Застоят в политиката има едно безспорно лице -лидерът на Съветския съюз /1964-1982/ Леонид Брежнев, чието управление довежда безбрежната червена империя до ръба на икономическата пропаст и на общественото разложение. Но застоят има и западно лице - 39-ият президент на САЩ. Или поне така твърдят политическите противници на Джими Картър, който днес чества достолепната си 92-годишнина.
Мандатът на Картър в Белия дом /1977-1981/ е белязан със застой след Виетнамската война и скандала Уотъргейт, както и с икономическите трудности. Въпреки че собствената му партия контролира Конгреса, администрацията му се оказва 
неспособна да реформира данъчната система и да приложи националния здравен план
както е обещал по време на предизборната си кампания.
Разбира се, Картър има и с какво да се гордее. Някои от неговите значими достижения са създаването на национална енергийна политика и консолидация на федералните агенции. Той въвежда строго законодателство за защита на околната среда, дерегулира въздушната, железопътната, финансовата, комуникационната и петролната индустрия; помага на социалната система и назначава рекорден брой жени и представители на малцинствата на значими държавни и съдебни позиции. В областта на външната политика постиженията на Картър включват Споразумението от Кемп Дейвид, Договорите за Панамския канал, установява пълни дипломатически отношения с Китай. В допълнение той е
поддръжник на човешките права и ги поставя в центъра на своята политика
Да проследим пътя на този политик, дипломат, лидер и държавник от самото му начало.
Джеймс Ърл Картър-младши е най-голямото от четирите деца на Джеймс Ърл Картър и Беси Лилиан Горди. Той е първият президент, роден в болница. Проплаква в Плейнс, Джорджия.
Джими е надарен ученик, който винаги се е наслаждавал на четенето. Посещава гимназията Плейнс и е звезда в баскетбола и американския футбол. Повлиян е силно от учителката си Джулия Колман. Тя е увредена от детски паралич и вдъхновява младия Джими с примера си как трудностите могат да се носят с достойнство. Затова никой не се учудва, когато бившият ученик на г-жа Колман я сочи за пример за справяне с трудностите при встъпването си в най-високата длъжност в страната си, а може би и в света.
Картър посещава Югозападния колеж на Джорджия, Института на технологиите на Джорджия, получава и диплома от Морската академия на САЩ през 1946 г. и същата година се жени за Розалин Смит. Двамата имат трима сина. След завършването на обучението си Картър се занимава с изучаване на ядрена физика и реакторна технология.
Картър 
служи на подводници в Атлантическия и Тихоокеанския флот
Специално е избран за участие в програмата на САЩ за атомни подводници и става квалифициран ядрен инженер. 
След смъртта на баща му през 1953 г. младият офицер подава оставка от армията и поема семейния бизнес - отглеждане на фъстъци.
Пътят на Картър в политиката започва от участието му в множество местни комисии, ръководещи училища, болници и библиотеки. През 60-те години изкарва два мандата като сенатор в щата Джорджия.
През 1966 г., с края на кариерата му като щатски сенатор, той решава да се кандидатира за Камарата на представителите на САЩ. Опонентът му от Републиканската партия се отказа и се насочва към изборите за губернатор на Джорджия. Картър не иска да види републиканец за губернатор и се отказва от първата си идея, за да се включи в губернаторската надпревара. Губи изборите и 
през следващите четири години се връща към отглеждането на фъстъци, като внимателно планира бъдещата си кампания за губернатор
И провежда забележителна „артилерийска подготовка“ - произнася повече от 1800 речи из щата.
След изтъкана от популизъм кампания печели поста, но още в речта си за встъпване в длъжност изненадва щата и печели национална популярност със заявлението си, че времето на сегрегацията е свършило и че расовата дискриминация няма място в бъдещето на щата. Той е първият човек на подобна висока изборна длъжност от Дълбокия Юг, който прави подобно изявление. Такива речи петнадесет години по-рано водят до край на политическата кариера. След тази реч Картър 
назначава много чернокожи на щатски длъжности
и поставя снимка на Мартин Лутър Кинг в щатския парламент, което е изключително нарушение на тогавашните норми на Юга.
Макар управлението му да е успешно, по това време губернаторът на Джорджия няма право да се кандидатира за два последователни мандата. Картър не може да се състезава в щатските избори през 1974 г., затова почти веднага след напускането на губернаторския пост започва кампанията си за президент. 
В началото на 1975 г. производителят на фъстъци влиза в първичните избори на Демократическата партия за президентска номинация, като в началото всички считат, че шансовете му са минимални. Скандалът „Уотъргейт“ е още пресен и позицията му на външен човек, без връзки със столицата, се оказва ценно предимство. Централна тема на кампанията на Картър е реформа на правителството.
И така 
напук на скептицизма на опитните политически вълци мъжът от Джорджия се превръща в първия от десетилетия „черен кон“
(малко познат кандидат, компромисна фигура, която побеждава изненадващо), спечелил номинацията на една от двете големи партии.
Той се налага като водач след първите първични избори на партията му. Но въпреки това много анализатори продължават да не го слагат в сметките си. Отписаният претендент печели чрез брилянтна стратегия с две посоки. На юг, където демократите тактически са отстъпили инициативата на популисткия губернатор на Алабама Джордж Уолъс, Картър е любимият син на умерените избиратели. Той се обръща към консервативните християни и селските гласоподаватели. Така на претъпканата с либерали политическа сцена успява да спечели солиден блок от северните щати. Отначало смятан само за регионален играч, Картър се оказва единственият демократ с истинска национална стратегия и най-накрая това му спечелва номинацията.
На общите избори Картър 
печели с 50,1 % от подадените гласове
Външната политика на администрацията на Картър ще се запомни със следните значителни събития: кризата със заложниците в Иран; посредничеството за сключване на мирен договор между Израел и Египет, договора със Съветския съюз за ограничаване на стратегическите оръжия (SALT II); договорите за Панамския канал, въз основа на които той е върнат на Панама; установяването на пълни дипломатически отношения с Китай след като Никсън полага основите; с поставянето в центъра на политиката на човешките права и с енергийната криза.
Картър има значително по-малко успехи в националната политика, като успява да предизвика негативни настроения както в своята партия, така и сред опонентите си, най-вече поради нежеланието си да работи с Конгреса. Въпреки това има успех в дерегулацията на няколко индустрии, консолидира екологичните агенции, създава национална енергийна политика и Департамент по енергетиката и образованието, подпомага системата на социалното осигуряване, назначава рекорден брой жени и представители на малцинствата на държавна служба и в съдебната система, въвеждат се строги нормативни разпореждания за защита на околната среда.
Когато пазарът на горива експлодира
събитие което Картър се опитва да избегне през своя мандат, той планира да произнесе пет речи на тази тема. Но осъзнава, че американските граждани вече не слушат правителството си с такова внимание, каквото са проявявали преди „Уотъргейт“. Вместо това отива в Кемп Дейвид и в продължение на десет дни се среща с губернатори, кметове, религиозни лидери, учени, икономисти и обикновени хора. По време на срещите си води бележки и то особено много по темите, за които се чуват критики. Неговите социолози му казват, че американците се сблъскват с криза на вярата поради убийството на Кенеди, Виетнамската война и „Уотъргейт“. Вицепрезидентът Уолтър Мондейл твърди, че на реалните проблеми трябва да има реален отговор, а не да се подхожда философски към тях. И на 15 юли 1979 г. Картър произнася реч, в която очертава причините за „безпокойството в нацията“.
Икономиката се намира в най-тежката рецесия от 30-те години
с инфлация и безработица на рекордни нива. Мнозина се надяват на по-вдъхновяващо лидерство след разочарованието от администрацията на Форд. Два дни след речта си Картър иска оставките на членовете на целия кабинет и приема пет от тях. По-късно в мемоарите си споделя, че е трябвало да поиска само тези пет оставки, а искането на всички е оставило впечатлението, че целият Бял дом се разпада. Това води дотам, че одобрението му продължава да спада.
Основният вътрешен проблем е инфлацията, причинена от високите правителствени разходи и нарастващите цени на петрола. Картър издига Департамента на енергетиката до правителствено ниво. Монтира слънчеви батерии и печки на дърва в Белия дом, които по-късно са махнати от Роналд Рейгън.
Разпространено схващане е, че Картър 
се явява на публични места или на обръщения към нацията с пуловер, за да насърчи по-малкото ползване на електрическа енергия
Но в действителност целта му е да създаде по- народен и близък до гражданите образ.
Инфлацията води дотам, че лихвите по заемите достигат рекордни нива - над 12 процента годишно. Бързото нарастване на лихвите води до обезценка на депозитите и е начало на криза в заемите и спестяванията. Инвестициите в инструменти с фиксирана възвръщаемост се оказват по-малко изгодни. Пазарите на държавни книжа се оказват под натиск и Картър назначава Пол Волкър за председател на Федералния резерв, където замества Уилям Милър, който става финансов министър. Волкър повишава лихвите по депозитите, за да забави икономиката и да намали инфлацията, като смята, че това е задачата му. Той успява, но само в първото, като се стига до изключително неприятната фаза, когато икономиката е забавена и безработицата се е увеличила, без да има спад на инфлацията. И се 
стига до безпрецедентната за САЩ стагфлация 
- стагнация на икономиката в комбинация с високата инфлация.
Във външната политика Картър първоначално изоставя традиционното „въздържане“ спрямо Съветския съюз, формулирано в „Доктрината Труман“ и след това възприето от всички последващи президенти - демократи и републиканци. За сметка на това обявява, че човешките права ще са основата на неговата дипломация. Това е опит да се скъса с традицията от предшествениците му, които не забелязват нарушенията на човешките права, ако са извършени от съюзническа държава.
Картър продължава политиката на Ричард Никсън за „нормализация“ на отношенията с Китай като установява пълни дипломатически и търговски отношения. Успява да убеди Сената да ратифицира Договорите за Панамския канал, въз основа на които той е върнат на Панама, което помага за отношенията с Латинска Америка.
Най-важното постижение на 39-ия президент са споразуменията от Кемп Дейвид
Това е мирен договор между Израел и Египет, за който президентът Картър е посредничил. Той кани министър-председателя на Израел Менахем Бегин и египетския президент Ануар Садат в Кемп Дейвид, за да водят преговорите. По едно време Садат иска да се връща у дома, но Картър го информира, че по този начин обижда приятел и това може да доведе до увреждане на отношенията между двете страни и така го разубеждава. В друг момент Бегин е твърд в желанието си да си отиде у дома, тогава Картър подписва собствените си фотографии и ги праща на внуците на Бегин. Така израелският министър-председател се съгласява да остане, защото иска мир за своите внуци и за всички бъдещи поколения. И между Израел и Египет до ден днешен има мир.
Основният конфликт между принципа за човешките права и интересите на страната
идва, когато Картър трябва да се справи с шаха на Иран. Шахът е твърд съюзник на САЩ още от времето на Втората световна война и един от основните съюзници, въз основа на който се изгражда американската политика за Близкия изток. Но неговото управление е силно автократично. Въпреки че Картър счита шаха за мъдър и ценен лидер, когато избухва народно въстание в страната му, американската администрация не се намесва. Шахът е заловен и изпратен в изгнание и мнозина смятат, че липсата на подкрепа от Вашингтон е причината за бързата загуба на властта.
През 1979 г. Картър позволява от хуманитарни съображения шах Мохамед Реза Пахлави да дойде в САЩ за политическо убежище и за медицинско лечение. В отговор на това ирански милиции завземат американското посолство в Техеран, като вземат повече от 100 заложници. Следва дълга и мъчителна заложническа криза, която доминира през последната година от президентството на Картър. А 
неуспешната му стратегия за решаване на проблема често се смята за основание за безславната му загуба на изборите през 1980 г.
Въпреки че екипът на Картър успешно преговаря с похитителите за освобождаване на заложниците, договорът за освобождаване е подписан на 19 януари 1981 г. - след избирането на Роналд Рейгън. Заложниците са държани 444 дена и тяхното освобождаване става минути след като Картър напуска офиса. По-късно се оказва, че това е било тайно договорено с Иран от екипа на Рейгън /и по-точно от бъдещия президент Джордж Буш-старши/, за да не се допусне победа на Картър на изборите.
Освен за кризата с Иран действащият президент е яростно нападан от опонентите си и за нерешителните му действия при съветската инвазия в Афганистан през 1979 година и в края на краищата губи вота от актьора-политик Роналд Рейгън.
Но Картър не изпада в забвение след неуспешния опит за преизбирането му. Включва се активно в оформяне на националната политика, в решаване на конфликти, в защита на човешките права и в много благотворителни каузи. И става третия президент след Теодор Рузвелт и Удроу Уилсън, удостоен с Нобелова награда за мир.
По материали от интернет