Неизбежен балотаж между кандидата за президент на ГЕРБ и ген. Румен Радев. Такава прогноза правят социолозите от „Афис” дни преди старта на предизборната кампания.

Динамиката на електоралните нагласи показва, че ако има парламентарни избори 25% от избирателите биха гласували за ГЕРБ, 15% - за БСП, 6% за ДПС, по 3% за Реформаторския блок и сбора от партиите в Патриотичния фронт, 2% за АБВ, по 1% за Движение 21 и Атака.

По думите на анализаторите съществени размествания при първите три партии, които биха могли евентуално да предложат нов курс на управление, не се наблюдава.

Политическата ерозия пълзи при РБ,

Патриотите и АБВ отново биха завъртели рулетката на малките формации, се казва в проучването на агенцията.

Едва 20% биха желали правителството да се запази в сегашния си състав. Всеки четвърти смята, че са за предпочитане предсрочните парламентарни избори, 16% вместо това биха предпочели ново правителство в рамките на сегашното Народно събрание, а 37% избират по-умерен вариант: смяна на някои министри.

Това е моментна картина, която не отчита резонанса от предстоящите президентски избори през м.ноември. На този фон и при условие, че изследването е приключено преди номинацията на кандидата на ГЕРБ и регистрацията на Пламен Орешарски като кандидат е напълно обясним сравнително високият дял на колебаещи се и негласуващи избиратели – над 60%. И то въпреки, че гласуването вече е задължително.

Впрочем само 18% знаят, че гласуването е задължително.

Най-важният проблем за участвалите в допитването е безработицата – 19%, следва бедността – 16 на сто и пенсиите – 10%.

Два проблема продължават да бележат възходяща тенденция от месец на месец: медицинската помощ – 13% и неясните перспективи в живота – 12%. Корупцията - 6% и битовата престъпност – 3%, също са постоянни дразнители, но остават в сянката на социално-икономическите тревоги.

На този постоянен негативен фон е трудно да се очаква особено доверие към водещите обществени и властови институции. 18% имат доверие на върховния законодателен орган, а 82% нямат.

На президента се доверяват 23%, на полицията 34%, на армията 38% и т.н.

Граждански институции като партиите, синдикатите, религиозните изповедания се ползват с доверието на между 16% и 43% от хората.

Съдебната система е на дъното със само 12% подкрепа.

Дори доверието към Европейския съюз вече премина в отрицателната част от скалата – 44% му се доверяват, а 56% са на обратното мнение.