През тази седмица „Утро“ направи своеобразна поредица с въпроси към известни в близкото минало футболисти какво мислят за представянето на „Дунав“ в Първа лига. Разбира се, няма как да минем без компетентното мнение на капитана на отбора през златните му години през 70-те Иван Въжаров.

- Г-н Въжаров, какво мислите за дебюта на тима в Първа лига?
- Моят отговор е само един - виждам един достоен отбор! Адмирации за старши треньора, очевидно един много достоен човек, неговия екип, адмирации за хората, които обезпечават клуба във финансов план! Впечатленията ми дотук - подчертавам дебело - са отлични. 
- Каква е основната сила на този „Дунав“?
- Че е отбор, съставен от мъжки момчета. Повечето от тях тръгнаха от зоната, но направиха така, че самочувстието на русенския фен да се върне както беше едно време. Забележително е, че тези футболисти се държат скромно, не подскачат като петлета, мерят думата си и не се правят на велики. По всичко си личи, че като хора се разбират достатъчно добре помежду си. Не познавам старши треньора, и той не ме познава, но смея да кажа, че намирам в негово лице един истински професионалист и чудесен работник. Респект!
- Какъв футбол играе отборът?
- Мога да говоря само като зрител. Човекът, който има право на спортно-технически анализи, е само един. Това е старши треньорът! Никой друг не бива да се меси в работата му по какъвто и да е било начин. Нито пък да му натрапва съвети. Пък и нали знаете - султанът е загубил войната заради многото си съветници. 
- И все пак?
- Не ми се коментират схеми, видове преса, разни графики кой къде застанал и какво трябвало да прави - тази работа ще я оставя на многото вече „големи“ специалисти. Като бивш футболист ще си позволя да кажа само едно - разстоянието от първия до последния играч на „Дунав“ е 30-35 метра, което означава, че отборът е с изграден стил и че умее да пресира както в своето поле, така и в половината на съперника. Другият ми коментар ще е само математически, а той е, че ще е хубаво, ако до края на полусезона бъдат спечелени още няколко точки. За мене максимализмът е лош съветник. Да го кажа така - няма да се учудя и не бих направил драма, ако отборът загуби мач срещу някой отбор от последната в момента петица. 
- Как видяхте двубоя срещу „Георги Аспарухов“?
- Нима вторият гол не беше от засада? Беше! Е, как да се спечели мач на този терен? „Дунав“ се държа мъжки. Отборът е качествен, факт. Като се има предвид, че момчетата играят практически всичките си мачове на чужд терен, мога само да ги поздравя. Освен това се държат като истински русенци, което говори, че повечето от тях, нищо че са от други градове, вече обичат Русе.    
- Ще е любопитно да разберем как Иван Въжаров гледа мачовете на „Дунав“?
- Ами как - изключвам телевизора по няколко пъти. Нещо не ми издържат нервите. Бях спрял с пушенето, а пропуших. На терена беше далеч, далеч по-лесно. Но като гледам този борбен отбор, сърцето ми се пълни с най-добрите думи за тези момчета.