Красимир Г.КЪНЧЕВ
На една от тихите улички в центъра на Русе се е сгушила някога достолепната сграда на бившата Българска търговска банка. Днес на ул. „Цариброд“ №3 се помещават отделите „Образование и наука“ и „Култура“ на община Русе. На малцина русенци, главно архитекти, проектанти и историци, е известна нейната съдба, перипетиите в промяната на собствеността на сградата, стопанисването и поддръжката й.
Дълги години работих в сградата, когато там се помещаваше управлението на Окръжния съвет за култура и съм запознат не само с историята й, а и с някои текущи ремонтни дейности по сградата, които направихме през 1984-1985 г.
През далечната 1889 г. в града ни по подобие и образец на английските търговски камари се учредява първата в страната Българска търговска камара. Тя
обединява търговци и индустриалци от проспериращия Русчук
и ги приютява в своеобразен клуб в кафенето на Оханес Енкерлиян на днешната ул.“Княжеска“. Не след дълго, през 1895 г., е създадена една от най-големите частни банкови институции в страната - Българската търговска банка със седалище в Русе, централа в София и клонове в различни градове. Първоначално се помещава в „малка магазия“ на Стефан Симеонов срещу скромния наем от 1000 лв. годишно. 
С разрастването на банковите операции, а и след влошаването на отношенията на Стефан Симеонов с банковото ръководство, след няколко години е решено седалището да бъде преместено в друга русенска сграда, тази на Калпакчиев по ул.“Александровска“. Но и тук ресурсите скоро са изчерпани и Управителният съвет на Търговска банка възлага на Иван Д. Буров и Георги Губиделников да потърсят за закупуване по-подходяща сграда и парцел в централната част на града с лимит за стойността до 40 000 лева. Естествено е за нейните нужди да се търси специална сграда. С част от планираните средства е закупена сградата на БНБ по ул. „Цариброд“. Поради нейните ограничени функционални възможности и значително оскъпяване при извършване на евентуален ремонт, се взема решение за построяването на изцяло нова сграда с лицева фасада към ул.“Цариброд“.
Проектът е възложен на 
инж. Тодор Тонев - възпитаник на русенската Първа мъжка гимназия „Княз Борис“ и на Техническия университет в Гент, Белгия
За него се знае много и малко и си заслужава да се разкаже подробно, но това е друга тема.
През 1910 г. инж. Тонев изпълнява проекта си за построяването на сградата за Българска търговска банка на ул. „Цариброд“ №3. Тя е изградена в стил сецесион с ясно определени функционални помещения по образец на банковите институти от Западна Европа. Електрифицирането й е извършено от предприятието на Хайнрих Лангбен. Фасадата е увенчана с две големи топки, символизиращи глобус, а над входа се откроява стилизираният лик на бога на търговците - Меркурий.
Функционално са изградени сервизните помещения, банковите офиси, а сградата има локално отопление със собствена котелна инсталация. Ажурно стълбище, изпълнено чрез уникално инженерно-строително решение, отвежда от банковия салон към втория и третия етаж, където се помещават офисите.
Без да съм апологет на отминалите времена, смея да твърдя, че
до смяната на управляващия строй през 1944 г. сградата чудесно се вписва в целия архитектурен ансамбъл
около днешната реновирана улица „Александровска“. Дори и днес е така, въпреки съжителстването й с няколко „модерни“ пристройки откъм източната й фасада. А може би и тяхното наличие и изграждане в социалистическия период предопредели и разиграването на постановките със собствеността на сградата.
Сагата със собствеността й започва от 1 юни 1950 г., когато имотът е одържавен и предаден на Българската народна банка с акт №272/1 юли 1950 г. по силата на постановление на МС №1470 от 30 май с.г., като целият имот е с данъчна оценка 2 147 100 лева по тогавашния курс. В частта за имота на днешната улица „Цариброд“ №3 се записва заедно с изброяване на застроените помещения и един детайл - „трайни посаждения няма“. Подчертавам този факт, защото ако днес се налага ново актуване на сградата, сигурно ще се наложи промяна. Като в една популярна песен от близкото минало на Лили Иванова, „Брезичката на улицата малка...“, днес сградата е придобила 
едно трайно „посаждение“, поникнало направо от западната фасада
Е, вярно, нищо и никакво дръвце, не е като избуялата гора между стените на сградата на бившата „народна милиция“. Но трудно може да се преглътнат няколко други факта. Като например „нацвъканите“ климатици, като съжителството с пристройки и сгради, нарушаващи всякакви нормативи и закони, най-вече оня, за паметниците на културата.
А последното е пряко следствие от апетитите на съседите буквално да сложат ръка на този апетитен имот в идеалния градски център. Думата ми е за Районния кооперативен съюз-Русе, който опитва да вземе и върху сградата на „Цариброд“ №3. Писано е много по тази сага, породена след издаването кой знае как на нотариален акт №84, вп. т. V по дело 1474 от 1 октомври 1993 г. Този път оценката на имота е 7 852 678 лева - близо 4 пъти /!/ по-висока от оная през 1950 г. Изглежда странно дори ако се вземат предвид настъпилите междувременно девалвация, деноминация и прочие. Бързо, почти с ракетна скорост, още през м. февруари 1994 г. „кооператорите“ го обявяват на търг за малко по-скромните 6 милиона лева. Отново и отново историци и русенци, милеещи за запазване красотата на града, се вдигат на „всеоружие“. Дано някой от тогавашните общински съветници и управляващи общината си спомнят и днес разпространяването тогава като нелегален позив обръщение на кмета на Русе (1923-1927 г.) Христо Стоянов. Неговото послание е „Не продавайте“ и е публикувано още в 1925 г. в сп.“Самоуправление“! Сериозно се замислям, дали да не извадя от архива това остро полемично слово и да го разпратя до днешните общинари. Тук само ще цитирам един кратък абзац от него:
„Не продавайте! 
Не продавайте дори педя земя, дори отделна греда!
Каквито и трудности във финансовия живот на общината и да срещнете, колкото на пръв поглед да ви се струват тия трудности непреодолими без продажба, не продавайте! Нека общинската земя се напластява, нека общинските имоти се трупат, нека общинските богатства растат, па макар и с по една тухла в годината, или с по един камък в десетилетието. Из тия миниатюрни богатства, напомнящи големината на просенни зърна, с течението на годините ще се издигнат в бъдеще твърдините, вьрху които ще бъдат построени величествените сгради на бъдещите общини“.
А през 1994-1995 г. върви едно буквално разграбване на мебелите в сградата, наследени от бившите й стопани - Окръжния съвет за култура. Реставрирани и реновирани столове, кресла, гарнитури и секции поемат къде към „храма на Мелпомена“, къде в неизвестна (или пък известна само за някои управници от онова време) посока.
Добре че с извеждането на отделите „Култура“ и „Образование“ от сградата на общината, както и  истинската загриженост за опазване на културно-историческото наследство на някои служители от отдел „Култура“, работили в тази великолепна сграда, се  слага край на някои от тези процеси. Собствеността на държавата и общината е възстановена. И тук ще обърна внимание на още един силно смущаващ факт. 
Повече от 10 години сградата не се деактува и не се вписва в регистрите за общинска собственост
И пак оня въпрос: „Защо ли“? 
След дългото и упорито настояване отново на общинския отдел „Култура“ се стига до оня дългоочакван ден, 15 март 2007 г., когато е издаден акт №4916 за публична общинска собственост за имота с данъчна оценка от 212 390 лева. Ще оставя без коментар тази данъчна оценка и съпоставимостта й с посочените по-горе такива.
Е, всичко би трябвало да се нарежда. Или?... 
Всъщност проблемите започват да се множат, при това май в геометрична прогресия и не само за сградата на ул.“Цариброд“ №3, а и за всички сгради, които все още съществуват и се водят на отчет като паметници на културата. Да не говорим, че поради недоизяснени причини държавата реши специалисти от Велико Търново да издават съответните разрешителни, оценки, мнения и  документация за русенските паметници на културата.
Но въпросите остават. Например какъв е отговорът на въпроса кога, как и защо институции и властимащи лица отписват от регистрите на паметниците на културата с местно и национално значение редица сгради, мемориални знаци и плочи!? Известно е активното /може би безкористно?!/ съдействие на един архитект за това отписване.
И друг един въпрос: 
къде са демонтираните паметници, плочи и знаци
дали е описано предаването им на съхранение някъде или вече се водят за „отчисление“ като неоткриваеми. Да, в хранилището на Регионалния исторически Музей в село Николово има някой и друг паметник, бюст или плоча. Да, вероятно и сред избуялата джунгла на едно от хранилищата на „Паркстрой“ зад магазин „Метро“ може да се открие нещичко, но навярно сред години и след обстойни „разкопки“. Наложи се наскоро с мой колега да издирваме и докажем съществуването на паметен знак за поборника Янко Боянов Сидеров, за чието съществуване живеещите в района около ул.“Тунджа“ си спомнят. Ами сигурно следователите от полицията влагат по-малко усилия в разследването на престъпление и търсене на улики и факти, отколкото ние вложихме. Навярно толкова са ни уменията и познанията. Но сигурно още по е вярно това, че следите са умело, и дано не безвъзвратно заличени.
Което поражда и още един въпрос: Съхранена ли е и в какво състояние е документацията (архивно-историческа, организационна, текущо-деловодна) на някогашния сектор и звено „Паметници на културата“ към общината и към бивщия Окръжен народен съвет-Русе.
Нека обаче да не се отклонявам в повече размисли и коментари за паметниците в Русе, а да се върна на обекта на ул.“Цариброд“ №3. За близо 10 години не са вложени почти никакви средства за поддръжка на сградата, за която разказвам. И примерът с брезичката бледнее в сравнение с други реалности.
В подземието на сградата има 
имущество, наследено още от бившата Търговска банка
и което навярно би предизвикало интереса на Регионалния исторически музей, ако не бъде изпреварен от нездравия интерес на иманяри, колекционери, антиквари...
Дано, както днес е модно да се казва, общината и правораздавателните органи се самосезират и потърсят обяснения или да дадат самите те конкретни отговори.
Хвала и чест на кмета Пламен Стоилов, на когото не съм фен, но свърши нещо несвършвано от предишните управници. Но „напудрянето“ на сградите по реновираната отсечка на ул.“Александровска“ и обновяване на инфраструктурата е решение само на част от проблема.