Малко преди да навърши 95 години, в русенския си дом тихо угасна Андрей Медникаров. Актьорът, който изигра една от последните си театрални роли в годината, когато навърши не по-малко достолепните 90 - през 2011 той отпразнува своето 90-летие заедно с театралната трупа на читалище „Васил Левски“ в главната роля на Сава Попович в спектакъла „Когато гръм удари“. 
През същата година, през декември, Русе почете доайена на русенския драматичен театър Андрей Медникаров, като го удостои със званието „Почетен гражданин“. Връчването на грамотата, придружаваща званието, бе съпътствано от бурни аплодисменти в Голямата зала на Доходното здание, а сред гражданите, уважили церемонията, имаше немалко актьори, които от сърце се радваха за признанието, което получи техният колега. Така Андрей Медникаров, който 27 от своите театрални години е бил част от русенския драматичен театър „Сава Огнянов“, излезе и на най-новата сцена - която през времето, когато той е бил в активния си актьорски период, още не съществуваше в града. 
Всъщност, той беше „болярин“ 
- роден е през 1921 година във Велико Търново, в семейството на учители. Баща му Георги Медникаров е дългогодишен преподавател по български език и литература и оказва благотворно влияние върху тримата си синове. Андрей Медникаров и двамата му братя завършват Юридическия факултет на Софийския университет „Св.Климент Охридски“ в най-тежките години за Европа и България - времето на Втората световна война. След това Андрей се връща в родния си град и няколко години работи като юрист. Страстта към театъра обаче вече му е дала да разбере, че друго е неговото истинско поприще: младият правист участва в две пиеси в търновското читалище „Надежда“, като режисьор е големият български актьор и режисьор Константин Кисимов. След това всичко става ясно: Андрей Медникаров сваля тогата и слага многоликата маска на артиста. 
Когато малко по-късно бургаският театър „Адреана Будевска“ попълва състава си, Медникаров получава покана да стане част от екипа. И остава там в най-хубавите години на театъра в Бургас, когато работи с режисьори като Тачо Танев, Юлия Огнянова, Леон Даниел, Методи Андонов. „Щастлив съм, че работих с такова съзвездие от най-големите български режисьори, с ярко талантливи актьори, с които останахме приятели за цял живот!“, ще каже по-късно Медникаров.
Съдбата обаче му е подготвила друго
През 1954 г. тогавашният директор на русенския драматичен театър „Сава Огнянов“ Александър Бечев кани Андрей Медникаров да работи в Русе и търновлията става част от трупата на театъра. И остава тук до своето пенсиониране през 1981 година. Тук работи с режисьори като Слави Шкаров, латвийския Аркадий Кац и много други именити постановчици. Годините, в които Андрей Медникаров е на русенската сцена, театърът тук преживява един от своите златни периоди - с множество емблематични постановки, гастроли в София и в чужбина, с участия във фестивали и различни театрални форуми. 
Успоредно с работата си в професионалната трупа, Андрей Медникаров и Тодор Кръстев, председателят на читалище „Васил Левски“, организират театрален състав, като много скоро постановките започват да завоюват национални отличия. На читалищната сцена се играе драматургия от български автори, руска и световна класика, но също и антични творби на Софокъл, Еврипид.
Андрей Медникаров ръководи също любителски състави при „Заводски строежи“, завод „Арда“, Военната санитарна школа и др. Голяма радост му носи работата с училищните драматични студии в Руската и Английската езикови гимназии, където 
подготвя спектакли на руски и на френски език
Русенската публика помни негови изяви и в друг жанр. Повече от три десетилетия, след като вече се е сбогувал с професионалната сцена, Андрей Медникаров излиза пред публиката със свои собствени моноспектакли по автори от българската и световната класика. Природата го е дарила с удивителен дар - интелектуално дълголетие и невероятно артистично присъствие, а освен това всеотдайният му труд на читалищната сцена му се отблагодарява, като помага да се съхранят паметта, сценичното присъствие, тръпката, с която излиза на сцената, както и реалистичната му самооценка. 
Вече в доста напреднала възраст Медникаров 
изиграва няколко роли по специалната покана на режисьора Асен Шопов 
така той влиза отново в професионалната театрална атмосфера в постановките на русенския театър „Железният светилник“ от Димитър Талев и „Мария Стюарт“. 
В продължение на много години той е първият читател на стиховете и пиесите на своята втора съпруга - русенската поетеса и преводачка от финландски и естонски Дора Янева-Медникарова. Той е най-точният й консултант и най-правдивият критик на нейното авторско и преводаческо творчество. Тя пък е неговото второ Аз - улавя и най-деликатните нюанси във всяка постановка и декламация... А тяхната дъщеря Анастасия добавя в артистичната фамилия още едно изкуство - музикалното. Което пък усъвършенстват внучката Алина и внукът Андре.   
„Отиде си един от доайените не само на русенския, но и въобще на българския театър. Той доживя достолепна възраст, за да бъде сред нас и да носи внушението не само от сцената, но и в живота на една мъдрост, благост, безкрайна етичност и човешка топлота. Тези  свои качества той внушаваше и от сцената. Така Андрей Медникаров живя един достоен творчески живот, изживян с много хубави мигове в театралното изкуство, което той обожаваше и му се бе отдал безрезервно“, се казва в съобщението на русенския театър по повод кончината на актьора. 
И макар обикновено в такива моменти да се пишат и казват само красиви думи, за Андрей Медникаров те са стопроцентова истина. Той наистина беше тъй щедро скроен, тъй човечно и разбиращо подреден вътрешно, тъй готов да разбира, да помага и да служи на Изкуството... И си мисля - ако има на небето ангели, те вече са посрещнали Андрей Медникаров в своя светъл крилат полк. И сега го слушат, сгънали внимателно белите си крила и занемели от възхита пред дарбата на този удивителен човек, вече станал един от тях. 
Поклонението пред тленните останки на Андрей Медникаров ще бъде в петък, 21 октомври, от 11 до 11.30 ч в катедралния храм „Св.Троица“.