Възстановяването и даването на нови имена на над 80 улици, площади и булеварди в Русе през 1927 година безспорно е белег за развитието на града. Това е и една от най-ползотворните дейности на тогавашната експертна комисия по наименованията към общината, която е в състава на постоянната комисия по култура и духовно възраждане към общинския съвет, тъй като по този начин улиците получават предимно имена на личности, свързали живота си с Русе. Основна заслуга за всичко това има тогавашният зам.кмет Христо Рачев, който всъщност е председателят на тази комисия.
 Кой обаче е човекът, дал своя принос за 151-годишната история на русенската община
разказва неговият внук Владимир Котларов. Той разпозна дядо си сред 78-те лица в една непозната фотография на служителите на Русенската община преди 90 години, която „Утро“ публикува в края на септември. Снимката беше открита при разчистване на старо мазе към жилището на известния русенски адвокат Асен Калев. Въпреки че времето е оставило своите следи върху нея, Владимир Котларов успя да идентифицира образа на полковник Христо Рачев, който заема поста помощник-кмет четири години и половина по времето на мандата на кмета Христо Стоянов. 
Не съм го виждал и не го познавам, пазя само спомените на баба ми и майка ми, както и много снимки и документи. Полковник Христо Рачев е мой дядо по майчина линия. Той е роден на 21 април 1872 година в Русе.
През януари 1895 г. завършва Военното на Негово Величество училище с чин подпоручик
и е разпределен в 19-и пехотен Шуменски полк. Там служи до 1909 г., като достига до чин капитан и длъжност ротен командир. През 1910 г. дядо ми се омъжва за баба ми Надежда Антонова, която също е от Русе. През 1912 г. се ражда и първото им дете - моята майка Йорданка, имат и още две дъщери - Мария и Лилия, а междувременно дядо ми е преместен на служба в 5-и пехотен Дунавски полк в Русе, разказа Владимир.
При започването на Балканската война на 5 октомври 1912 г. Христо Рачев е в състава на 5-и пехотен полк и участва във всички боеве, които Пета пехотна дивизия води в направление на Лозенград, при Бунархисар, при Чаталджа. Когато започва Междусъюзническата война на 16 юни 1913 г., полкът пак в състава на
5-а пехотна Дунавска дивизия води боеве срещу сърбите при Княжевац
а по-късно и при Панчев гроб. Тук Христо Рачев е произведен майор и командва вече дружина. 
Владимир Котларов отбелязва още факти в наситената биография на дядо си. Когато България се намесва в Първата световна война, вече като подполковник, Христо Рачев е назначен за командир на дружина в новосформирания 40-ти пехотен Беломорски полк в състава на 7-ма пехотна Рилска дивизия. 
В тежките дни към края на войната, когато вече проличават умората и лишенията във войската, дядо ми е назначен за командир на 27-ми пехотен Чепински полк от състава на 2-ра пехотна Тракийска дивизия. Тук той проявява много решителност и такт за овладяване на недоволствата в полка. Виновните са осъдени и отстранени, а вълненията стихват, посочва Владимир Котларов. 
След подписването на Солунското примирие дядо му е произведен в чин полковник, но
попада в частите, оставени като заложници, и остава там почти година
След освобождаването му през септември 1919, Христо Рачев поема командването вече в мирно време на 5-ти пехотен Дунавския полк в Русе. Остава като командир на този полк до 31 март 1920 година, когато съкращенията във войската съгласно клаузите на Ньойския договор го изпращат в запаса. 
Дядо ми е бил много деен човек и след прослужени 26 години като офицер с отлична атестация той напуска войнските редици, но мислите и чувствата му не се разделят от дълга да бъде полезен с дела на обществото и родината, обяснява още Владимир Котларов. Всъщност дядо му
активно участва в различни патриотични, спортни, просветни и стопански организации
сред които: Дружество на запасните офицери, Пчеларска и Лозарска кооперации, Земеделско-стопанска задруга, читалище и спортен клуб „Ангел Кънчев“ и други. Избиран е за училищен настоятел, спечелил е обичта и доверието на русенци, има и редица отличия, отбелязва още той. Полковник Христо Рачев е награден с два ордена - „За храброст“ и германския „Железен кръст“.
На два пъти раняван, дядо ми и до последната минута на своя живот носи в главата си парченца от неприятелски снаряд, казва Владимир Котларов, като допълва, че преданата му служба, неговите морални качества на честен, скромен и трудолюбив българин и войн остават пример, който е достоен за подражание. 
Земният път на Христо Рачев завършва на 7 ноември 1939 г.- на 67 години.