В русенския Държавен архив се подготвят за отбелязването на 65-ата годишнина от издаването на държавния указ за създаването на институцията „Държавен архив“. 10 октомври, когато се навършват юбилейният брой години, ще бъде обявен за Ден на отворените врати в архива, ще дойдат много студенти, ученици, а вероятно и други граждани, които ще получат свободен достъп до богатствата, които се пазят във фондовете на архива. По същото време началникът на русенския архив Стефка Маринова и Веселина Антонова ще участват в националната конференция, която ще се проведе в София по същия юбилеен повод. 
А ние ще имаме повод да празнуваме отново през април следващата година, обяснява Стефка Маринова. Защото именно през април 1952 година с постановление на Министерски съвет е създаден Държавният архив в Русе, към който малко по-късно са прибавени и подразделенията в Разград и Силистра - до отделянето им през 1963 година. 
Днес русенският архив съхранява 1966 фонда, които пък от своя страна съдържат документи, дневници, материали, снимки, чиято обща дължина, ако се измерят в линейни метра, представлява 2796 метра и 9 сантиметра! Това са над 250 000 архивни единици, всяка от които съдържа безценни детайли и информация за времето, към което принадлежи, казва Стефка Маринова. За нея и нейните колеги е ценно абсолютно всичко - 
от актове за раждане до най-миниатюрните бележчици и честитки
важни са както официални решения и подпечатани с държавни печати документи, така и всяка фамилна фотография, която разказва без думи за бита, начина на обличане, обичаите, нравите, семейните взаимоотношения - а от тях специалистът може да състави цяла история с колоритни подробности. Когато обработвам личен фонд, аз ставам част от фамилията, заживявам с живота на семейството, вниквам в подробности, преживявам като свои съдбите им, казва Стефка Маринова. Тя смята, че всички архивни специалисти са подвластни на това - между тях и личността, в чиято история потъва.
Много се радваме, че напоследък хората все по-често се обръщат към нас и даряват семейни архиви, казва Маринова. Миналата година при тях дошъл русенецът Георги Борисов Георгиев с думите: „Четох някъде, че събирате документи. Разчиствам си тавана - и си помислих, че може това, което намерих там, да представлява интерес за вас...“. И извадил на масата снимки от венчавката на своите баба и дядо, 
кръщелни свидетелства от... 1879 година! 
Ние моментално ги сканирахме и те мигновено влязоха в нашата дигитална колекция, разказва началничката на архива. Дигитализирането на архивното богатство е от изключително значение, убедена е Маринова. Тя припомня, че качването на фактите и данните започва по времето, когато директор на националната агенция „Държавен архив“ е русенецът Мартин Иванов. Той абсолютно справедливо прецени, че в съвременното общество огромният ценен масив от информация на архива трябва да стане достъпен в интернет, тъй като това ще съкрати неимоверно пътя най-вече на младите хора до фактите, свързани с националната памет. Пак тогава започва и дигитализирането на съкровищата и в русенския архив. В момента правим това с архива на община Бяла, казва Стефка Маринова и не пропуска да спомене, че тя и нейните колеги са много благодарни на ръководството на Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите. Помощник-ректорът Веселин Митев ни предостави два компютъра, които ни позволяват да обработваме и по-големи по размер документи, казва Маринова, като лаконично само споменава факта, че за по-добра техническа екипировка засега архивът само си мечтае. Е, пазителката на паметта на града и на хората му си мечтае и за друго - да се намери по-подходяща сграда на по-достъпно за русенци място. Но това е мечта отдавнашна и, за съжаление, май още доста време ще си остане само блян. Не сме недоволни от това, че сме в двора на завод „Найден Киров“ - напротив, често пъти дори управата на завода ни помага при нужда, но така или иначе нашият адрес тук си остава или неизвестен, или свързан с доста перипетии, докато гражданите ни открият, обяснява шефката на архива. Но като заговорихме за блянове, тя се усмихва: „Знаете ли за какво наистина си мечтая? То е нещо, което не е от категорията „невъзможни“. 
Мечтата ми е да имаме климатизирана система 
във фондохранилищата! Толкова ни е необходима, за да съхраняваме правилно хилядите оригинали на документи!“.
Самата тя скоро също ще отбележи един малък професионален юбилей. През 2018 ще се навършат тридесет години, откакто е постъпила в архива. Така се осъществява друга мечта на Стефка Маринова още от ученическите й години. Историята, която за някои в училище е един затормозяващ шкаф за цифри, дати и имена, за нея е увлекателно пътешествие в миналото. Затова въпреки че завършва в Русе някогашния елитен за страната Техникум по индустриална химия, тя става студентка по история във Великотърновския университет. Разбира се, спомня си с добро и с усмивка за годините в техникума. При всички респектиращи с познания и поведение преподаватели и прекрасна база за бъдещите химици, техникумът се славеше и с някои чудатости на директора Йончев. Като например това, че една есен беше строил всички ученици и наложи публично отрязване на плитките на всички момичета с дълги коси. Онзи ден беше истинска драма, а сега всички, в това число и „миналите под ножицата“, си спомнят с усмивка. Аз бях точно випуска, който тъкмо беше постъпил в техникума, връща се назад Стефка. И макар да не била сред подстриганите, тя се усмихва при спомена за участието на техникума в тогавашния преглед на строевата подготовка и маршовата песен на площада. Всички момичета в нашия блок 
бяхме с абсолютно еднакви прически - косата отрязана до ушите
разказва тя. 
Днес тийнейджърите са други, едва ли някой директор би могъл да се наложи с подобно драстично действие. Но Стефка Маринова споделя друго свое наблюдение. Днешните гимназисти са много любопитни, проявяват интерес към миналото, готови са да се включат в издирвателски работи - стига някой да ги поведе и да им покаже. В архива работят с много русенски средни училища. Още в началото на дигитализацията, когато началник беше Йордан Борисов, в тази дейност се включиха гимназисти от Европейското, Дойче шуле, Математическата гимназия. Това партньорство с младежите продължава и се развива. 
Ето, на 30 септември ще направим един концерт съвместно с учениците от Националното училище по изкуствата и с читалище „Захари Стоянов“, казва Стефка Маринова. От 18 ч в зала „Русе“ ще прозвучат сравнително слабо известни творби на композитори, свързани с Русе и с Музикалното училище - техните архиви са дарени от наследниците им. Един от тези автори е дългогодишният директор на Музикалното Борислав Михайлов. На 1 октомври пък архивът ще подреди изложба в Спортното училище - тя показва развитието на спорта в Русе и върховите постижения. Директорът на Спортното откликна с готовност, нещо повече - самият той и преподавателите издириха и неизвестни досега снимки на звезди от спорта, които ще бъдат включени в експозицията, казва Маринова. Към снимките добавяме кратички текстове - 
наясно сме, че днешните млади хора не обичат много-много да четат
но пък снимките са много и изразители, обяснява тя. А след като изложбата приключи, Архивът ще се обогати с нови попълнения - експонатите, които преподавателите са издирили. 
Друго интересно партньорство скоро предстои да бъде показано в цвят и аромати пред русенската общественост. Това ще бъде финалът на проекта, по който архивът работи с Професионалната гимназия по туризъм - за ястия по стари русенски рецепти. Идеята беше наша, тя възникна, когато юристът Юлиан Беев дари архива на своята майка, актрисата Царева Беева, като в него има и много кулинарни рецепти. Пак някъде по това време се случило така, че в архива постъпили старинни тефтери и тетрадки с рецепти на русенски арменци, евреи и българи, разбира се. Така събрахме една добра колекция, в която освен описания на ястия има и много други ценни съвети и указания - как да се приготви домашен сапун, как да се премахнат петна, обяснява Стефка Маринова. От архива поканили учениците, които сканирали рецептите, вероятно през ноември учениците ще наготвят и 
ще поканят русенци да опитат кулинарни чудеса от 1914 година! 
Маринова е изключително признателна на дарителите. Радвам се, че в последно време сякаш става все под-силен поривът хората да предадат това, което съхраняват в семейните си архиви, казва тя. Сред последните особено ценни дарителски жестове са предадените в архива сбирки с документи на трима ректори на Русенския университет, обяснява тя. И посочва: Много интересни и оригинални документи има в архивите на проф.Атанас Митков и проф.Борис Томов, а в архива на доц.Марко Тодоров има изключително ценни екземпляри, свързани с политическото му амплоа. В тази посока е един от апелите на русенския архив: в момента в него разполагат с документация на БСП и БЗНС, но осезаемо липсва периодът от началото на 90-те години, когато се възстановяват стари партии и се учредяват напълно нови /повечето от които вече не съществуват/. 
Дарителите са важни за нас - затова тази година направихме вече втора поредна среща с тях, това със сигурност ще бъде наша традиция, казва Маринова. Така хората, които даряват своите архивни ценности, и професионалистите се опознават, контактите стават по-здрави, нашите срещи се превръщат в своеобразен неформален клуб, а това очевидно провокира и други русенци да направят подобни жестове, допълва началничката на архива. И се надява, че хората наистина вече осъзнават колко важни и ценни са свидетелствата за отминалите времена - защото те са паметта, без която няма как да продължи пътят напред.