„Докато хората използват благата на електричеството, те с благодарност ще си спомнят името Фарадей“. Думите са на големия немски физик, физиолог Херман фон Хелмхолц. А друг немски, по-точно световен гений - Алберт Айнщайн, държи в кабинета си в знак на почит два портрета - неговия и на Исак Нютон.
Говорим за родения на днешния 22 септември 1791 година Майкъл Фарадей - английски учен с широки интереси, останал в историята най-вече с интересите и откритията си в сферата на електричеството и неговите приложения. Някои го считат за 
най-добрия експериментатор в историята на науката
На негово име е наречена единицата за електрически капацитет и константата на Фарадей (количеството електрически заряд на един мол електрони).
Майкъл Фарадей е роден на 22 септември 1791 в Нюингтън Бътс, днес предградие на Лондон. Той е син на ковач и семейството му е изключително бедно. По-големият му брат Робърт също е ковач и известно време издържа Майкъл. Майка му е трудолюбива и умна жена, но необразована. Семейството няма пари дори за средното образование на Фарадей. На 12-годишна възраст той започва да разнася вестници, а 14-годишен става книговезец. По време на 7-годишното чиракуване той прочита много книги, повтаря опитите описани в тях, а вечер посещава лекции и води записки.
На 20 години, през 1812 година, Фарадей посещава лекции на известния английски химик и физик Хъмфри Дейви - член на Кралския институт на Великобритания и Кралското научно дружество, и на Джон Тейтъм, основател на градското философско общество. Много билети за тези лекции са дадени на Фарадей от Уилиям Денс, един от основателите на кралското филхармонично общество. Фарадей изпраща на Дейви 300 страници книга, която написва и подвързва сам, основана на записките му по време на лекциите. Отговорът на Дейви в началото е по-скоро небрежно пренебрежителен, но когато последният си уврежда зрението при нещастен случай с азотен трихлорид, решава да наеме Фарадей като секретар. Когато Джон Пейн, един от асистентите на кралската институция, е уволнен, сър Хъмфри Дейви назначава Фарадей като асистент по химия на 1 март 1813 година.
Фарадей не е считан за джентълмен
в класово разделеното английско общество. Когато Дейви отива на дълго пътешествие на европейския континент от 1813 до 1815 година, неговият прислужник отказва да тръгне с него. Фарадей заминава като асистент на Дейви, но изпълнява и длъжността на прислужник, докато се намери заместник в Париж. Дейви не намира заместник и Фарадей е принуден да бъде едновременно момче за всичко и асистент по време на пътуването. Снобеещата съпруга на Дейви отказва да третира Фарадей като равен и той изпада в нищета и е принуден да се върне в Англия и да се откаже да се занимава с наука. Но пътуването до континента го запознава с европейския научен елит (Ампер, Гей-Люсак) и става източник на нови идеи.
След завръщането си Майкъл Фарадей започва да работи интензивно и все по-голям процент от неговите занимания се състоят от самостоятелни научни изследвания. През 1816 година започва да води курс по физика и химия. През същата година излиза и първият му печатан труд.
1821 година е една от най-ключовите в живота на Майкъл Фарадей, белязана от няколко важни събития. Той става технически наблюдател в лабораторията на Кралския институт и публикува два научни труда - за „въртенето“ на ток около магнит и за въртенето на магнит около ток. На 2 юни 1821 сключва брак със Сара Барнард, с която се запознава в църквата, която и двамата посещават. Фарадей е силно религиозен християнин, член на Сандеменската църква, основана през 1730 година.
В периода до 1821 публикува около 40 научни работи. По това време 
започва все повече да се увлича по електричеството и магнетизма и връзката между тях
Майкъл е избран за член на Кралското дружество през 1824 година и е назначен за директор на лабораторията на Кралския институт през 1825 г. През 1827 година получава професорска катедра. Спонсор на Фарадей става Джон Фулер, по-известен като Лудия Джак, който създава Фулеровата професура по химия в кралското дружество. През 1833 година е назначен за Фулеров професор по химия безсрочно, без да има задължение да води лекции.
На 29 август 1831 година Майкъл Фарадей постига блестящ успех - той открива явлението електромагнитна индукция, с други думи поява на електрическо поле при промяна на магнитното поле. Днес това откритие лежи в основата на съвременната електротехника, но както повечето физици Фарадей не се интересува от приложенията на своите открития, а е погълнат от идеята да разгадава законите на природата. През 1832 година Оксфордският университет го удостоява с почетна докторска степен.
В периода 1833-1834 година Майкъл Фарадей изучава протичането на електрически токове през разтвори на киселини и соли, което 
води до откриването на законите на електролизата
До края на 1830-те той извършва обширни изследвания на електрическите явления в диелектрици. Избран е за член на Шведската кралска академия на науките през 1838 година и на Френската академия на науките през 1844 година.
Здравето на Фарадей започва да се руши, най-вероятно от постоянното умствено напрежение и през 1840 година той е принуден да прекъсне заниманията си за няколко години. Гениалният физик започва да страда от отслабваща и често изневеряваща памет. През 1841 година негови приятели го убеждават да замине за Швейцария, за да се възстанови. След като се завръща, през 1848 година той прави ново откритие - явлението на завъртане на равнината на поляризация на светлината, разпространяваща се в прозрачни вещества по дължината на линиите на магнитното поле. Днес това е известно като ефект на Фарадей. Самият учен отдава огромно значение на това си откритие, защото е дълбоко убеден във взаимовръзката между оптиката и електромагнетизма. Други експерименти, които Майкъл Фарадей провежда, водят до откритието на диамагнетизма и парамагнетизма.
През 1855 година 
болестта му се влошава и той е прунуден да се откаже от интензивна работа
Въпреки това ученият все още се опитва да работи. Но експериментите му са все по-безплодни и обезсърчаващи, затова след като на 12 март 1862 година Фарадей провел и записал последния си опит, след който никога повече не опитал дори елементарен експеримент.
Неговата съпруга си спомняла, че принудителното бездействие било най-тежкото изпитание за дейната природа на Фарадей. За да се разсее от мъчителното съзнание за неспособността си на труд, той търси развлечения във всевъзможни игри с деца, ходи на театър, посещавал зоологическата градина. Но скоро и тези малки радости стават недостъпни за него.
В последните две години от живота си ученият не излиза от вкъщи. А и няма къде да ходи - през 1865 година подава оставка от поста завеждащ лаборатория, независимо че в Кралския институт го молят да остане, като се освободи от всякакви задължения. Дълбоката добросъвестност, почтеност и достойнство не позволяват на Фарадей да приеме предложението.
Така 
ученият със световна слава се превръща в затворник
който все повече губи връзка с реалния свят. Когато се чувства по-добре, не престава да проявява интерес към това, което се случва в света на науката. Но кратките периоди на подобрение се сменят с продължително влошаване, по време на което Фарадей дори не разпознава близките и приятелите си.
На 25 август 1867 г. изключителният учен Майкъл Фарадей умира, докато седи на стола зад бюрото си. Според хората, които го познавали, изследователят не се боял от смъртта. Така на въпрос на Тиндал, който навестил изследователя малко преди кончината му, за това как се чувства, великият физик отвърнал просто: „Чакам“. И той наистина чакал неизбежното, без да се жалва от съдбата и да изпада в отчаяние.
Години след смъртта на гениалния учен лекарите установяват що за болест го е лишила от възможността да се занимава с наука. Това е печално известната атеросклероза. Именно тя е причина за загубата на паметта - единственото, което Фарадей цял живот се страхувал да загуби. Но когато тази катастрофа се случила, ученият понесъл изпитанията достойно. Както и достойно живял.
По материали от Интернет