Вики е на 11 години, от раждането е прикована в ограниченията на заболяването си- церебрална пареза. Има хубава усмивка и много грациозни пръсти. Разнообразие, а и полезно раздвижване на краката, е донесло колелото, изработено специално за нея- триколка, съобразена с размерите и.

На колелото Вики се чувства като другите деца. Вики и майка й Гергана Николова, живеят в Капана, там майката има и магазинче за сувенири, предаде кореспондентът на БГНЕС в региона.

Колелото е откраднато преди два дни от задния двор, който през деня се отваря, за да има достъп до тераса на заведение. Било е завързано за стълба, но това едва ли е представлявало проблем за крадеца. След сигнал в социалните мрежи пловдивчани се оглеждат за колелото и се молят то да се намери. Впрочем тая сутрин са се обадили хора, които са забелязали около 30 годишен мъж да го кара по бул. "Шести септември" в посока Столипиново. Сигналът е предаден на полицията. Да се надяваме, че колелото ще се намери и ще е годно за каране, а не превърнато в скраб в някой склад. Макар и полезно за рехабилитацията на детето, то не е правено по Здравна каса, а сумата- 1600 лева, не е от порядъка, който майката ще бръкне и ще извади на момента. Тя ги е събирала тези пари с участие на близки и приятели. И не знае дали може да намери отново, за да направи ново. Затова така болезнено е изплакала, когато е открила липсата му. Затова е тъжна Вики.

Само че това, което казва Вики, вече разплаква не само майка и. " Ядосах се, като разбрах, че са откраднали колелото. После се замислих и разбрах, откъде е дошъл този човек. Той сигурно няма пари, а има дете, което не може да се движи. Като мен. После пак се ядосах, защото слушам майка ми как плаче. Искам си колелото обратно."

Историята на Вики и колелото не свършва дотук. Напротив, по всичко личи, че от нея ще има доста последици. След публикуването на поста на майката в социалната мрежа, заваляват обаждания от непознати хора, които искат да помогнат- някои дори със цялата сума. Тази сутрин е започнала по тъмно с обаждане от българин в Канада със същото предложение. Около Гергана вече има кръг хора, с които заедно умуват да продължат напред- има много други деца в същото положение като Вики. Парите, които ще се съберат, могат да послужат за колела за тях. Така те хем ще развиват ограничените си двигателни способности, хем ще си бъдат деца като всички останали- нещо, което често им се отказва.

В тази иначе тъжна и нелепа история, драскотина по и без това набразденото лице на съвременната ни действителност, доброто все пак побеждава. Когато жертвите съчувстват на крадците, те вече не са жертви. По- силни са. Като малкото усмихнато момиче с бадемовидните очи и голямо сърце.

Бъдете част от тази история.