Списователите на национален спортен вестник със силно затихващ авторитет изглежда се чудят с каква измислица да запълнят страниците си, щом тиражираха „новината“, че старши треньорът на „Дунав“ Веселин Великов бил пред раздяла с отбора. Както може да се предполага, партенката е съшита върху догадки, гаднички подхвърляния, че отборът е в застой и, разбира се, почива на вездесъщите „добре информирани, но неназовани източници“   
В България е така - когато един отбор не бие наред, веднага почват да съчиняват комплоти белким някой шеф се върже, изпусне нерви и тръгне по гайдата на подсказвачите. Пък и сега е модно да се коват поредни интриги покрай треньорските рокади в „Берое“ и „Локо“ /Пд/.
През 90-те години „Дунав“ победи на Градския стадион в суров зимен ден „Левски“ с 2:0 в мач за купата на България. Тогава софийски журналист се навря нахално под носа на старши треньора на столичани Георги Василев-Гочето, за да го попита защо отборът е в криза и дали не възнамерява да подаде оставка.
Гочето го изгледа ледено и отговори: „Кризата е само във вашата глава! Всеки може да загуби мач“.
Старото куче Василев въобще не се поддаде на подлите и злобнички подмятания и след двубоя в Русе „Левски“ записа 10 поредни победи.
В случая с Веско Великов има и друга разлика - ако в „Берое“, „Локо“ /Пд/ и „Ботев“ /Пд/ феновете определят нагло дневния ред кой трябва и не трябва да води отбора, Великов се радва на безусловна фенска подкрепа. Освен това авторитетът му сред футболистите е достатъчно солиден.
Да, „Дунав“ няма да стане шампион и Великов едва ли ще се пенсионира в Русе, но той направи отбор. А и целта е ясна и реалистична - този тим да се закрепи при дебюта си в състава на Първата лига.
Другото с „опорните точки“ е изкуствено нагнетяване на напрежението от хора, чиято „любов“ към русенския футбол е последна грижа. 
Отборът се бори и играе футбол. Това се вижда дори и от недоброжелателите. 
Отборът е фактор. И може би точно заради това става мишена в тази своего рода хибридна война.