Какво всъщност ядоса Борисов?
Премиерът Бойко Борисов пристигна в Народното събрание и постави ултиматум на РБ – или ще се държат като управляваща коалиционна партия, или довиждане. Ясно и точно. Кое, обаче ядоса премиера и лидер на ГЕРБ остана на заден фон, предаде репортер на БГНЕС.
В ябълката на раздора се превърна по-ранен брифинг в парламента на РБ и едно квадратче.
На него съпредседателят на ПГ на РБ Найден Зеленогорски заяви, че това, че РБ подкрепяме подписката на БСП за свикване на извънредно заседание не е вярно. „Ние смятаме, че е най-добре и ще започнем консултации с ПГ за свикване на извънредно заседание, но с точки в дневния ред, на които много държим. Първата точка е анкетната комисия за „АЕЦ Белене”. Втората точка са нашите предложения за Изборния кодекс. Такива предложения има и самият факт, че в обществото се обсъждат две изключително важни теми. Едната, свързана с възможността за гласуване в чужбина, а другата, свързана с т.нар. квадратче, са изключително важни теми, за да дадем шанс на българския парламент да ги обсъди. Другата изключително важна тема за нас е за намаляване на наказателната лихва по просрочените задължения от 10 на 8%, както е в целия ЕС”, каза Зеленогорски.
Той подчерта, че това дава повод РБ да кажат, че обществото очаква от българския парламент да работи и да даде отговор на тези важни теми, свързани с разследването на безобразията по АЕЦ „Белене”, свързани и с обсъждане на проблемите в Изборния кодекс.
Колегите от БСП твърдят, че подкрепяме тяхната подписка, което не е вярно. Твърдим, че те спекулират и превръщат парламентарната трибуна във възможност за предизборна кампания, което не подкрепяме. Това е невъзможността парламентът да си върши работата добре”, Найден Зеленогорски.
Димитър Делчев от РБ заяви, че не приема вината за неразбориите покрай Изборния кодекс да бъде хвърляна върху РБ. „Не приемам по принципа на старата поговорка – крадецът вика дръжте крадеца, друг да е виновен затова, че в момента има съмнения за противоречия между един законов текст и една конституционна норма. Всички ние добре помним фактите и аз искам да ги припомня добре. Квадратчето не подкрепям никого беше по настояване и на председателя на Правна комисия Данаил Кирилов, и на ПФ. То така влезе в Изборния кодекс”, посочи Делчев.
„На заседание на Правна комисия, което предхождаше второ четене в парламента станаха едни други неразбории, защото единственото предложение на РБ, а именно към 4-% -та бариера да не се добавят гласовете на тези, които не са гласували за никого, за да не се вдигне тя на 7, 8 или 10% така, че малки политически субекти да бъдат лишени да имат представителство в Народното събрание и в крайна сметка големите партии да спечелят от това. На Правна комисия това наше предложение беше оспорено, беше прегласувано няколко пъти и само след преговори то успя да влезе в Изборния кодекс. Всичко останало, което в момента е като неразбория, свързано с президентските избори, е резултат от едни заседания на Правна комисия, които не се бяха случили. От едни доклади, които след това бяха оспорвани, проведе се извънредна Правна комисия”, Делчев.
Според него в крайна сметка заради тези доклади, които тогава бяха писани на коляно и на тъмно, сега имаме тази неразбория. „В крайна сметка ЦИК е органът, който трябва да приложи Изборния кодекс или Конституцията, да прецени дали има противоречие или няма и да вземе правилното решение, за да не се стигне до служебна победа на кандидата на ГЕРБ на първи тур на тези избори. Така, че не приемам да бъдем обвинявани за нещо,от което нямаме интерес. Както много пъти сме ставали свидетели Народното събрание, ако има желание да промени и оправи нещо, това може да се случи много бързо, независимо дали текстът е внесен в 12 без 5 или 12 без 10 и можем тези текстове да ги оправим бързо. В противен случай ще оставим на ЦИК да определя и прецени дали има противоречие между Конституцията, и закона, каквото има според много юристи. Не за първи път се създава този хаос и става така, че някакви текстове не са дообмислени, не се знае кой ги е предложил и т.н.”, заяви още Делчев.
Петър Славов от РБ представи предложение на РБ за промяна в Изборния кодекс. Славов посочи, че хората очакват от всички да се вземат спешни мерки по установените проблеми в Изборния кодекс. „Вчера внесохме промени в Изборния кодекс по отношение на квадратчето „не подкрепям никого” и при определяне на това дали са гласували повече от половината за даден кандидат на първия тур, те да се взимат в предвид, а не както е записано в момента в методиката, да се вадят. Това противоречи на Конституцията и дава основание да се счита, че някой търси служебна победа с по-малко действително по-малко гласове на първия тур. Предложили сме да отпаднат и 35-те секции”, каза Славов.
Той изрази надежда, че депутатите, които отказват да се разгледа спешно тези предложения за промени, че утре може да се окажем в Конституционна криза. „Няма да се учудя, ако традиционни губещите изборите БСП оспорят резултат в КС и поискат касиране и това се случи заради тази абсурдна методика и някой е търсил служебна победа. Тогава цялата отговорност за една конституционна криза и евентуално касиране на изборите ще бъде тяхна”, добави Димитър Делчев.
Атанас Атанасов от РБ, пък изтъкна, че основният проблем днес е защо не работи Народното събрание. „Има толкова много теми, които чакат разглеждане в пленарна зала, но всичко това се избутва някъде настрани, за да се търсят евтини политически дивиденти. Представители на ГЕРБ заявиха, че всичко в тази държава, дори и заседанията на парламента, се съгласуват с Бойко Борисов. Защо Борисов мълчи това значи ли, че и той не иска да работи парламента и да черпи дивиденти. В същото това време МС обявява увеличение на заплати на лекари и учители с предизборна цел”, заяви още Атанасов.