Ако можех да започна със звук, щях да ви пусна „Empire State Of Mind“ на Джей Зи и Алиша Кийс... Ако знаех как да добавя видео, вече щяхте да гледате началото на „Сексът и градът 2“ и като същински дронове да се реете между 40-ия и 60-ия етаж... Ако беше позволено да ви повозя, бих избрала файтоните в Сентръл парк... Ако трябваше природата да се намеси, бих предпочела снежинките, които се лепят по носа ви, докато се пързаляте пред Рокфелер център... Ако можех да добавя и аромат, изненадата ми щеше да е истински NYС 5D...
Градът
Ню Йорк е по американски безпардонен, дори арогантен, но в никакъв случай груб. Когато става дума за Ню Йорк, изявления от рода на „Има голяма вероятност човек да не го хареса...“ са чиста загуба на време.
На кого му пука дали на туриста ще му хареса. Традиционно туристът, подобно на молец, се втурва да изследва дебрите на чуждия гардероб, а Ню Йорк няма нужда да бъде одобряван, сравняван или оценяван, защото е Ню Йорк.
Това не е град, а градът на градовете, градът над градовете, най-градът сред градовете... Може би градовете на азиатските тигри са по-шокиращо мащабни или по-лъскаво еклектични, но дали магнетизмът им така владее силата? 
Ню Йорк е лингвистичен, расов, религиозен, социален коктейл. Животът в него е несправедлив и прекрасен, ексцентричен и убийствен, so high and too much**
Ню Йорк е като контейнер, съхраняващ американския генофонд. Тук има каньони, оформени от най-високите небостъргачи в света. Тук има природа, пък била тя твърде равнинна, сравнена със зъберите на Запада. Тук се чувства световният финансов и търговски пулс, тук има култура от друго измерение и лукс, непонятен за повечето простосмъртни.
И ако другите градове живеят с претенцията, че са космополитни, то Ню Йорк е единственият претендент за ролята на гигантска планетарна база.
Нощ и ден
 „Ню Йорк -
бетонна джунгла, където мечтите се сбъдват...
Тези улици ще ви накарат да се чуствате съвсем нови, светлините ще ви вдъхновят“, пее Алиша Кийс.
Вечер Ню Йорк е различно прекрасен, а може би прекрасно различен. 
Още по залез опърлените контури на облаците и заревото на отиващото си слънце създават за сградите атмосфера на анонимна сивота, в която започва да тлее някакво неконтролируемо очакване. Когато здрачът тръгне из града, колосалните билдинги неусетно намъкват вечерните си рокли, готови да срещнат изненадите на нощта. Мракът с финес изрязва многометровите им силуети на фона на заспиващото небе и оставя светлините от хилядите им прозорци да искрят като бижута в късния хлад. По мастилено тъмно време ръбовете на небостъргачите се изострят, пространството помежду им започва да трепти и настъпва часът на града, който никога не спи... 
Допрете палеца и показалеца си. Разтворете ги максимално, докато все още можете да ги държите успоредно, и намерете с поглед града между сградите. На такова разстояние над земята ще се чуствате, когато тръгнете по улиците на Ню Йорк. Ще гледате в очите чуждите животи и ще се убеждавате, че не само на кино всичко е прекалено big и твърде fast. В столицата на „Тук всичко е възможно“ няма чужденци - всеки идва отнякъде и после сякаш никой никъде не отива. Човешката маса с лекота попива новопристигналите и съвсем скоро те са просто капчица цвят или контур в нейната еклектичност. Учудващо, но небостъргачите не потискат, напротив, сякаш заразени от нечовешката толерантност към различния, ти дават шанс да избереш как да ги приемеш. 
Филмите
Киноиндустрията е обсебена от Ню Йорк. Той е и фон, и фасада, главен герой или номиниран за поддържаща роля, но никога второстепенна. И като всеки изтънчен прелъстител първо похищава усещанията, а после без свян посяга и към сърцето... и е толкова трудно да му устоиш. 
Ако изберете „Сам вкъщи 2“, ще погледнете към града от едната от кулите близнаци, а после ще се насладите на разточителството и лукса на „The Plaza“. Попаднете ли на „Пингвините на Мистър Попър“, безплатно ще се разходите в музея „Гугенхайм“. Ако сте почитател на Мерил Стрийп, с „Флорънс Фостър Дженкинс“ тя ще ви покани в Карнеги хол. Ако ваш приоритет са авенютата на Манхатън, Беки Б. няма да има нищо против да повървите заедно... 
Искате да видите как някога се е събуждал Ню Йорк, заложете на ранното утро от „Закуска в Тифани“. Ако тъмната страна ви влече, загрейте с „Шофьор на такси“ и продължете с „Добри момчета“. Ако Уди Алън е вашият човек, то... Не, по-добре гледайте „Ужасно силно и адски близо“, а после и „Любовта в мен“...
И така десетки и стотици пъти, и всеки път е Ню Йорк режисиран, сниман, откриван отново и отново, само за да може още един екип да му каже по своя си начин „Ню Йорк, обичам те!“.
Неизвестното
- Когато по време на първия ремонт на Grand Central Terminal свалили огромните пъпешовидни полилеи, за да ги измият, разбрали, че са златни. Часовникът в централната чакалня на гарата има 4 циферблата, видими от четири страни, и със своите 4,2 метра в диаметър е най-големият, произвеждан някога от „Тифани“.
- Емпайър Стейт Билдинг и Крайслер Билдинг имат сходна архитектура. Градска легенда е твърдението, че островърхите покриви на двете сгради са специално проектирани, за да завързват дирижабли там. Скоро  обаче станало ясно, че това не е добра идея, и островърхите покриви останали само като спомен от тази епоха. 
- Неделният тираж на „Ню Йорк Таймс“ поглъща около 2900 куб.м дървесна маса. За нейното добиване трябва да се изсече площ от най-малко 6 хектара гора. Едва след 80 години тя ще израсте отново, за да даде материал за следващото издание.
- Мавзолеят от Халикарнас е кацнал на върха на кулата Сан Марко във Венеция на „Уолстрийт“14 още през 1912 г. Много ранни небостъргачи копират венецианската кула, като логичен модел за офис сграда, но тази е първата, която завършва с храм в небето - седеметажна стъпаловидна пирамида, изградена по подобие на едно от седемте чудеса на древния свят. Построена специално за Bankers Trust, тя отдавна е един от символите на американския капитализъм.
- През март тази година в района на Долен Манхатън беше открита най-скъпата метростанция в света. За изграждането й са похарчени 4 милиарда долара - почти два пъти повече от първоначално предвидената сума. Монументалната конструкция от стъкло и бетон е рожба на испанския архитект Сантяго Калатрава, по чийто замисъл покривът на сградата над новия транспортен възел трябва да прилича на крилете на огромна бяла птица. 
Такситата
Историята още помни, че една нощ в Ню Йорк, някъде около 1906 г., някой си Хари Алън се качил във файтон и пропътувал няколко километра. За услугата файтонджията му поискал 5 долара - пари, с които спокойно можел да си купи скъп костюм. Вероятно толкова много е бил набрал на файтонджията, че през 1907 г., когато окончателно изпуснал парата, основал в Ню Йорк първата компания за таксиметрови услуги. Точно този бесен след случката с файтона Хари Алън решил да боядиса колите си в жълто, за да се открояват на фона на останалите.   
През далеч по-близката 2012 г. „Нисан“ спечели конкурса за бъдещо такси в най-големия град на САЩ. Моделът „NV200 Такси“ излезе по улиците на Ню Йорк още през 2013 и до 2018 г. ще вози пътници заедно с обичайните „Форд Краун Виктория“, „Форд Ескейп хибрид“ и „Тойота Сиена“. След това японският ван ще поеме сам тази важна роля.
„NV200 Такси“ предлага незаменимото удобство на хлъзгащите се странични врати, възможност за превоз на пътник в инвалидна количка, панорамен таван, допълнителни външни степенки, отделни осветителна и климатична инсталация за пътническото отделение и др. 
... И за да не бъде пренебрегната статистиката, едно нюйоркско такси изминава почти 112 600 км на година. Ежедневно такситата в Ню Йорк превозват около 600 000, а ежегодно близо 236 млн. души. А колко на брой от жълтите емблеми се движат по улиците на града, можете да изчислите сами.
След 11 септември
Населението на Долен Манхатън се е увеличило почти два пъти, а броят на децата - близо три пъти - след атаките от 11 септември 2001 г., показва нов доклад в навечерието на 15-тата годишнина от атентата.
Икономиката на квартала се разраства по-бързо и в повече сектори спрямо средните стойности за града, коментира „Ройтерс“.
В разгара на неописуемата трагедия преди 15 години бе невъзможно да си представим, че Долен Манхатън ще изглежда по начина, по който изглежда в момента, гласи изявлението на щатския ревизор Томас ди Наполи, изготвил доклада.
През 2014 жителите на Долен Манхатън са били 49 000 души, при 22 700 души през 2000 г. Като цяло населението на Ню Йорк се е увеличило само с 4.3% за същия период, пише „Дневник“.
...
Ню Йорк е истинска зараза. Връхлита те, разтриса те и противно на всяка логика, не те кара да си изработиш антитела, за да се пребориш. Оставя те на симптомите ти, разголен и без имунитет, готов да се огънеш отново под поредния щам на този изключителен град.
* City is so nice, they named it twice - Градът е толкова хубав, че повтарят името му
** so high and too much - така високо и толкова много