81-годишният вдовец Димитър Д. предстои да се сдобие с присъда в края на следващия месец, след като официално бе обвинен в лихварство. Според дългия около 25 страници обвинителен акт дядото е отпуснал неправомерно близо 105 000 лева заеми и получил 46 000 лева от незаконната си печалбарска дейност. В същото време живеел повече от скромно - във вилна зона край Левента и далеч не демонстрирал охолство и възможности. Лихвите, срещу които пенсионерът отпускал кредити, били скромни - от 1.2 до 2% месечно. Данни по делото показват, че парите са раздавани на петима души, като повечето от тях са негови близки и роднини. Подпомогнал дори ТПК „Прогрес“ с общо 26 000 лева за 4-5 години, а според директора на кооперацията именно неговият заем успял да я вдигне на крака и да я спаси от фалит.
За раздаваните кредити част от финансираните хора са повече от благодарни на дядото - и пред съда двама от тях посочиха, че въобще не го приемат за лихвар, а за човек, който помага. Така бай Димитър успял да подкрепи търговията със захарни изделия на пловдивчанин, като му заел 25 000 лева. 
На другия полюс обаче е неговата роднина Мария Г., която в последните 4 години е видяла вуйчо си в съвсем различна светлина, осветила според нея неподозираната му алчност. Заради заемите, които тя твърди, че реално не е получавала, но подписвала фиктивни договори, 60-годишната жена стигнала до частен съдебен изпълнител, който разпродал част от имуществото й. Заради главоболията и затъването в разходи тя поиска вуйчо й да бъде осъден да й върне точно 91 635.03 лева. Останалите сочени за жертви на възрастния лихвар не поискаха никакво обезщетение.
Според Мария всичко започнало през 2008 година, когато вуйчо й донесъл в склада за кафе, в който тя работела, 10 000 долара. След няколко месеца й дал още 7000 долара. Причината - тя да ги съхранявала, защото синът му бил наркоман и непрекъснато семейството било притискано за пари от дилъри. Затова Димитър се чудел къде да скрие спестяванията си. Пред съда Мария бе категорична, че не искала парите, нито пък ги е използвала, а само ги е пазела. Плащала обаче лихва всеки месец - към 400 лева. Съгласила се на някакви лихви от добри чувства към вуйчо си - мислела, че му прави услуга. По време на разследването обаче жената обяснила, че парите й били дадени за увеличаване на оборота и възможности за по-голяма търговия. А лихвите уж отивали при Димитър като процент от реализираната печалба от бизнеса с кафе. Впоследствие жената върнала всичките 17 000 долара, а дядото си водел записки в тетрадка кой кога му се е издължил и колко още му виси.
Истинският ад за нея обаче настъпил, когато вуйчо й я помолил да подпишат договор за заем на 32 000 лева. Отново причината била възрастният мъж да се спаси от преследващите го дилъри. Мария твърди, че тези пари обаче никога не е вземала. Затова и обяснява, че за нея договорът е бил фиктивен. Въпреки това след време Димитър започнал да я заплашва, че ако не му върне кредита, ще я осъди. Така и направил - пък и имал най-сериозното оръжие в случая - договор черно на бяло. Последвала намеса на частен съдебен изпълнител, запориран бил складът й за търговия, а за да се издължи на роднината си, жената продала 14 декара ниви, къща на морето, кола, гараж, цигулка и дори взела пари назаем. Междувременно Димитър я тероризирал със заплахи за убийство, заради които тя подала 3 жалби в полицията. А коренът на заканите отново бил в парите - дядото си ги искал, иначе бил способен на всичко. Затова и Мария твърди, че при него прошка няма.
Каква ще е волята на съда на първа инстанция, предстои да стане ясно на 31 октомври. Тогава се очаква да бъдат разпитани братът и племенникът на Мария, които вчера не се явиха в залата и затова отнесоха по 100 лева глоба, а за следващото заседание ще бъдат доведени с охрана. Предстои да се приемат и 2 експертизи.
Впрочем още през февруари тази година пенсионерът бе на крачка да се сдобие с доброволна присъда за прегрешението си. Адвокатът му и прокуратурата си бяха стиснали ръцете на 3 години условно наказание с 5-годишен изпитателен срок. Съдът обаче прецени, че няма как да одобри договореното споразумение, тъй като видя данни, че пенсионерът е нанесъл финансови щети на кредитополучателите си, които не им е възстановил. Защитата на Димитър пък се изуми какви вреди са претърпели хората, на които самият старец е раздавал пари, които така и не получил обратно.