33 години на едно работно място и половината от тях - началник. Така най-кратко може да се опише кариерата на директора на регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към областната дирекция на МВР комисар Димитър Павлов. И най-неточно, разбира се. Защото зад сухата статистика стоят стотици битки с огъня, множество спасени хора, опазено имущество и предотвратени аварии. А за да имаш сили над три десетилетия да си на първа линия в борбата с нещастието, трябва да те мотивира нещо повече от рутината и служебния дълг. Това впрочем личи и от оценката за работата на комисар Павлов, който е сред малцината трикратни носители на Почетния знак на МВР - трета, втора и първа степен. Последното отличие му бе връчено от ст. комисар Красимир Шотаров от ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, а шефът на русенската пожарна го прие с усмивка, но без главозамайване.
Наградата е персонална в качеството ми на директор, но в действителност е за целия колектив,
защото без моите много добри помощници и подчинени аз нямаше да постигна успехите, за които съм отличен, подчертава Павлов.
Всъщност днешният елитен пожарникар би трябвало да е електроинженер и точно така е щяло да стане, ако не е била една случайна искра, запалила интереса му към огнеборстството и предопределила жизнения и професионалния му път.
Павлов се ражда в уважавано работническо семейство в Пиргово и първото, което попива от родителите си, е трудолюбието. След като завършва осми клас на село, Митко е приет в русенския електротехникум, който по това време е едно от най-солидните училища в града. Момчето от Пиргово бързо доказва, че шестиците от основното му образование не са нито случайни, нито подарени и става отличен ученик, а когато на хоризонта се задава абитуриентският бал, започва да мисли за бъдещето си. 
Вече е завършен електротехник, материята му се удава и му е интересна, увлича го, затова първата му идея е да кандидатства в тогавашния ВИММЕС, днес Русенски университет.
Но 
точно преди матурата съдбата решава да го насочи в съвсем друга посока
В техникума идва младият пожарникар лейтенант Харалан Хараланов, днес о.р. полковник, който запознава зрелостниците с предизвикателствата, но и с удовлетворението от професията си. 
Разказът му за действията на огнеборците при потушаване на различни пожари бе толкова интересен, че аз веднага се запалих да уча за пожарникар. Кандидатствах във Висшата специална школа на МВР в Симеоново, факултет „Противопожарна охрана“, все пак се подсигурих и с кандидатстване в Русе, но по-късно се оказа, че не е имало нужда. Приеха ме в Симеоново и изборът ми беше ясен, връща се в годините Павлов. 
През 1983 година младият курсант се превръща в лейтенант с много висока диплома и веднага е приет на работа като началник на дежурна смяна в Първа противопожарна служба. И макар че няма нито ден реален стаж, началникът успешно се вписва сред опитните си колеги благодарение на такта, търпението и желанието му да се учи. Защото и гасенето на пожари си е занаят и си има своите тънкости, които се усвояват с годините. 
Бойното му кръщение идва едва на третото му дежурство
Многолюдна ромска къща на ул.“6 септември“ се запалва и на място отива цялата смяна от 10 пожарникари. Тъй като огънят е голям, на помощ идват и колеги от Втора противопожарна служба. Гасенето на пламъците започва под ръководството на Павлов и колегата му от другата служба и всичко приключва успешно. Спасяването на бордея е невъзможно, но пътят на огъня е преграден и той не успява да се прехвърли при съседите. А най-голямото постижение на младия Павлов е, че той и колегите му не допускат да пострада никой от обитаващата го многобройна фамилия.
Тогава изпитах тръпката не само да държа маркуча, а и да ръководя действията на подчинените си, разказва за първите си стъпки днешният ас.
След три години служба, през 1986-а, Павлов е назначен за старши инспектор в отдел „Противопожарна охрана“ в Окръжната пожарна, където се занимава с противопожарна техника и автоматика, което е точно по неговата специалност от школата в Симеоново.
Няма да забравя пожара през февруари 1987 година в цеха за фталов анхидрид в завода за бои „Гаврил Генов“ /сега „Оргахим“/ на бул.“България“. Цялата инсталация беше в пламъци и хвърлихме много труд. За съжаление не успяхме да спасим инсталацията, но инцидентът мина без жертви и пострадали работници. Всъщност тази инсталация беше гасена многократно, но този път бе напълно унищожена и цехът беше затворен. По-късно стана ясно, че огънят само е ускорил вече взетото решение цехът да бъде затворен заради лошите условия на труд, спомня си Митко Павлов.
Три години по-късно 
младият специалист започва да учи аспирантура
и след успешното й завършване през 1992 година става участъков инспектор по направление Държавен противопожарен контрол. Две години по-късно Павлов спечелва конкурс за началник на Втора противопожарна служба, където изкарва седем години. В началото на новия век - 2000 година, се овакантява длъжността началник на Регионално звено „Пожарна безопасност и спасяване“ и Димитър Павлов печели поредния си конкурс. Оттогава, вече 16 години, е начело на огнеборците в региона. Звеното няколко пъти е преименувано, но началникът е един не само защото се доказал, а и защото не спира да се развива и да търси предизвикателства.
Зад тази успешна кариера стои - както във всички подобни случаи - едно добро и разбиращо семейство. Година след дипломирането си 
Павлов се хвърля в най-щастливия пожар в живота си,
наречен от един от вечните хитове на българската поп музика „Огън от любов“. Младият лейтенант се жени за съпругата си Галя, с която се познават от деца и още оттогава са се поглеждали с топли и замечтани очи, но след излизането от родното Пиргово пътищата им се разделят. Двамата учат в различни училища и неизбежно се поотдалечават. За да се срещнат отново след завръщането на пожарникаря с диплома от школата в Симеоново и този път вече няма нищо, което да ги раздели. Сватбата е през 1984 година, а на 1 януари 1985-а на белия свят идва първото им дете - Георги. 
Радостта беше неописуема. Тогавашните видеозони не показваха със сигурност пола на бебетата и разбрах, че имам син едва след раждането му. Черпих наред и нямаше по-щастлив човек от мен, разказва с усмивка за един от най-сладките дни в живота си Павлов. Седем години по-късно семейството се обогатява с още едно дете - Екатерина. Днес тя е в Англия с приятеля си, където доскоро е бил и батко й. Той обаче се връща в Русе малко преди да се роди синът му Димитър Павлов-младши. И който е истинска слабост на дядо Митко. 
Макар че е имал много възможности да се премести в Русе, Димитър Павлов 
остава със семейството си в Пиргово,
където Галя е служител в кметството. Той пътува всеки ден, а като се прибере вечер, обича да разпуска с работа в градината или с дребни домашни ремонти. Всъщност и едрите не му се опират. Старата електричарска тръпка не го е напуснала, към нея са добавени още много умения и шефът на пожарната не пуска майстор в къщата си, а си поправя всичко сам - от оградата и покрива, до битовата техника.
Връщаме се към последната му награда от вътрешния министър Румяна Бъчварова, за да чуем как без престорена скромност Павлов обяснява, че не обича да говори в първо лице единствено число и вместо „аз“ предпочита „ние“.
Гордея се с професията си, досега не само че не съм работил, но дори не съм си и помислял за нещо друго. Всички постижения дължа на достойните, умни и работливи колеги до мен. Наградите наистина са за колектива, защото пожарникарската работа изисква екипност, взаимопомощ и грижа за другия, казва началникът.
Затова и той 
не се колебае при големи пожари да сложи каската, да облече бойните дрехи и да тръгне срещу огъня
заедно с подчинените си. Така става например в нощта на 11 февруари 2013 година, когато отново горя цех на „Оргахим“, но в Западната промишлена зона.
Това е най-сериозният пожар за последните няколко години в Русе, но се справихме без нито един пострадал работник, обяснява Павлов.
Другата професионална гордост на комисаря е отличната работа по трите европейски проекта, благодарение на които пожарната в Русе получи нова съвременна техника за борба с огнени и водни стихии.
Моята задача бе да убедя екипа, че можем да се справим с трансграничните българо-румански проекти по европейските програми, останалото свършиха колегите, оценява труда на подчинените си Павлов, който междувременно създава добри контакти с Окръжен съвет и Окръжния инспекторат за извънредни ситуации в Гюргево, а те са много полезни в работата му.
Последното преодоляно препятствие за пожарната в региона бе проведеното през септември в Сливо поле учение за спасяване на населението при бедствена ситуация. На учението присъства и директорът на ГД ПБЗН гл.комисар Николай Николов, който даде висока оценка за действията на всички участници. Последното засега. Защото комисар Павлов като че ли обича препятствията, благодарение на които доказва, че русенската противопожарна служба е една от най-добрите в страната. А това става с усилията на всички - от първия до последния човек в нея.