Първият ядрен конфликт на планетата ни може да избухне не между Русия и САЩ, а между Индия и Пакистан заради изострящите се проблеми за достъп до питейна вода на полуостров Индостан и конфликтите около акваторията на река Инд.

Това твърдят учени от Университета на ООН.

„Басейнът на река Инд е водна „часовникова бомба“, която може да се взриви всеки момент“, смята Владимир Смахтин, директор на Института на ООН за водни ресурси, околната среда и здравето, който се намира в канадския град Хамилтън.

Ученият разказва, че конфликтът за водните ресурси в Индостан се изостри през последните години. Буквално преди месец Индия обяви, че спира участието си в постоянната двустранна Комисия за река Инд, която регулира водните отношения между Индия и Пакистан от 1960 година. Тогава двете страни подписаха договор за водите на Инд.

Съгласно договора Индия получи правото да ползва водите на трите източни притока на Инд, а Пакистан – водите на двата й западни притока и на самата Инд. Договорът бе породен от опасенията на Исламабад, че Делхи може да лиши Пакистан от достъп до вода, като блокира притоците, които преминават през територията на Индия, ако между двете стана пламне поредната война.

През септември 2016 година Индия за пръв път изрази намерение да преразгледа споразумението или да излезе от него. Исламабад окачестви това като враждебно действие и заяви, че подобна стъпка ще бъде възприета като „обявяване на война“.

Експертите на ООН смятат, че недостигът на питейна вода в Индостан наистина представлява много сериозен и остър проблем, който може да доведе до война между двете съседни държави.

Част от проблема се дължи на външни причини. Едната са климатичните промени, които намаляват водите в притоците на Инд. Другата е нарастващото потребление на вода в Китай и Афганистан, които граничат с Индия и Пакистан. Според учените Инд и всички друг реки на Южна Азия ще пострадат най-силно от климатичните промени, а такива техни последици като суши и хроничен недостиг на вода ще се появят най-бързо именно в този регион.

Втората част на проблема носи вътрешен характер. Индостан вече има проблеми с водата, а увеличаващият се дефицит на водни ресурси ще доведе до вътрешнополитическа нестабилност в тези държави. Особено в Пакистан, където равнището на потребление на вода е високо, а политическата система е на ръба „на пропадналата държава“

Както отбелязва Бобърт Уърсинг, един от авторите на доклада на Университета на ООН, дългата конфликтна история между трите ядрени държавни Пакистан, Индия и Китай позволява да се говори за крайно негативни прогнози. Това засилва и вероятността от конфликт в близките години, включително и ядрен. Отказът от договора от 1960 година само ще увеличи тази вероятност.