Мустафа Денкташ имаше синове близнаци. Единият от тях, кюрдски боец, беше убит при сблъсък с турската армия през 2012 г. Денкташ още бил в траур, когато три седмици по-късно дошла новината, че и другият му син бил сполетян от същата съдба.

По онова време турската война срещу кюрдските сепаратисти, макар кървава и продължителна, беше по своята същност вътрешен проблем. Сега тя е международен конфликт. Когато президентът Реджеп Тайип Ердоган изпрати армията си в Сирия миналия месец, той не просто нанесе удар срещу “Ислямска държава” (ИД): неговата втора цел беше да спре опитите на кюрдите да създадат де факто своя държава.

Това е елементът от сирийския гамбит на Ердоган, който представлява голям политически риск. Той заплашва да впримчи войниците му в гражданска война, която вече се е проточила в продължение на пет години и половина, и да вбие клин между Турция и нейните съюзници в НАТО - особено САЩ, които смятат сирийските кюрди за съюзник срещу ислямските екстремисти. Когато рейтинговата агенция „Мудис“ намали рейтинга на Турция до „боклук“, тя цитира сред своите основания за това "продължаващите геополитически заплахи" наред с други причини.

Ердоган се опитва да се справи с вълната, която се оформи преди повече от две десетилетия, когато войната в Ирак остави кюрдите да се разпореждат в богатия на петрол север на страната. От 2011 г. насам гражданската война даде подобна възможност на сирийските кюрди, които сега контролират по-голямата част от територията по протежение на 900-километровата граница с Турция. Кюрдите, които са сред най-големите етнически групи в света без своя собствена държава, вече могат да зърнат осъществяване на целта си.

Разговорът с Денкташ, местен представител на властта в турския граничен град Суруч, обяснява как кюрдските стремежи са се разширили през границата. „Моите синове не загинаха за нищо“, казва той, докато очите му са се взрели в техните портрети на стената. „Кюрдите в Сирия, които проляха кръвта си срещу ИД, няма да отстъпят пред лицето на турските заплахи“, каза Денкташ. „Рано или късно кюрдите ще имат своя собствена държава в Близкия изток.“

Не и ако Ердоган може да помогне. Турският лидер многократно е предупреждавал срещу кюрдските амбиции. Сега армията му е в състояние да ги спре, дори ако това хвърли сянка върху отношенията със САЩ, които въоръжават сирийските кюрди. "Те представляват заплаха за нашата страна", каза в интервю Ердоган за милициите. "Давайки им оръжие, вие засилвате тази заплаха."

Част от спора е за това кой ще воюва с ИД на терен. САЩ казват, че кюрдите вършат добра работа. Те удържаха срещу джихадистите в граничния град Кобани през 2014 г. и след това, с течение на седмици на изтощителни сражения, ги изтласкаха назад - докато турските войници на няколко километра от тях останаха извън битката.

Кандидатът на Демократическата партия и водеща в надпреварата Хилари Клинтън заяви по време на дебата миналата седмица, че САЩ трябва „да подкрепят нашите арабски и кюрдски партньори, за да бъдат те действително в състояние да отстранят ИД от Рака“, сирийският град, където е базиран самообявилият се халифат на ИД.

Няма и дума за Турция, която сега също се обяви доброволно за тази задача.

Сирийските кюрди не са наистина фокусирани върху ИД, те са "заети да обособят за себе си земите от двете страни на границата," написа Илнур Чевик, съветник на Ердоган, през септември във в. „Сабах“. Офанзивата на Турция "показва на американците, че сега там има много по-ефикасна и ефективна сила" на разположение, която да довърши джихадистите, написа той.

Тази сила, наброяваща хиляди, се е насочила дълбоко в Сирия – към твърдините на ИД Дабик и Ал-Баб, но също така заплашва с обкръжение кюрдските сили в Манбидж. Външният министър Мевлют Чавушоглу каза пред France 24, че навлизането ще се разпростре в дълбочина отвъд границата поне на 45 км., създавайки „де факто зона за сигурност“ за бунтовническите бойци и бежанците на площ от около 5000 квадратни километра.

„Зоната за сигурност“ е дългоочакван проект, а Ердоган каза на кюрдите да изтеглят бойците си извън нея. Турция гледа на техните милиции като на терористи с връзки с ПКК, въоръжена групировка, която се бие за автономия в Турция от три десетилетия. Конфликтът е коствал живота на около 40 000 души.

В един момент изглеждаше, че Ердоган може би е лидерът, който ще го разреши. Той наруши табуто със започването на диалог с борците и облекчи ограниченията върху образованието на кюрдски език и излъчване на медии в ефир.

Но когато кюрдите напреднаха в Сирия и кюрдска партия в Турция преживя радостта на изборна победа, линията на Ердоган се втвърди. Сега войната с ПКК се завърна с пълна сила. Също така властите прочистиха повече от 10 000 учители, свързани с групировката и отстраниха 28 кюрдски кметове.

Един от тях беше в Суруч, където Денкташ работи в градския съвет. Сега пред фасадата на кметството виси огромен турски флаг, докато самата сграда е заобиколена от въоръжени полицейски коли и стоманени ограждения, откакто правителството я завзе. Местните кюрдски политици седяха на тротоара да протестират.

Денкташ каза, че помиряването с кюрдите ще спести на турската армия ангажирането в кървав конфликт. „Тогава кюрдите ще могат да воюват с ИД в Сирия, вместо турските войници“, каза той. „Загубих синовете си и сега работя за спиране на кръвопролитието.“

Ердоган не дава знак за предпочитане на този път. Неговата намеса в Сирия досега не е предизвикала никаква негативна политическа реакция сред турците.

Но това обвърза съдбата на кюрдския проблем в Турция с все по-заплетения конфликт в Сирия. Турция вече има една армия там; така прави и Русия, която подкрепя непримиримия съперник на Ердоган, президента Башар Асад. САЩ имат специални сили там; така е и с Иран. Саудитска Арабия и Катар наливат пари от чужбина. Всички опити за дипломация са разбити. Няма видим край. 

-------------

Селджан Аджаоглу, агенция „Блумбърг“.