тогавашния ректор проф.Христо Белоев да напусна работата си като шеф катедра и да стана член на академичното ръководство. Аз се чувствах добре, познавах си работата, чувствах се на мястото си и напълно уверена в това, което правя. Проф.Белоев ми предложи нещо, което беше встрани от обичайната ми нагласа. В крайна сметка той ме убеди и аз приех. И поех сектора качество на образованието и акредитация. Първият документ, който получих, бе отрицателната акредитация за специалността „Медицинска сестра“. Представяте ли си - по всички показатели оценките са „Отрицателно“, „Отрицателно“... По-отрицателен документ не съм виждала никога през живота си. Тогава изпаднах в много сериозен размисъл - струваше ми се, че тази позиция не е за мен, че няма да се справя... Но преодолях това и скоро предложихме наново същата специалност за акредитиране. И резултатът беше много по-различен. Ето, сега подготвяме втория випуск медицински сестри.
- Но в акредитирането на специалности сега за вас няма тайни. 
- Вероятно може и така да се каже. Четири години бях един от 11-те члена на Акредитационния съвет на Националната агенция по оценяване и акредитация към Министерски съвет. Започнах там в екипа на проф.Панайотов и бях единствената жена. Продължих в екипа на проф.Биолчев, тогава в съвета влязоха и проф.Валерия Фол и проф.Вера Бонева. През цялото време отговарях и наблюдавах работата на постоянната комисия по технически науки и военно дело. Благодарение на работата ми в тази агенция днес познавам много добре всички висши училища в страната и техните възможности. И, естествено, познавам и в нашия университет всички специалности, тъй като съм треперила за акредитацията на всяка от тях... 
- Това, че сте първата жена ректор на Русенския университет, натоварва вашия мандат на ръководство с двойни очаквания. Какво ви се иска да направите непременно, работейки в този кабинет? 
- Излишно е да казвам, че искам да запазя всичко добро и положително и да допринеса за неговото развитие. Впрочем, винаги, когато влизам в Ректората, поглеждам нагоре и всеки път си казвам, че трябва да го пазя този университет - с помощта на всички, които са тук, и на тези, които вече ги няма. А това, което ми се иска да направим непременно в скоро време, е да изградим филиал на Русенския университет във Видин и да направим университета в молдовския град Тараклия задграничен филиал. 
- Реалистични ли са тези ваши желания и намерения? 
- О, да! Що се отнася до Видин - това е част от нашата амбициозна програма, която лично аз развивам в последните няколко години: Русенският университет да стане гарант за развитие на Дунавското пространство. И не само защото аз самата съм свързана с река Дунав - а защото това е перспективно направление, в което нашият университет има своето солидно и закономерно място. Имаме доклад и самооценка, внесени в Националната агенция по оценяване и акредитация, има разкрита процедура, свързана с акредитацията на бъдещия филиал, очакваме посещение на експертна група, която да направи своите проучвания по темата. Впрочем, решението за видински филиал е гласувано на академичен съвет още през 2012 година. И се надявам, че няма да мине много време и ще прибавим и този филиал към другия дунавски - в Силистра, и към Разградския. 
- А как стоят нещата с Тараклийския университет? Впрочем, и министърът на образованието Меглена Кунева бе подхвърлила нещо в този смисъл скоро след встъпването си в длъжност като шеф на МОН.
- Имаме писмо от Тараклийския университет, което ни бе изпратено чрез българското посолство в Молдова - те искат да станат част от нашия университет. Писмото е изпратено и в нашето Министерство на образованието и науката. Знам обаче, че към това проявяват интерес също още два български университета - във Велико Търново и в Пловдив. Ние от години работим с млади хора, които са представители на българската диаспора в Молдова, имаме много стажове и обучения, които провеждаме за ученици оттам. Тази година посрещнахме двадесет ученици оттам, които преминаха обучение в нашия университет. Връзките ни са интензивни, освен това при нас и сега се обучават немалко студенти от Молдова. Надявам се работата в тази посока да продължи и да се поздравим и със задграничния филиал на Русенския университет. 
- Как ще празнувате на 1 ноември?
- Първо ще поздравя колегите за Деня на будителите - а те веряотно ще поздравят мен и с личния ми празник. Това ще стане през първата половина на деня. Следобед чакам мои лични гости - приятели, близки, ще дойдат четиримата ми племенници, които много обичам, брат ми, сетрата на мъжа ми. И, разбира се, най-трепетно очакваните ми гости ще бъдат дъщеря ми Ивелина и нейният съпруг Режис, които трябва да пристигнат от Париж, където живеят - тя е юрист и след като се дипломира във Франция, работи там и там създаде семейство. Чакам ги с нетърпение, ние винаги много им се радваме, макар че в днешно време разстоянията не са непреодолими, но все пак когато сме заедно, празникът става двоен.