Ако сте гледали филма „Спасяването на мистър Банкс“, знаете цялата предистория на един от вечните холивудски хитове - мюзикъла „Мери Попинз“ по едноименния роман на П.Л. Травърс. Вероятно имате и изградена представа за своенравната и безкомпромисна авторка Памела Травърс, която довежда до почти пълно отчаяние великия Уолт Дисни в опитите му да получи правата за филмиране на детската класика. Цели 20 години, след като обещава на дъщерите си, че ще качи на екран любимата им книга, Дисни успява да придума писателката, и то само защото парите от продажбата на романа й намаляват драматично. Въпреки това Травърс дава съгласието си с неохота, защото е убедена, че Холивуд ще осакати любимата й бавачка. Мюзикълът, който е комбинация от игрално кино и анимация, веднага става хит. Травърс обаче ненавижда филмовата адаптация на Дисни толкова много, че забранява категорично всякакви продължения. Така бавачката Мери Попинз завинаги остава с екранния образ на Джули Андрюз.
За Памела Травърс се твърдят много неприятни неща. Презирала бисквитките и Калифорния, та дори че не обичала децата. Може ли обаче такъв човек да напише толкова вълшебна детска книга като „Мери Попинз“? Това е първият й роман, който е публикуван през 1934 г. Следват 4 продължения - „Мери Попинз се завръща“ (1935), „Мери Попинз отваря вратата“ (1944), „Мери Попинз в парка“ (1952), „Мери Попинз от улица „Черешово дърво“ (1982). Разбира се, бавачката Мери Попинз от романите е доста по-различна от Джули Андрюз в мюзикъла и може би затова Травърс ненавижда до последния си дъх филма.
Животът на родената като Хелън Линдън Гоф в Мерибъро, Австралия, през 1899 г. П.Л. Травърс е забулен в мистерия. Дори и след смъртта й през 1996 г. миналото й не става по-ясно. Според некролог в „Guardian“ тя е внучка на премиера на Куинсланд, а според друг в „New York Times“ е дъщеря на плантатор на захар. И всичко това не се дължи на повърхностна проверка на фактите, а на склонността на Травърс да измисля истории за живота си - черта, която наследява от баща си Робърт Гоф. Той бил толкова добър в това, че дори съпругата му не била посветена в цялата истина за миналото му. Гоф например обичал да разказва истории от детството си в Ирландия, въпреки че всъщност бил роден в Англия. Той бил банков мениджър, понижен до банков чиновник заради пристрастеността му към чашката. Предполага се, че до известна степен той е послужил за вдъхновение за образа на мистър Банкс от историите за Мери Попинз - строг банков чиновник със съпруга суфражетка и непослушни деца, при които не се задържа нито една бавачка. С изключение на вълшебната Мери, разбира се. Майката на Памела, Маргарет Морхейд, била от богато и влиятелно австралийско семейство и племенница на премиера на Куинсланд.
Родителите често пътували и оставяли дъщеря си при леля й Ели. Самотата подхранвала въображението на детето, затова не е чудно, че Памела започнала да пише поеми още като тийнейджър. Но преди да стане истински писател, тя се впуска в актьорска кариера и тогава всъщност променя името си на Памела Линдън Травърс, което според нея звучи по-романтично и по-мелодично. През 1924 г. се мести в Лондон, където започва да пише под псевдонима П.Л. Травърс - обичайна практика по това време за писателките, които с инициалите криели женското си име.
Памела често е цитирана да казва, че Мери Попинз е нейното семейство. И това символично е вярно, защото тя черпи доста вдъхновение от своя живот. Мистър Банкс има професията на баща й, която тя познава добре. Някои от любимите цитати на Мери Попинз, като: „Ако нещо си струва, струва си да се направи добре“, били любими и на майката на Памела. Маниерите и поведението на Мери са копие на леля й Ели, която била строга, но с топло сърце. Нейни черти има и в други герои от вълшебната приказка. Впрочем когато леля Ели почива, тя оставя на Памела най-ценните си притежания и част от тях като високия свещник се появяват от магическата чанта на Мери Попинз.
Може и да е имала неприятни черти в характера, но безспорно П.Л.Травърс е жена с безгранично въображение. Освен книгите за бавачката вълшебница, тя написва и кулинарната книга „Мери Попинз в кухнята“, публикувана през 1975 г. В нея Мери, децата Банкс и някои от останалите герои влизат в кухнята и създават ястия, всяко от които започва с една от буквите на азбуката. „Всичко, което е или е било или ще бъде, се случва между А и Z. И това включва и тази готварска книга“, казва Мери Попинз. Книгата опровергава едно от твърденията за Памела - че не обичала бисквитки. Обаче в същата книга има рецепта за бисквитки от овесени ядки. Това, че ненавиждала Калифорния, е лесно обяснимо - там са Холивуд и Уолт Дисни, които слагат целулоидна ръка на любимата й бавачка. И накрая да опровергаем и най-неправдоподобното твърдение - че не обичала децата. През 1939 г. Памела Травърс приютява момченце от Ирландия, което по-късно осиновява. А през 1982 г. в интервю за „Paris Review“ писателката благодари на всички деца, че са включили нейните книги „в своята съкровищница“.
Най-добрият финал на тази история е шоколадовата торта от „Мери Попинз в кухнята“.

Шоколадовата торта на Мери Попинз

Необходими продукти: 
200 г тъмен шоколад
1 голямо яйце
1 1/2 ч.ч. брашно
3/4 ч.ч. прясно мляко
3/4 ч.ч. захар
1/2 ч.ч. смлени орехи или лешници
1/4 ч.ч. масло
2 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. ванилия
1/4 ч.л. сол
за глазурата:
2 1/2 ч.ч. пудра захар
1/2 ч.ч. неподсладено какао на прах
5 с.л. безсолно масло
120 г крема сирене
3 1/2 - 4 с.л. мляко
1 ч.л. ванилия
щипка сол
Начин на приготвяне:
Фурната се загрява до 180-190 градуса.
Шоколадът се разтопява на водна баня или в микровълнова печка на интервали по 15 секунди, като се разбърква. Брашното се пресява заедно с бакпулвера и солта. Ванилията се слага в прясното мляко.
В купа с миксер се разбиват маслото и захарта до пухкав крем. Добавя се жълтъкът и се разбива до пълното му поемане от сместа. Налива се леко охладеният шоколад и се изсипват смлените ядки и сместа отново се разбива. 
Към маслената смес се добавя малко брашно и се разбива, добавя се малко мляко и пак се разбива. И така докато свършат брашното и млякото, а тестото стане гладко. В отделна купа се разбива белтъкът на сняг и внимателно се добавя към тестото, като се разбърква на ръка с шпатула. Сместа се изсипва в намаслена и поръсена с брашно тава и се пече 25-30 минути или докато клечка излезе чиста от центъра на тортата. Не бива да се препича, защото ще стане суха.
Докато тортата се охлажда, се приготвя глазурата. В средно голяма купа заедно се пресяват захарта и какаото. Добавя се маслото и се бърка до гладка смес, след което се прибавят кремът сиренето и ванилията. Лъжица по лъжица се добавя млякото при непрекъснато бъркане, докато сместа стане пухкава и лесна за намазване. Глазурата се изсипва в центъра на охладената торта и с плосък нож или шпатула се разпространява равномерно към краищата.
Мери Попинз украсява тази торта със сребърни звезди, а вие я украсете според предпочитанията си. Сервирайте я с чай или кафе.